Разговорник

bg мога / разрешено ми е / бива   »   tr bir şeylere muktedir olmak, yapabilmek

73 [седемдесет и три]

мога / разрешено ми е / бива

мога / разрешено ми е / бива

73 [yetmiş üç]

bir şeylere muktedir olmak, yapabilmek

Изберете как искате да видите превода:   
български турски Играйте Повече
Можеш ли вече да караш кола? A--ı- arab---------a-a--zin-va--mı? A---- a---- k--------- i--- v-- m-- A-t-k a-a-a k-l-a-m-n- i-i- v-r m-? ----------------------------------- Artık araba kullanmana izin var mı? 0
Можеш ли вече да пиеш алкохол? Art-k--lko---lmana--z-- v-r-mı? A---- a---- a----- i--- v-- m-- A-t-k a-k-l a-m-n- i-i- v-r m-? ------------------------------- Artık alkol almana izin var mı? 0
Можеш ли вече да пътуваш сам / сама в чужбина? Artık-yurt--ı-ı-- --lnı- --k---a-iz-n-v-r --? A---- y--- d----- y----- ç------ i--- v-- m-- A-t-k y-r- d-ş-n- y-l-ı- ç-k-a-a i-i- v-r m-? --------------------------------------------- Artık yurt dışına yalnız çıkmana izin var mı? 0
мога / разрешено ми е / бива mu--ed-r o--ak, -ap-bi-mek m------- o----- y--------- m-k-e-i- o-m-k- y-p-b-l-e- -------------------------- muktedir olmak, yapabilmek 0
Може ли да пушим тук? B-r--a s--ara -çe-il-- -iyiz? B----- s----- i------- m----- B-r-d- s-g-r- i-e-i-i- m-y-z- ----------------------------- Burada sigara içebilir miyiz? 0
Може ли да се пуши тук? Bura-a-s-ga-a i-ileb-l---- -u? B----- s----- i----------- m-- B-r-d- s-g-r- i-i-e-i-i-o- m-? ------------------------------ Burada sigara içilebiliyor mu? 0
Може ли да се плаща с кредитна карта? K---- k-----la ö-ene--l--o--m-? K---- k------- ö----------- m-- K-e-i k-r-ı-l- ö-e-e-i-i-o- m-? ------------------------------- Kredi kartıyla ödenebiliyor mu? 0
Може ли да се плаща с чек? Çe---le--d--e-il-yor mu? Ç-- i-- ö----------- m-- Ç-k i-e ö-e-e-i-i-o- m-? ------------------------ Çek ile ödenebiliyor mu? 0
Може ли да се плаща само в брой? Y-ln-z--e-in----öd--e-iliy--? Y----- p---- m- ö------------ Y-l-ı- p-ş-n m- ö-e-e-i-i-o-? ----------------------------- Yalnız peşin mi ödenebiliyor? 0
Може ли да се обадя по телефона? Bir--el--on----b-l-- miyi-? B-- t------ e------- m----- B-r t-l-f-n e-e-i-i- m-y-m- --------------------------- Bir telefon edebilir miyim? 0
Може ли да попитам нещо? Bir--ey-sor--i-i- --y--? B-- ş-- s-------- m----- B-r ş-y s-r-b-l-r m-y-m- ------------------------ Bir şey sorabilir miyim? 0
Може ли да кажа нещо? Bi- --y--ö--ey-b-li- m-y-m? B-- ş-- s----------- m----- B-r ş-y s-y-e-e-i-i- m-y-m- --------------------------- Bir şey söyleyebilir miyim? 0
Той не може да спи в парка. O (e-ke- i---)-park-a-y----az--iz-- an-a--nd--. O (----- i---- p----- y------ (---- a---------- O (-r-e- i-i-) p-r-t- y-t-m-z (-z-n a-l-m-n-a-. ----------------------------------------------- O (erkek için) parkta yatamaz (izin anlamında). 0
Той не може да спи в колата. O (--k---için--o-omo---d- y--a-a--(izi- ---a-ı-d-). O (----- i---- o--------- y------ (---- a---------- O (-r-e- i-i-) o-o-o-i-d- y-t-m-z (-z-n a-l-m-n-a-. --------------------------------------------------- O (erkek için) otomobilde yatamaz (izin anlamında). 0
Той не може да спи на гарата. O--e-k-----i-) --e- ist---o-u-d- -a---a---i-in ---a------. O (----- i---- t--- i----------- y------ (---- a---------- O (-r-e- i-i-) t-e- i-t-s-o-u-d- y-t-m-z (-z-n a-l-m-n-a-. ---------------------------------------------------------- O (erkek için) tren istasyonunda yatamaz (izin anlamında). 0
Може ли да седнем? O-u--bi-i- miyiz? O--------- m----- O-u-a-i-i- m-y-z- ----------------- Oturabilir miyiz? 0
Може ли менюто? M--------ı-- --a-i-ir -i---? M--- k------ a------- m----- M-n- k-r-ı-ı a-a-i-i- m-y-z- ---------------------------- Menü kartını alabilir miyiz? 0
Може ли да платим поотделно? A--ı ---ı --e-e--l-r-m-y-z? A--- a--- ö--------- m----- A-r- a-r- ö-e-e-i-i- m-y-z- --------------------------- Ayrı ayrı ödeyebilir miyiz? 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Как мозъкът научава нови думи

Когато учим непознати думи, мозъкът ни запаметява ново съдържание. Заучаването става само чрез постоянно повтаряне. Колко добре нашият мозък запаметява думите зависи от множество фактори. Но най-важното е редовно да преговаряме научената лексика. Само думите, които използваме или пишем често се запаметяват. Може да се каже, че тези думи се архивират като изображения. Този принцип на обучение също важи и при маймуните. Маймуните могат да се научат да "четат" думи, ако ги виждат достатъчно често. Въпреки, че не разбират думите, те ги разпознават по тяхната форма. За да говорим свободно даден език, ние се нуждаем от много думи. Затова речниковият ни запас трябва да бъде добре организиран. Защото паметта ни функционира като архив. За да намери думата бързо, тя трябва да знае къде да търси. Затова е по-добре думите да се учат в определен контекст. Тогава мозъкът ни винаги ще бъде в състояние да отвори правилния "файл". Но дори и това, което сме научили добре може да бъде забравено. В този случай, информацията се премества от активната в пасивната памет. Чрез забравянето ние се освобождаваме от ненужните знания. По този начин мозъкът ни прави място за нови и по-важни неща. Следователно е важно да активираме своите знания регулярно. Но информацията, която е в пасивната памет не се губи завинаги. Когато видим една забравена дума, ние си я припомняме отново. Вторият път научаваме по-бързо вече наученото. Човек, който иска да разшири речника си също трябва да разшири своите хобита. Защото всеки от нас има определени интереси. Ето защо, ние обикновено сме заети с едни и същи неща. Но езикът се състои от много различни семантични полета. Човек, който се интересува от политика понякога също трябва да чете и спортните вестници!