Разговорник

bg мога / разрешено ми е / бива   »   te అనుమతించుట

73 [седемдесет и три]

мога / разрешено ми е / бива

мога / разрешено ми е / бива

73 [డెబ్బై మూడు]

73 [Ḍebbai mūḍu]

అనుమతించుట

[Anumatin̄cuṭa]

Изберете как искате да видите превода:   
български телугу Играйте Повече
Можеш ли вече да караш кола? మ--- -ం-- నడ--ాన--- అ-----ం---ిం-ా? మ--- బ--- న-------- అ-------------- మ-ర- బ-డ- న-ప-ా-ి-ి అ-ు-త-ం-బ-ి-ద-? ----------------------------------- మీరు బండీ నడపడానికి అనుమతించబడిందా? 0
M-r----ṇḍī n-ḍa------k--a----ti-̄ca---i-dā? M--- b---- n----------- a------------------ M-r- b-ṇ-ī n-ḍ-p-ḍ-n-k- a-u-a-i-̄-a-a-i-d-? ------------------------------------------- Mīru baṇḍī naḍapaḍāniki anumatin̄cabaḍindā?
Можеш ли вече да пиеш алкохол? మీ-ు మధ--- స---ం-డా--క--అన---ిం-బడ-ంద-? మ--- మ---- స----------- అ-------------- మ-ర- మ-్-ం స-వ-ం-డ-న-క- అ-ు-త-ం-బ-ి-ద-? --------------------------------------- మీరు మధ్యం సేవించడానికి అనుమతించబడిందా? 0
Mī-u-mad-yaṁ sē---̄--ḍ----- -num-t--̄---aḍi---? M--- m------ s------------- a------------------ M-r- m-d-y-ṁ s-v-n-c-ḍ-n-k- a-u-a-i-̄-a-a-i-d-? ----------------------------------------------- Mīru madhyaṁ sēvin̄caḍāniki anumatin̄cabaḍindā?
Можеш ли вече да пътуваш сам / сама в чужбина? మీ---ఒ-టర-గా----ేశా--ు వ-ళ--డ--అనుమ--ం-బడి--ా? మ--- ఒ------ వ-------- వ------ అ-------------- మ-ర- ఒ-ట-ి-ా వ-ద-శ-ల-ు వ-ళ-ళ-ం అ-ు-త-ం-బ-ి-ద-? ---------------------------------------------- మీరు ఒంటరిగా విదేశాలకు వెళ్ళడం అనుమతించబడిందా? 0
Mī---oṇ-ar--ā vi---ā--k- -eḷ-aḍ-ṁ -n-matin-c-----ndā? M--- o------- v--------- v------- a------------------ M-r- o-ṭ-r-g- v-d-ś-l-k- v-ḷ-a-a- a-u-a-i-̄-a-a-i-d-? ----------------------------------------------------- Mīru oṇṭarigā vidēśālaku veḷḷaḍaṁ anumatin̄cabaḍindā?
мога / разрешено ми е / бива చ-యవచ--ు చ------- చ-య-చ-చ- -------- చేయవచ్చు 0
Cē-ava-cu C-------- C-y-v-c-u --------- Cēyavaccu
Може ли да пушим тук? మే----క్కడ-పొగ త్--గ-చ్-ా? మ--- ఇ---- ప-- త---------- మ-మ- ఇ-్-డ ప-గ త-ర-గ-చ-చ-? -------------------------- మేము ఇక్కడ పొగ త్రాగవచ్చా? 0
M-mu --ka-- po---t-ā-------? M--- i----- p--- t---------- M-m- i-k-ḍ- p-g- t-ā-a-a-c-? ---------------------------- Mēmu ikkaḍa poga trāgavaccā?
Може ли да се пуши тук? ఇక్క--పొగ-త-రాగ--్చా? ఇ---- ప-- త---------- ఇ-్-డ ప-గ త-ర-గ-చ-చ-? --------------------- ఇక్కడ పొగ త్రాగవచ్చా? 0
I-kaḍa -----trā---accā? I----- p--- t---------- I-k-ḍ- p-g- t-ā-a-a-c-? ----------------------- Ikkaḍa poga trāgavaccā?
Може ли да се плаща с кредитна карта? క--ెడ-ట- క-ర్-్ ద---ర----ల్------చ-చా? క------- క----- ద----- చ-------------- క-ర-డ-ట- క-ర-డ- ద-వ-ర- చ-ల-ల-ం-ా-చ-చ-? -------------------------------------- క్రెడిట్ కార్డ్ ద్వారా చెల్లించావచ్చా? 0
K--ḍ-- k-rḍ--v-rā c---in̄c-v-c--? K----- k--- d---- c-------------- K-e-i- k-r- d-ā-ā c-l-i-̄-ā-a-c-? --------------------------------- Kreḍiṭ kārḍ dvārā cellin̄cāvaccā?
Може ли да се плаща с чек? చె----్--రా చ-ల--------్చ-? చ--- ద----- చ-------------- చ-క- ద-వ-ర- చ-ల-ల-ం-ా-చ-చ-? --------------------------- చెక్ ద్వారా చెల్లించావచ్చా? 0
C-k-d-ār--cel--n-cā---cā? C-- d---- c-------------- C-k d-ā-ā c-l-i-̄-ā-a-c-? ------------------------- Cek dvārā cellin̄cāvaccā?
Може ли да се плаща само в брой? క--ాష--ద-వా-ా-చ-ల---ం-ావచ్--? క----- ద----- చ-------------- క-య-ష- ద-వ-ర- చ-ల-ల-ం-ా-చ-చ-? ----------------------------- క్యాష్ ద్వారా చెల్లించావచ్చా? 0
