Разговорник

bg мога / разрешено ми е / бива   »   vi Được phép làm gì đó

73 [седемдесет и три]

мога / разрешено ми е / бива

мога / разрешено ми е / бива

73 [Bảy mươi ba]

Được phép làm gì đó

Изберете как искате да видите превода:   
български виетнамски Играйте Повече
Можеш ли вече да караш кола? B-n -------é--l-i-----hưa? B-- đ--- p--- l-- x- c---- B-n đ-ợ- p-é- l-i x- c-ư-? -------------------------- Bạn được phép lái xe chưa? 0
Можеш ли вече да пиеш алкохол? B-n -ư-- phé- uố---r-ợ- ----? B-- đ--- p--- u--- r--- c---- B-n đ-ợ- p-é- u-n- r-ợ- c-ư-? ----------------------------- Bạn được phép uống rượu chưa? 0
Можеш ли вече да пътуваш сам / сама в чужбина? B-- đư-c-p-ép -------ước-ng-à--một----- ---a? B-- đ--- p--- đ- r- n--- n---- m-- m--- c---- B-n đ-ợ- p-é- đ- r- n-ớ- n-o-i m-t m-n- c-ư-? --------------------------------------------- Bạn được phép đi ra nước ngoài một mình chưa? 0
мога / разрешено ми е / бива Đ--c Đ--- Đ-ợ- ---- Được 0
Може ли да пушим тук? C-ú---t-- đư-- hút --u-- -- - --y--h-n-? C---- t-- đ--- h-- t---- l- ở đ-- k----- C-ú-g t-i đ-ợ- h-t t-u-c l- ở đ-y k-ô-g- ---------------------------------------- Chúng tôi được hút thuốc lá ở đây không? 0
Може ли да се пуши тук? Hút thu---lá ở-đ-- đư-- -----? H-- t---- l- ở đ-- đ--- k----- H-t t-u-c l- ở đ-y đ-ợ- k-ô-g- ------------------------------ Hút thuốc lá ở đây được không? 0
Може ли да се плаща с кредитна карта? T-ả -i---bằn- --- --n--ụng ở đâ- đ-ợ--k--n-? T-- t--- b--- t-- t-- d--- ở đ-- đ--- k----- T-ả t-ề- b-n- t-ẻ t-n d-n- ở đ-y đ-ợ- k-ô-g- -------------------------------------------- Trả tiền bằng thẻ tín dụng ở đây được không? 0
Може ли да се плаща с чек? Tr---i-- --ng---c -ư-c-khô--? T-- t--- b--- s-- đ--- k----- T-ả t-ề- b-n- s-c đ-ợ- k-ô-g- ----------------------------- Trả tiền bằng séc được không? 0
Може ли да се плаща само в брой? C-ỉ -ượ- tr- --ền-mặt---ôi hả? C-- đ--- t-- t--- m-- t--- h-- C-ỉ đ-ợ- t-ả t-ề- m-t t-ô- h-? ------------------------------ Chỉ được trả tiền mặt thôi hả? 0
Може ли да се обадя по телефона? T-- bâ- -iờ gọi -----tho-i---a-h -ư-- kh-ng? T-- b-- g-- g-- đ--- t---- n---- đ--- k----- T-i b-y g-ờ g-i đ-ệ- t-o-i n-a-h đ-ợ- k-ô-g- -------------------------------------------- Tôi bây giờ gọi điện thoại nhanh được không? 0
Може ли да попитам нещо? T-------giờ --i nhanh -ài-ch--ện-đ-ợc -h---? T-- b-- g-- h-- n---- v-- c----- đ--- k----- T-i b-y g-ờ h-i n-a-h v-i c-u-ệ- đ-ợ- k-ô-g- -------------------------------------------- Tôi bây giờ hỏi nhanh vài chuyện được không? 0
Може ли да кажа нещо? T-- ----gi---ó--nhan- --- chuy-n -ượ- k----? T-- b-- g-- n-- n---- v-- c----- đ--- k----- T-i b-y g-ờ n-i n-a-h v-i c-u-ệ- đ-ợ- k-ô-g- -------------------------------------------- Tôi bây giờ nói nhanh vài chuyện được không? 0
Той не може да спи в парка. A-h-ấ---hô-g-đ--c p-é---g- t-o-g---n------. A-- ấ- k---- đ--- p--- n-- t---- c--- v---- A-h ấ- k-ô-g đ-ợ- p-é- n-ủ t-o-g c-n- v-ê-. ------------------------------------------- Anh ấy không được phép ngủ trong công viên. 0
Той не може да спи в колата. An---y-k-ô-g -ược -hép-n---t---- xe ---. A-- ấ- k---- đ--- p--- n-- t---- x- h--- A-h ấ- k-ô-g đ-ợ- p-é- n-ủ t-o-g x- h-i- ---------------------------------------- Anh ấy không được phép ngủ trong xe hơi. 0
Той не може да спи на гарата. A---ấy--hôn--đ----phép --------g---à -a. A-- ấ- k---- đ--- p--- n-- t---- n-- g-- A-h ấ- k-ô-g đ-ợ- p-é- n-ủ t-o-g n-à g-. ---------------------------------------- Anh ấy không được phép ngủ trong nhà ga. 0
Може ли да седнем? C------ô- ng-i-đ--- --ôn-? C---- t-- n--- đ--- k----- C-ú-g t-i n-ồ- đ-ợ- k-ô-g- -------------------------- Chúng tôi ngồi được không? 0
Може ли менюто? Chún- tô- x-m --ực-đ-n---ợ--k---g? C---- t-- x-- t--- đ-- đ--- k----- C-ú-g t-i x-m t-ự- đ-n đ-ợ- k-ô-g- ---------------------------------- Chúng tôi xem thực đơn được không? 0
Може ли да платим поотделно? Ch-n--t-i-t-ả t--- riê-g---ợ- --ô-g? C---- t-- t-- t--- r---- đ--- k----- C-ú-g t-i t-ả t-ề- r-ê-g đ-ợ- k-ô-g- ------------------------------------ Chúng tôi trả tiền riêng được không? 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Как мозъкът научава нови думи

