Разговорник

bg мога / разрешено ми е / бива   »   lv kaut ko drīkstēt

73 [седемдесет и три]

мога / разрешено ми е / бива

мога / разрешено ми е / бива

73 [septiņdesmit trīs]

kaut ko drīkstēt

Изберете как искате да видите превода:   
български латвийски Играйте Повече
Можеш ли вече да караш кола? Va---u --u d-īks-i -r-u-t-ar m--ī--? V__ t_ j__ d______ b_____ a_ m______ V-i t- j-u d-ī-s-i b-a-k- a- m-š-n-? ------------------------------------ Vai tu jau drīksti braukt ar mašīnu? 0
Можеш ли вече да пиеш алкохол? Va- -u-j-u---īk-t---ietot----oh--u? V__ t_ j__ d______ l_____ a________ V-i t- j-u d-ī-s-i l-e-o- a-k-h-l-? ----------------------------------- Vai tu jau drīksti lietot alkoholu? 0
Можеш ли вече да пътуваш сам / сама в чужбина? V-- -u---u--r-k--i---e-- p--s--ra-k- u- ār---ēm? V__ t_ j__ d______ v____ p___ b_____ u_ ā_______ V-i t- j-u d-ī-s-i v-e-s p-t- b-a-k- u- ā-z-m-m- ------------------------------------------------ Vai tu jau drīksti viens pats braukt uz ārzemēm? 0
мога / разрешено ми е / бива d--ks--t d_______ d-ī-s-ē- -------- drīkstēt 0
Може ли да пушим тук? V-i -ēs-š-i- dr-ks-----mēķēt? V__ m__ š___ d_______ s______ V-i m-s š-i- d-ī-s-a- s-ē-ē-? ----------------------------- Vai mēs šeit drīkstam smēķēt? 0
Може ли да се пуши тук? Va- -e-t----ks- s----t? V__ š___ d_____ s______ V-i š-i- d-ī-s- s-ē-ē-? ----------------------- Vai šeit drīkst smēķēt? 0
Може ли да се плаща с кредитна карта? V-i dr--st -a--āt-a- k--d---a--i? V__ d_____ m_____ a_ k___________ V-i d-ī-s- m-k-ā- a- k-e-ī-k-r-i- --------------------------------- Vai drīkst maksāt ar kredītkarti? 0
Може ли да се плаща с чек? Va- drīk-- ---sāt -r----u? V__ d_____ m_____ a_ č____ V-i d-ī-s- m-k-ā- a- č-k-? -------------------------- Vai drīkst maksāt ar čeku? 0
Може ли да се плаща само в брой? V----r-k-t---ks-t--ikai sk-id---n---ā? V__ d_____ m_____ t____ s______ n_____ V-i d-ī-s- m-k-ā- t-k-i s-a-d-ā n-u-ā- -------------------------------------- Vai drīkst maksāt tikai skaidrā naudā? 0
Може ли да се обадя по телефона? Vai-e---r--st- --ezva---? V__ e_ d______ p_________ V-i e- d-ī-s-u p-e-v-n-t- ------------------------- Vai es drīkstu piezvanīt? 0
Може ли да попитам нещо? Va---s-dr------ko ja--ā-? V__ e_ d______ k_ j______ V-i e- d-ī-s-u k- j-u-ā-? ------------------------- Vai es drīkstu ko jautāt? 0
Може ли да кажа нещо? V----s-d-īkstu-ko -----? V__ e_ d______ k_ t_____ V-i e- d-ī-s-u k- t-i-t- ------------------------ Vai es drīkstu ko teikt? 0
Той не може да спи в парка. V-----ed---s---u-ē--pa--ā. V___ n_______ g____ p_____ V-ņ- n-d-ī-s- g-l-t p-r-ā- -------------------------- Viņš nedrīkst gulēt parkā. 0
Той не може да спи в колата. V-ņš--edr-kst---l-t------ā. V___ n_______ g____ m______ V-ņ- n-d-ī-s- g-l-t m-š-n-. --------------------------- Viņš nedrīkst gulēt mašīnā. 0
Той не може да спи на гарата. Viņš n--r-ks------- st-c-jā. V___ n_______ g____ s_______ V-ņ- n-d-ī-s- g-l-t s-a-i-ā- ---------------------------- Viņš nedrīkst gulēt stacijā. 0
Може ли да седнем? V-i m-s-dr--------ps-s-i-s? V__ m__ d_______ a_________ V-i m-s d-ī-s-a- a-s-s-i-s- --------------------------- Vai mēs drīkstam apsēsties? 0
Може ли менюто? Va---ēs ---k--a--da-ū---di-n--r-i? V__ m__ d_______ d____ ē__________ V-i m-s d-ī-s-a- d-b-t ē-i-n-a-t-? ---------------------------------- Vai mēs drīkstam dabūt ēdienkarti? 0
Може ли да платим поотделно? V------ d---s--m ---ak----a---vi---? V__ m__ d_______ s_______ a_________ V-i m-s d-ī-s-a- s-m-k-ā- a-s-v-š-i- ------------------------------------ Vai mēs drīkstam samaksāt atsevišķi? 0

Как мозъкът научава нови думи

Когато учим непознати думи, мозъкът ни запаметява ново съдържание. Заучаването става само чрез постоянно повтаряне. Колко добре нашият мозък запаметява думите зависи от множество фактори. Но най-важното е редовно да преговаряме научената лексика. Само думите, които използваме или пишем често се запаметяват. Може да се каже, че тези думи се архивират като изображения. Този принцип на обучение също важи и при маймуните. Маймуните могат да се научат да "четат" думи, ако ги виждат достатъчно често. Въпреки, че не разбират думите, те ги разпознават по тяхната форма. За да говорим свободно даден език, ние се нуждаем от много думи. Затова речниковият ни запас трябва да бъде добре организиран. Защото паметта ни функционира като архив. За да намери думата бързо, тя трябва да знае къде да търси. Затова е по-добре думите да се учат в определен контекст. Тогава мозъкът ни винаги ще бъде в състояние да отвори правилния "файл". Но дори и това, което сме научили добре може да бъде забравено. В този случай, информацията се премества от активната в пасивната памет. Чрез забравянето ние се освобождаваме от ненужните знания. По този начин мозъкът ни прави място за нови и по-важни неща. Следователно е важно да активираме своите знания регулярно. Но информацията, която е в пасивната памет не се губи завинаги. Когато видим една забравена дума, ние си я припомняме отново. Вторият път научаваме по-бързо вече наученото. Човек, който иска да разшири речника си също трябва да разшири своите хобита. Защото всеки от нас има определени интереси. Ето защо, ние обикновено сме заети с едни и същи неща. Но езикът се състои от много различни семантични полета. Човек, който се интересува от политика понякога също трябва да чете и спортните вестници!