Разговорник

bg мога / разрешено ми е / бива   »   sq mund

73 [седемдесет и три]

мога / разрешено ми е / бива

мога / разрешено ми е / бива

73 [shtatёdhjetёetre]

mund

Изберете как искате да видите превода:   
български албански Играйте Повече
Можеш ли вече да караш кола? A--u-d t-i j-p-sh-ma---ёs ---h--? A m--- t-- j----- m------ t------ A m-n- t-i j-p-s- m-k-n-s t-s-m-? --------------------------------- A mund t’i japёsh makinёs tashmё? 0
Можеш ли вече да пиеш алкохол? A--un--t- p--h --k--- -an-? A m--- t- p--- a----- t---- A m-n- t- p-s- a-k-o- t-n-? --------------------------- A mund tё pish alkool tani? 0
Можеш ли вече да пътуваш сам / сама в чужбина? A ---- tё---hё-os--j---------et-t -ani? A m--- t- u------- j----- s------ t---- A m-n- t- u-h-t-s- j-s-t- s-t-t-t t-n-? --------------------------------------- A mund tё udhёtosh jashtё shtetit tani? 0
мога / разрешено ми е / бива m--d m--- m-n- ---- mund 0
Може ли да пушим тук? A-mu-- tё-pimё --ha--kёt-? A m--- t- p--- d---- k---- A m-n- t- p-m- d-h-n k-t-? -------------------------- A mund tё pimё duhan kёtu? 0
Може ли да се пуши тук? A-mu---tё p--------k-t-? A m--- t- p- d---- k---- A m-n- t- p- d-h-n k-t-? ------------------------ A mund tё pi duhan kёtu? 0
Може ли да се плаща с кредитна карта? A ------ё--a-uaj-me--a-t- k-ed---? A m--- t- p----- m- k---- k------- A m-n- t- p-g-a- m- k-r-ё k-e-i-i- ---------------------------------- A mund tё paguaj me kartё krediti? 0
Може ли да се плаща с чек? A -u------p-g--j ----ek? A m--- t- p----- m- ç--- A m-n- t- p-g-a- m- ç-k- ------------------------ A mund tё paguaj me çek? 0
Може ли да се плаща само в брой? A ---d--ё--a---- m- --kё--- --r-? A m--- t- p----- m- l--- n- d---- A m-n- t- p-g-a- m- l-k- n- d-r-? --------------------------------- A mund tё paguaj me lekё nё dorё? 0
Може ли да се обадя по телефона? A--u-d--- t----on-- -jё-erё? A m--- t- t-------- n------- A m-n- t- t-l-f-n-j n-ё-e-ё- ---------------------------- A mund tё telefonoj njёherё? 0
Може ли да попитам нещо? A mu-d -ё-p-e- -ёr-diç-a? A m--- t- p--- p-- d----- A m-n- t- p-e- p-r d-ç-a- ------------------------- A mund tё pyes pёr diçka? 0
Може ли да кажа нещо? A -und -ё th-- --ç--? A m--- t- t--- d----- A m-n- t- t-e- d-ç-a- --------------------- A mund tё them diçka? 0
Той не може да спи в парка. Ai nu----nd t----ejё nё--ark. A- n-- m--- t- f---- n- p---- A- n-k m-n- t- f-e-ё n- p-r-. ----------------------------- Ai nuk mund tё flejё nё park. 0
Той не може да спи в колата. A--n---m-n--tё -l-j- nё-mak-nё. A- n-- m--- t- f---- n- m------ A- n-k m-n- t- f-e-ё n- m-k-n-. ------------------------------- Ai nuk mund tё flejё nё makinё. 0
Той не може да спи на гарата. Ai nu- -u-d t-----j---- ------n-n---tr-nit. A- n-- m--- t- f---- n- s-------- e t------ A- n-k m-n- t- f-e-ё n- s-a-i-n-n e t-e-i-. ------------------------------------------- Ai nuk mund tё flejё nё stacionin e trenit. 0
Може ли да седнем? A -und tё--l-mi? A m--- t- u----- A m-n- t- u-e-i- ---------------- A mund tё ulemi? 0
Може ли менюто? A---nd -- -a-jepni -e-y-ё? A m--- t- n- j---- m------ A m-n- t- n- j-p-i m-n-n-? -------------------------- A mund tё na jepni menynё? 0
Може ли да платим поотделно? A -und t--p------ё ve- - -eç? A m--- t- p------- v-- e v--- A m-n- t- p-g-a-m- v-ç e v-ç- ----------------------------- A mund tё paguajmё veç e veç? 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Как мозъкът научава нови думи

Когато учим непознати думи, мозъкът ни запаметява ново съдържание. Заучаването става само чрез постоянно повтаряне. Колко добре нашият мозък запаметява думите зависи от множество фактори. Но най-важното е редовно да преговаряме научената лексика. Само думите, които използваме или пишем често се запаметяват. Може да се каже, че тези думи се архивират като изображения. Този принцип на обучение също важи и при маймуните. Маймуните могат да се научат да "четат" думи, ако ги виждат достатъчно често. Въпреки, че не разбират думите, те ги разпознават по тяхната форма. За да говорим свободно даден език, ние се нуждаем от много думи. Затова речниковият ни запас трябва да бъде добре организиран. Защото паметта ни функционира като архив. За да намери думата бързо, тя трябва да знае къде да търси. Затова е по-добре думите да се учат в определен контекст. Тогава мозъкът ни винаги ще бъде в състояние да отвори правилния "файл". Но дори и това, което сме научили добре може да бъде забравено. В този случай, информацията се премества от активната в пасивната памет. Чрез забравянето ние се освобождаваме от ненужните знания. По този начин мозъкът ни прави място за нови и по-важни неща. Следователно е важно да активираме своите знания регулярно. Но информацията, която е в пасивната памет не се губи завинаги. Когато видим една забравена дума, ние си я припомняме отново. Вторият път научаваме по-бързо вече наученото. Човек, който иска да разшири речника си също трябва да разшири своите хобита. Защото всеки от нас има определени интереси. Ето защо, ние обикновено сме заети с едни и същи неща. Но езикът се състои от много различни семантични полета. Човек, който се интересува от политика понякога също трябва да чете и спортните вестници!