Разговорник

bg мога / разрешено ми е / бива   »   lt ką galėti (turėti leidimą, sutikimą)

73 [седемдесет и три]

мога / разрешено ми е / бива

мога / разрешено ми е / бива

73 [septyniasdešimt trys]

ką galėti (turėti leidimą, sutikimą)

Изберете как искате да видите превода:   
български литовски Играйте Повече
Можеш ли вече да караш кола? A- tau -a- g-li---v-ir--ti auto-o-i--? A- t-- j-- g----- v------- a---------- A- t-u j-u g-l-m- v-i-u-t- a-t-m-b-l-? -------------------------------------- Ar tau jau galima vairuoti automobilį? 0
Можеш ли вече да пиеш алкохол? A- tau------a---a--------lko--lį? A- t-- j-- g----- g---- a-------- A- t-u j-u g-l-m- g-r-i a-k-h-l-? --------------------------------- Ar tau jau galima gerti alkoholį? 0
Можеш ли вече да пътуваш сам / сама в чужбина? Ar-t-- jau gal--a v-ena- --žiu--i----ž---nį? A- t-- j-- g----- v----- v------- į u------- A- t-u j-u g-l-m- v-e-a- v-ž-u-t- į u-s-e-į- -------------------------------------------- Ar tau jau galima vienam važiuoti į užsienį? 0
мога / разрешено ми е / бива ga-ė-i -----t- ----im-,-s-ti--m-) g----- (------ l------- s-------- g-l-t- (-u-ė-i l-i-i-ą- s-t-k-m-) --------------------------------- galėti (turėti leidimą, sutikimą) 0
Може ли да пушим тук? Ar-m-- --a--al--e r-kyt-? A- m-- č-- g----- r------ A- m-s č-a g-l-m- r-k-t-? ------------------------- Ar mes čia galime rūkyti? 0
Може ли да се пуши тук? A--č-a--a---a-rū--t-? A- č-- g----- r------ A- č-a g-l-m- r-k-t-? --------------------- Ar čia galima rūkyti? 0
Може ли да се плаща с кредитна карта? Ar-gal--a s-mok--i----dit-n- --rtele? A- g----- s------- k-------- k------- A- g-l-m- s-m-k-t- k-e-i-i-e k-r-e-e- ------------------------------------- Ar galima sumokėti kreditine kortele? 0
Може ли да се плаща с чек? A- --lim---um--ė-i-ček--is? A- g----- s------- č------- A- g-l-m- s-m-k-t- č-k-a-s- --------------------------- Ar galima sumokėti čekiais? 0
Може ли да се плаща само в брой? A---a-i---sum--ė-i tik-g-yna-s---s? A- g----- s------- t-- g----------- A- g-l-m- s-m-k-t- t-k g-y-a-s-a-s- ----------------------------------- Ar galima sumokėti tik grynaisiais? 0
Може ли да се обадя по телефона? A---a-iu pa-ka-b-n--? A- g---- p----------- A- g-l-u p-s-a-b-n-i- --------------------- Ar galiu paskambinti? 0
Може ли да попитам нещо? Ar--al-u k-i-k--p--l---t-? A- g---- k-- k- p--------- A- g-l-u k-i k- p-k-a-s-i- -------------------------- Ar galiu kai ko paklausti? 0
Може ли да кажа нещо? A- ---i- k-i--ą--asa----? A- g---- k-- k- p-------- A- g-l-u k-i k- p-s-k-t-? ------------------------- Ar galiu kai ką pasakyti? 0
Той не може да спи в парка. Jam-ne-al--a --e-ot- -----. J-- n------- m------ p----- J-m n-g-l-m- m-e-o-i p-r-e- --------------------------- Jam negalima miegoti parke. 0
Той не може да спи в колата. Ja--ne--------i------au-o-o--lyj-. J-- n------- m------ a------------ J-m n-g-l-m- m-e-o-i a-t-m-b-l-j-. ---------------------------------- Jam negalima miegoti automobilyje. 0
Той не може да спи на гарата. Jam n--ali-- m-ego-i-g-lež------- s----j-. J-- n------- m------ g----------- s------- J-m n-g-l-m- m-e-o-i g-l-ž-n-e-i- s-o-y-e- ------------------------------------------ Jam negalima miegoti geležinkelio stotyje. 0
Може ли да седнем? Ar g--im- ---t-s? A- g----- s------ A- g-l-m- s-s-i-? ----------------- Ar galime sėstis? 0
Може ли менюто? Ar---l--- --ut---------aš-į? A- g----- g---- v----------- A- g-l-m- g-u-i v-l-i-r-š-į- ---------------------------- Ar galime gauti valgiaraštį? 0
Може ли да платим поотделно? Ar-g-li---s------i------ra-? A- g----- s------- a-------- A- g-l-m- s-m-k-t- a-s-i-a-? ---------------------------- Ar galime sumokėti atskirai? 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Как мозъкът научава нови думи

Когато учим непознати думи, мозъкът ни запаметява ново съдържание. Заучаването става само чрез постоянно повтаряне. Колко добре нашият мозък запаметява думите зависи от множество фактори. Но най-важното е редовно да преговаряме научената лексика. Само думите, които използваме или пишем често се запаметяват. Може да се каже, че тези думи се архивират като изображения. Този принцип на обучение също важи и при маймуните. Маймуните могат да се научат да "четат" думи, ако ги виждат достатъчно често. Въпреки, че не разбират думите, те ги разпознават по тяхната форма. За да говорим свободно даден език, ние се нуждаем от много думи. Затова речниковият ни запас трябва да бъде добре организиран. Защото паметта ни функционира като архив. За да намери думата бързо, тя трябва да знае къде да търси. Затова е по-добре думите да се учат в определен контекст. Тогава мозъкът ни винаги ще бъде в състояние да отвори правилния "файл". Но дори и това, което сме научили добре може да бъде забравено. В този случай, информацията се премества от активната в пасивната памет. Чрез забравянето ние се освобождаваме от ненужните знания. По този начин мозъкът ни прави място за нови и по-важни неща. Следователно е важно да активираме своите знания регулярно. Но информацията, която е в пасивната памет не се губи завинаги. Когато видим една забравена дума, ние си я припомняме отново. Вторият път научаваме по-бързо вече наученото. Човек, който иска да разшири речника си също трябва да разшири своите хобита. Защото всеки от нас има определени интереси. Ето защо, ние обикновено сме заети с едни и същи неща. Но езикът се състои от много различни семантични полета. Човек, който се интересува от политика понякога също трябва да чете и спортните вестници!