Kyāṣ-----ā -el--n̄cāva---? K--- d---- c-------------- K-ā- d-ā-ā c-l-i-̄-ā-a-c-? -------------------------- Kyāṣ dvārā cellin̄cāvaccā?
Може ли да се обадя по телефона? నేన---- -ాల---ే--కో-----? న--- ఒ- క--- చ----------- న-న- ఒ- క-ల- చ-స-క-వ-్-ా- ------------------------- నేను ఒక కాల్ చేసుకోవచ్చా? 0
N-nu --a---- cēs-k--a-cā? N--- o-- k-- c----------- N-n- o-a k-l c-s-k-v-c-ā- ------------------------- Nēnu oka kāl cēsukōvaccā?
Може ли да попитам нещо? న--- -కట- అడగ-చ---? న--- ఒ--- అ-------- న-న- ఒ-ట- అ-గ-చ-చ-? ------------------- నేను ఒకటి అడగవచ్చా? 0
N--- --aṭ- --a-ava--ā? N--- o---- a---------- N-n- o-a-i a-a-a-a-c-? ---------------------- Nēnu okaṭi aḍagavaccā?
Може ли да кажа нещо? నే-- -కట-----్--చ--ా? న--- ఒ--- చ---------- న-న- ఒ-ట- చ-ప-ప-చ-చ-? --------------------- నేను ఒకటి చెప్పవచ్చా? 0
Nēnu okaṭi---ppa-a---? N--- o---- c---------- N-n- o-a-i c-p-a-a-c-? ---------------------- Nēnu okaṭi ceppavaccā?
Той не може да спи в парка. అత-ి-- పా-్-్--ో--డ-క---ాన--ి-అనుమ-ి ల--ు అ----- ప----- ల- ప----------- అ----- ల--- అ-న-క- ప-ర-క- ల- ప-ు-ో-డ-న-క- అ-ు-త- ల-ద- ----------------------------------------- అతనికి పార్క్ లో పడుకోవడానికి అనుమతి లేదు 0
Ata---- --rk -ō-pa-u---a-ā---i--nu--ti -ēdu A------ p--- l- p------------- a------ l--- A-a-i-i p-r- l- p-ḍ-k-v-ḍ-n-k- a-u-a-i l-d- ------------------------------------------- Ataniki pārk lō paḍukōvaḍāniki anumati lēdu
Той не може да спи в колата. అ-న-క- కార--లో-ప-ు-ో--ాన--- --ు-తి లే-ు అ----- క--- ల- ప----------- అ----- ల--- అ-న-క- క-ర- ల- ప-ు-ో-డ-న-క- అ-ు-త- ల-ద- --------------------------------------- అతనికి కార్ లో పడుకోవడానికి అనుమతి లేదు 0
Ata---i-k-r--ō p--u-ōvaḍā-i----n-ma-i l-du A------ k-- l- p------------- a------ l--- A-a-i-i k-r l- p-ḍ-k-v-ḍ-n-k- a-u-a-i l-d- ------------------------------------------ Ataniki kār lō paḍukōvaḍāniki anumati lēdu
Той не може да спи на гарата. అత-ి-- ----న్-స్ట----లో-పడుక--డ--ి-ి అ--మత- ---ు అ----- ట----- స-------- ప----------- అ----- ల--- అ-న-క- ట-ర-న- స-ట-ష-్-ో ప-ు-ో-డ-న-క- అ-ు-త- ల-ద- ------------------------------------------------ అతనికి ట్రేన్ స్టేషన్లో పడుకోవడానికి అనుమతి లేదు 0
A--n-k--ṭ-ēn sṭ-ṣ---- paḍ-k---ḍā--k--a-uma---lē-u A------ ṭ--- s------- p------------- a------ l--- A-a-i-i ṭ-ē- s-ē-a-l- p-ḍ-k-v-ḍ-n-k- a-u-a-i l-d- ------------------------------------------------- Ataniki ṭrēn sṭēṣanlō paḍukōvaḍāniki anumati lēdu
Може ли да седнем? మ--ు-ఇ------ూ----వ----? మ--- ఇ---- క----------- మ-మ- ఇ-్-డ క-ర-చ-వ-్-ా- ----------------------- మేము ఇక్కడ కూర్చోవచ్చా? 0
Mēmu -kkaḍa -ūrcōvac-ā? M--- i----- k---------- M-m- i-k-ḍ- k-r-ō-a-c-? ----------------------- Mēmu ikkaḍa kūrcōvaccā?
Може ли менюто? మ-----ెన- -----్---్-ార-? మ--- మ--- క----- ఇ------- మ-క- మ-న- క-ర-డ- ఇ-్-ా-ా- ------------------------- మాకు మెనూ కార్డ్ ఇస్తారా? 0
Māk- menū k-----stār-? M--- m--- k--- i------ M-k- m-n- k-r- i-t-r-? ---------------------- Māku menū kārḍ istārā?
Може ли да платим поотделно? మ--- వి---ి------ెల్--ంచ--్చ-? మ--- వ--------- చ------------- మ-మ- వ-డ-వ-డ-గ- చ-ల-ల-ం-వ-్-ా- ------------------------------ మేము విడివిడిగా చెల్లించవచ్చా? 0
Mēmu-vi-i-----ā -e-----cava-cā? M--- v--------- c-------------- M-m- v-ḍ-v-ḍ-g- c-l-i-̄-a-a-c-? ------------------------------- Mēmu viḍiviḍigā cellin̄cavaccā?

