Разговорник

bg мога / разрешено ми е / бива   »   ro „a avea voie” ceva

73 [седемдесет и три]

мога / разрешено ми е / бива

мога / разрешено ми е / бива

73 [şaptezeci şi trei]

„a avea voie” ceva

Изберете как искате да видите превода:   
български румънски Играйте Повече
Можеш ли вече да караш кола? Ai --ie-s--co----- -ej-? A- v--- s- c------ d---- A- v-i- s- c-n-u-i d-j-? ------------------------ Ai voie să conduci deja? 0
Можеш ли вече да пиеш алкохол? A--vo-e -ă be- --ja--lc-ol? A- v--- s- b-- d--- a------ A- v-i- s- b-i d-j- a-c-o-? --------------------------- Ai voie să bei deja alcool? 0
Можеш ли вече да пътуваш сам / сама в чужбина? A- -o---să-călă-or---- d-j--si---r-în st-ăin--at-? A- v--- s- c---------- d--- s----- î- s----------- A- v-i- s- c-l-t-r-ş-i d-j- s-n-u- î- s-r-i-ă-a-e- -------------------------------------------------- Ai voie să călătoreşti deja singur în străinătate? 0
мога / разрешено ми е / бива a-a-e- v-ie a a--- v--- a a-e- v-i- ----------- a avea voie 0
Може ли да пушим тук? A-em-v--- să-f-m-m-a-ci? A--- v--- s- f---- a---- A-e- v-i- s- f-m-m a-c-? ------------------------ Avem voie să fumăm aici? 0
Може ли да се пуши тук? S--p-a-e---ma-ai--? S- p---- f--- a---- S- p-a-e f-m- a-c-? ------------------- Se poate fuma aici? 0
Може ли да се плаща с кредитна карта? S- --a-e--lă-i-----ar---d- ---d-t? S- p---- p---- c- c---- d- c------ S- p-a-e p-ă-i c- c-r-e d- c-e-i-? ---------------------------------- Se poate plăti cu carte de credit? 0
Може ли да се плаща с чек? S- p-a-- plă-i-c- c--? S- p---- p---- c- c--- S- p-a-e p-ă-i c- c-c- ---------------------- Se poate plăti cu cec? 0
Може ли да се плаща само в брой? Se--oate---ă-- n--a- ca-h? S- p---- p---- n---- c---- S- p-a-e p-ă-i n-m-i c-s-? -------------------------- Se poate plăti numai cash? 0
Може ли да се обадя по телефона? A- v-ie-să-d-------- ---t-----n? A- v--- s- d-- ş- e- u- t------- A- v-i- s- d-u ş- e- u- t-l-f-n- -------------------------------- Am voie să dau şi eu un telefon? 0
Може ли да попитам нещо? Am ---- -ă--ntr-- ----- c---? A- v--- s- î----- ş- e- c---- A- v-i- s- î-t-e- ş- e- c-v-? ----------------------------- Am voie să întreb şi eu ceva? 0
Може ли да кажа нещо? Am-vo-e-s- -pun ş- -u---v-? A- v--- s- s--- ş- e- c---- A- v-i- s- s-u- ş- e- c-v-? --------------------------- Am voie să spun şi eu ceva? 0
Той не може да спи в парка. N----e v--e-să--oa--- ---p---. N- a-- v--- s- d----- î- p---- N- a-e v-i- s- d-a-m- î- p-r-. ------------------------------ Nu are voie să doarmă în parc. 0
Той не може да спи в колата. Nu ar--v--- s---o---ă -n m-şină. N- a-- v--- s- d----- î- m------ N- a-e v-i- s- d-a-m- î- m-ş-n-. -------------------------------- Nu are voie să doarmă în maşină. 0
Той не може да спи на гарата. Nu--r- v-----ă d----ă î--g-r-. N- a-- v--- s- d----- î- g---- N- a-e v-i- s- d-a-m- î- g-r-. ------------------------------ Nu are voie să doarmă în gară. 0
Може ли да седнем? P-t-m l----o-? P---- l-- l--- P-t-m l-a l-c- -------------- Putem lua loc? 0
Може ли менюто? Ne -a-i v- -ugă- -e-iul? N- d--- v- r---- m------ N- d-ţ- v- r-g-m m-n-u-? ------------------------ Ne daţi vă rugăm meniul? 0
Може ли да платим поотделно? P---m--lă-i--e--r--? P---- p---- s------- P-t-m p-ă-i s-p-r-t- -------------------- Putem plăti separat? 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Как мозъкът научава нови думи

Когато учим непознати думи, мозъкът ни запаметява ново съдържание. Заучаването става само чрез постоянно повтаряне. Колко добре нашият мозък запаметява думите зависи от множество фактори. Но най-важното е редовно да преговаряме научената лексика. Само думите, които използваме или пишем често се запаметяват. Може да се каже, че тези думи се архивират като изображения. Този принцип на обучение също важи и при маймуните. Маймуните могат да се научат да "четат" думи, ако ги виждат достатъчно често. Въпреки, че не разбират думите, те ги разпознават по тяхната форма. За да говорим свободно даден език, ние се нуждаем от много думи. Затова речниковият ни запас трябва да бъде добре организиран. Защото паметта ни функционира като архив. За да намери думата бързо, тя трябва да знае къде да търси. Затова е по-добре думите да се учат в определен контекст. Тогава мозъкът ни винаги ще бъде в състояние да отвори правилния "файл". Но дори и това, което сме научили добре може да бъде забравено. В този случай, информацията се премества от активната в пасивната памет. Чрез забравянето ние се освобождаваме от ненужните знания. По този начин мозъкът ни прави място за нови и по-важни неща. Следователно е важно да активираме своите знания регулярно. Но информацията, която е в пасивната памет не се губи завинаги. Когато видим една забравена дума, ние си я припомняме отново. Вторият път научаваме по-бързо вече наученото. Човек, който иска да разшири речника си също трябва да разшири своите хобита. Защото всеки от нас има определени интереси. Ето защо, ние обикновено сме заети с едни и същи неща. Но езикът се състои от много различни семантични полета. Човек, който се интересува от политика понякога също трябва да чете и спортните вестници!