Разговорник

bg мога / разрешено ми е / бива   »   sl nekaj smeti (nekaj lahko)

73 [седемдесет и три]

мога / разрешено ми е / бива

мога / разрешено ми е / бива

73 [triinsedemdeset]

nekaj smeti (nekaj lahko)

Изберете как искате да видите превода:   
български словенски Играйте Повече
Можеш ли вече да караш кола? Ali ž- s--š-vozi-i-a-to? A-- ž- s--- v----- a---- A-i ž- s-e- v-z-t- a-t-? ------------------------ Ali že smeš voziti avto? 0
Можеш ли вече да пиеш алкохол? Ali -e---e- u-iva-- -lk-h-l? A-- ž- s--- u------ a------- A-i ž- s-e- u-i-a-i a-k-h-l- ---------------------------- Ali že smeš uživati alkohol? 0
Можеш ли вече да пътуваш сам / сама в чужбина? Al- že s-e--sa-(-) -oto---i - ---in-? A-- ž- s--- s----- p------- v t------ A-i ž- s-e- s-m-a- p-t-v-t- v t-j-n-? ------------------------------------- Ali že smeš sam(a) potovati v tujino? 0
мога / разрешено ми е / бива s--t- ----ko) s---- (------ s-e-i (-a-k-) ------------- smeti (lahko) 0
Може ли да пушим тук? Sm--- ---aj--adi--? S---- t---- k------ S-e-o t-k-j k-d-t-? ------------------- Smemo tukaj kaditi? 0
Може ли да се пуши тук? S- -a--- tu-k-di? S- l---- t- k---- S- l-h-o t- k-d-? ----------------- Se lahko tu kadi? 0
Може ли да се плаща с кредитна карта? S- l-hko-pl--- s-k-e--tno-k-rti--? S- l---- p---- s k------- k------- S- l-h-o p-a-a s k-e-i-n- k-r-i-o- ---------------------------------- Se lahko plača s kreditno kartico? 0
Може ли да се плаща с чек? S- lah-o-----a - č----? S- l---- p---- s č----- S- l-h-o p-a-a s č-k-m- ----------------------- Se lahko plača s čekom? 0
Може ли да се плаща само в брой? Se-la--- -l--a l--- -o------? S- l---- p---- l- z g-------- S- l-h-o p-a-a l- z g-t-v-n-? ----------------------------- Se lahko plača le z gotovino? 0
Може ли да се обадя по телефона? L--k--sa-o k-atko tel--o---am? L---- s--- k----- t----------- L-h-o s-m- k-a-k- t-l-f-n-r-m- ------------------------------ Lahko samo kratko telefoniram? 0
Може ли да попитам нещо? Lah-o s--o-neka- v-r-ša-? L---- s--- n---- v------- L-h-o s-m- n-k-j v-r-š-m- ------------------------- Lahko samo nekaj vprašam? 0
Може ли да кажа нещо? La-k- -amo n-kaj-p--em? L---- s--- n---- p----- L-h-o s-m- n-k-j p-v-m- ----------------------- Lahko samo nekaj povem? 0
Той не може да спи в парка. O- -- s-e sp-ti v-p-r-u. O- n- s-- s---- v p----- O- n- s-e s-a-i v p-r-u- ------------------------ On ne sme spati v parku. 0
Той не може да спи в колата. O- n---m- s-ati ----tu. O- n- s-- s---- v a---- O- n- s-e s-a-i v a-t-. ----------------------- On ne sme spati v avtu. 0
Той не може да спи на гарата. O- -e-sm---pat- n--------i--i --st-j-. O- n- s-- s---- n- ž--------- p------- O- n- s-e s-a-i n- ž-l-z-i-k- p-s-a-i- -------------------------------------- On ne sme spati na železniški postaji. 0
Може ли да седнем? S---o ses-i? S---- s----- S-e-o s-s-i- ------------ Smemo sesti? 0
Може ли менюто? A-i --hko-d-b-mo--e-i-------t? A-- l---- d----- j------ l---- A-i l-h-o d-b-m- j-d-l-i l-s-? ------------------------------ Ali lahko dobimo jedilni list? 0
Може ли да платим поотделно? Ali-la--- pl-ča----o-en-? A-- l---- p------ l------ A-i l-h-o p-a-a-o l-č-n-? ------------------------- Ali lahko plačamo ločeno? 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Как мозъкът научава нови думи

Когато учим непознати думи, мозъкът ни запаметява ново съдържание. Заучаването става само чрез постоянно повтаряне. Колко добре нашият мозък запаметява думите зависи от множество фактори. Но най-важното е редовно да преговаряме научената лексика. Само думите, които използваме или пишем често се запаметяват. Може да се каже, че тези думи се архивират като изображения. Този принцип на обучение също важи и при маймуните. Маймуните могат да се научат да "четат" думи, ако ги виждат достатъчно често. Въпреки, че не разбират думите, те ги разпознават по тяхната форма. За да говорим свободно даден език, ние се нуждаем от много думи. Затова речниковият ни запас трябва да бъде добре организиран. Защото паметта ни функционира като архив. За да намери думата бързо, тя трябва да знае къде да търси. Затова е по-добре думите да се учат в определен контекст. Тогава мозъкът ни винаги ще бъде в състояние да отвори правилния "файл". Но дори и това, което сме научили добре може да бъде забравено. В този случай, информацията се премества от активната в пасивната памет. Чрез забравянето ние се освобождаваме от ненужните знания. По този начин мозъкът ни прави място за нови и по-важни неща. Следователно е важно да активираме своите знания регулярно. Но информацията, която е в пасивната памет не се губи завинаги. Когато видим една забравена дума, ние си я припомняме отново. Вторият път научаваме по-бързо вече наученото. Човек, който иска да разшири речника си също трябва да разшири своите хобита. Защото всеки от нас има определени интереси. Ето защо, ние обикновено сме заети с едни и същи неща. Но езикът се състои от много различни семантични полета. Човек, който се интересува от политика понякога също трябва да чете и спортните вестници!