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Как мозъкът научава нови думи

Когато учим непознати думи, мозъкът ни запаметява ново съдържание. Заучаването става само чрез постоянно повтаряне. Колко добре нашият мозък запаметява думите зависи от множество фактори. Но най-важното е редовно да преговаряме научената лексика. Само думите, които използваме или пишем често се запаметяват. Може да се каже, че тези думи се архивират като изображения. Този принцип на обучение също важи и при маймуните. Маймуните могат да се научат да "четат" думи, ако ги виждат достатъчно често. Въпреки, че не разбират думите, те ги разпознават по тяхната форма. За да говорим свободно даден език, ние се нуждаем от много думи. Затова речниковият ни запас трябва да бъде добре организиран. Защото паметта ни функционира като архив. За да намери думата бързо, тя трябва да знае къде да търси. Затова е по-добре думите да се учат в определен контекст. Тогава мозъкът ни винаги ще бъде в състояние да отвори правилния "файл". Но дори и това, което сме научили добре може да бъде забравено. В този случай, информацията се премества от активната в пасивната памет. Чрез забравянето ние се освобождаваме от ненужните знания. По този начин мозъкът ни прави място за нови и по-важни неща. Следователно е важно да активираме своите знания регулярно. Но информацията, която е в пасивната памет не се губи завинаги. Когато видим една забравена дума, ние си я припомняме отново. Вторият път научаваме по-бързо вече наученото. Човек, който иска да разшири речника си също трябва да разшири своите хобита. Защото всеки от нас има определени интереси. Ето защо, ние обикновено сме заети с едни и същи неща. Но езикът се състои от много различни семантични полета. Човек, който се интересува от политика понякога също трябва да чете и спортните вестници!