Когато учим непознати думи, мозъкът ни запаметява ново съдържание. Заучаването става само чрез постоянно повтаряне. Колко добре нашият мозък запаметява думите зависи от множество фактори. Но най-важното е редовно да преговаряме научената лексика. Само думите, които използваме или пишем често се запаметяват. Може да се каже, че тези думи се архивират като изображения. Този принцип на обучение също важи и при маймуните. Маймуните могат да се научат да "четат" думи, ако ги виждат достатъчно често. Въпреки, че не разбират думите, те ги разпознават по тяхната форма. За да говорим свободно даден език, ние се нуждаем от много думи. Затова речниковият ни запас трябва да бъде добре организиран. Защото паметта ни функционира като архив. За да намери думата бързо, тя трябва да знае къде да търси. Затова е по-добре думите да се учат в определен контекст. Тогава мозъкът ни винаги ще бъде в състояние да отвори правилния "файл". Но дори и това, което сме научили добре може да бъде забравено. В този случай, информацията се премества от активната в пасивната памет. Чрез забравянето ние се освобождаваме от ненужните знания. По този начин мозъкът ни прави място за нови и по-важни неща. Следователно е важно да активираме своите знания регулярно. Но информацията, която е в пасивната памет не се губи завинаги. Когато видим една забравена дума, ние си я припомняме отново. Вторият път научаваме по-бързо вече наученото. Човек, който иска да разшири речника си също трябва да разшири своите хобита. Защото всеки от нас има определени интереси. Ето защо, ние обикновено сме заети с едни и същи неща. Но езикът се състои от много различни семантични полета. Човек, който се интересува от политика понякога също трябва да чете и спортните вестници!