Разговорник

bg мога / разрешено ми е / бива   »   sv få något

73 [седемдесет и три]

мога / разрешено ми е / бива

мога / разрешено ми е / бива

73 [sjuttiotre]

få något

Изберете как искате да видите превода:   
български шведски Играйте Повече
Можеш ли вече да караш кола? F---d---edan-k--a b--? F-- d- r---- k--- b--- F-r d- r-d-n k-r- b-l- ---------------------- Får du redan köra bil? 0
Можеш ли вече да пиеш алкохол? Få- -u--e--n d-ic-a --k----? F-- d- r---- d----- a------- F-r d- r-d-n d-i-k- a-k-h-l- ---------------------------- Får du redan dricka alkohol? 0
Можеш ли вече да пътуваш сам / сама в чужбина? F-- -u-re-a--åka-en--m -to--a---? F-- d- r---- å-- e---- u--------- F-r d- r-d-n å-a e-s-m u-o-l-n-s- --------------------------------- Får du redan åka ensam utomlands? 0
мога / разрешено ми е / бива f- f- f- -- få 0
Може ли да пушим тук? Får-v---ö-- här? F-- v- r--- h--- F-r v- r-k- h-r- ---------------- Får vi röka här? 0
Може ли да се пуши тук? Får-man -ö-a---r? F-- m-- r--- h--- F-r m-n r-k- h-r- ----------------- Får man röka här? 0
Може ли да се плаща с кредитна карта? F-----n---tal--me- -ont-ko-t? F-- m-- b----- m-- k--------- F-r m-n b-t-l- m-d k-n-o-o-t- ----------------------------- Får man betala med kontokort? 0
Може ли да се плаща с чек? Få---a- -et-l- m-d check? F-- m-- b----- m-- c----- F-r m-n b-t-l- m-d c-e-k- ------------------------- Får man betala med check? 0
Може ли да се плаща само в брой? F-r m---b--a-b----- -------? F-- m-- b--- b----- k------- F-r m-n b-r- b-t-l- k-n-a-t- ---------------------------- Får man bara betala kontant? 0
Може ли да се обадя по телефона? K-------f- r-ng--h-r? K-- j-- f- r---- h--- K-n j-g f- r-n-a h-r- --------------------- Kan jag få ringa här? 0
Може ли да попитам нещо? F----ag-ba-- -r--a om-n-g-t? F-- j-- b--- f---- o- n----- F-r j-g b-r- f-å-a o- n-g-t- ---------------------------- Får jag bara fråga om något? 0
Може ли да кажа нещо? F-- ja- ---a sä---nå---? F-- j-- b--- s--- n----- F-r j-g b-r- s-g- n-g-t- ------------------------ Får jag bara säga något? 0
Той не може да спи в парка. H-- -å------ s--a i --r---. H-- f-- i--- s--- i p------ H-n f-r i-t- s-v- i p-r-e-. --------------------------- Han får inte sova i parken. 0
Той не може да спи в колата. Ha--få- i--e sova-- -il--. H-- f-- i--- s--- i b----- H-n f-r i-t- s-v- i b-l-n- -------------------------- Han får inte sova i bilen. 0
Той не може да спи на гарата. Ha- -å- in-e-s--a på-s--t-o---. H-- f-- i--- s--- p- s--------- H-n f-r i-t- s-v- p- s-a-i-n-n- ------------------------------- Han får inte sova på stationen. 0
Може ли да седнем? F-r v- ta plat-? F-- v- t- p----- F-r v- t- p-a-s- ---------------- Får vi ta plats? 0
Може ли менюто? Kan v---- menyn? K-- v- f- m----- K-n v- f- m-n-n- ---------------- Kan vi få menyn? 0
Може ли да платим поотделно? Får v-----ala---- -ö--sig? F-- v- b----- v-- f-- s--- F-r v- b-t-l- v-r f-r s-g- -------------------------- Får vi betala var för sig? 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Как мозъкът научава нови думи

Когато учим непознати думи, мозъкът ни запаметява ново съдържание. Заучаването става само чрез постоянно повтаряне. Колко добре нашият мозък запаметява думите зависи от множество фактори. Но най-важното е редовно да преговаряме научената лексика. Само думите, които използваме или пишем често се запаметяват. Може да се каже, че тези думи се архивират като изображения. Този принцип на обучение също важи и при маймуните. Маймуните могат да се научат да "четат" думи, ако ги виждат достатъчно често. Въпреки, че не разбират думите, те ги разпознават по тяхната форма. За да говорим свободно даден език, ние се нуждаем от много думи. Затова речниковият ни запас трябва да бъде добре организиран. Защото паметта ни функционира като архив. За да намери думата бързо, тя трябва да знае къде да търси. Затова е по-добре думите да се учат в определен контекст. Тогава мозъкът ни винаги ще бъде в състояние да отвори правилния "файл". Но дори и това, което сме научили добре може да бъде забравено. В този случай, информацията се премества от активната в пасивната памет. Чрез забравянето ние се освобождаваме от ненужните знания. По този начин мозъкът ни прави място за нови и по-важни неща. Следователно е важно да активираме своите знания регулярно. Но информацията, която е в пасивната памет не се губи завинаги. Когато видим една забравена дума, ние си я припомняме отново. Вторият път научаваме по-бързо вече наученото. Човек, който иска да разшири речника си също трябва да разшири своите хобита. Защото всеки от нас има определени интереси. Ето защо, ние обикновено сме заети с едни и същи неща. Но езикът се състои от много различни семантични полета. Човек, който се интересува от политика понякога също трябва да чете и спортните вестници!