Разговорник

bg аргументирам нещо 1   »   fa ‫دلیل آوردن برای چیزی 1‬

75 [седемдесет и пет]

аргументирам нещо 1

аргументирам нещо 1

‫75 [هفتاد و پنج]‬

75 [haftâd-o-panj]

‫دلیل آوردن برای چیزی 1‬

[dalil âvardan barâye chizi 1]

Изберете как искате да видите превода:   
български персийски Играйте Повече
Защо няма да дойдете? ‫چر- ش-ا نم-‌آ-ی-؟‬ ‫--- ش-- ن--------- ‫-ر- ش-ا ن-ی-آ-ی-؟- ------------------- ‫چرا شما نمی‌آیید؟‬ 0
c-----sh-m- ne-i-â--d? c---- s---- n--------- c-e-â s-o-â n-m---y-d- ---------------------- cherâ shomâ nemi-âyid?
Времето е лошо. ‫--ا خ-ل---د--س-.‬ ‫--- خ--- ب- ا---- ‫-و- خ-ل- ب- ا-ت-‬ ------------------ ‫هوا خیلی بد است.‬ 0
hav--besy---------t. h--- b----- b-- a--- h-v- b-s-â- b-d a-t- -------------------- havâ besyâr bad ast.
Аз няма да дойда, защото времето е лошо. ‫م--نمی‌-یم چ-ن --ا -یل---- ا-ت.‬ ‫-- ن------ چ-- ه-- خ--- ب- ا---- ‫-ن ن-ی-آ-م چ-ن ه-ا خ-ل- ب- ا-ت-‬ --------------------------------- ‫من نمی‌آیم چون هوا خیلی بد است.‬ 0
ma- n-mi-ây-m-zi-â-ha-- -e--âr------s-. m-- n-------- z--- h--- b----- b-- a--- m-n n-m---y-m z-r- h-v- b-s-â- b-d a-t- --------------------------------------- man nemi-âyam zirâ havâ besyâr bad ast.
Защо той няма да дойде? ‫-ر------م----نمی--ید-‬ ‫--- ا- (---- ن-------- ‫-ر- ا- (-ر-) ن-ی-آ-د-‬ ----------------------- ‫چرا او (مرد) نمی‌آید؟‬ 0
c-erâ oo (-ard- --m---y--? c---- o- (----- n--------- c-e-â o- (-a-d- n-m---y-d- -------------------------- cherâ oo (mard) nemi-âyad?
Той не е поканен. ‫-و --ر-)-ر--د----ن--ده -ن-.‬ ‫-- (---- ر- د--- ن---- ا---- ‫-و (-ر-) ر- د-و- ن-ر-ه ا-د-‬ ----------------------------- ‫او (مرد) را دعوت نکرده اند.‬ 0
oo----r---d--av---n---o-e--st. o- (----- d------ n------ a--- o- (-a-d- d---v-t n-s-o-e a-t- ------------------------------ oo (mard) da-avat nashode ast.
Той няма да дойде, защото не е поканен. ‫او -می‌----چ-- -------ع-- -ک--- -ند-‬ ‫-- ن------ چ-- ا- ر- د--- ن---- ا---- ‫-و ن-ی-آ-د چ-ن ا- ر- د-و- ن-ر-ه ا-د-‬ -------------------------------------- ‫او نمی‌آید چون او را دعوت نکرده اند.‬ 0
o---e-i-â----z-r- d--a--- ---ho-- ---. o- n-------- z--- d------ n------ a--- o- n-m---y-d z-r- d---v-t n-s-o-e a-t- -------------------------------------- oo nemi-âyad zirâ da-avat nashode ast.
Защо няма да дойдеш? ‫چرا تو -می---ی؟‬ ‫--- ت- ن-------- ‫-ر- ت- ن-ی-آ-ی-‬ ----------------- ‫چرا تو نمی‌آیی؟‬ 0
ch--â--o-n-m--âyi? c---- t- n-------- c-e-â t- n-m---y-? ------------------ cherâ to nemi-âyi?
Аз нямам време. ‫-ن وقت --ا-م.‬ ‫-- و-- ن------ ‫-ن و-ت ن-ا-م-‬ --------------- ‫من وقت ندارم.‬ 0
m----a--t---d-ram. m-- v---- n------- m-n v-g-t n-d-r-m- ------------------ man vaght nadâram.
Аз няма да дойда, защото нямам време. ‫م- ن-ی-آ-- ----و-ت ن--ر-.‬ ‫-- ن------ چ-- و-- ن------ ‫-ن ن-ی-آ-م چ-ن و-ت ن-ا-م-‬ --------------------------- ‫من نمی‌آیم چون وقت ندارم.‬ 0
m-n --mi-â-a- -ir- -a-ht -adâ-am. m-- n-------- z--- v---- n------- m-n n-m---y-m z-r- v-g-t n-d-r-m- --------------------------------- man nemi-âyam zirâ vaght nadâram.
Защо не останеш? ‫چ---تو --ی--ان-؟‬ ‫--- ت- ن--------- ‫-ر- ت- ن-ی-م-ن-؟- ------------------ ‫چرا تو نمی‌مانی؟‬ 0
ch-râ to--emimâni? c---- t- n-------- c-e-â t- n-m-m-n-? ------------------ cherâ to nemimâni?
Аз трябва да работя още. ‫-ن---و--ک-ر د--م-‬ ‫-- ه--- ک-- د----- ‫-ن ه-و- ک-ر د-ر-.- ------------------- ‫من هنوز کار دارم.‬ 0
man---nu--kâ- dâram. m-- h---- k-- d----- m-n h-n-z k-r d-r-m- -------------------- man hanuz kâr dâram.
Аз няма да остана, защото трябва да работя още. ‫م--نم---ان--چ---ه--ز ک---دارم-‬ ‫-- ن------- چ-- ه--- ک-- د----- ‫-ن ن-ی-م-ن- چ-ن ه-و- ک-ر د-ر-.- -------------------------------- ‫من نمی‌مانم چون هنوز کار دارم.‬ 0
ma--n-m--m--am- -----h-nu---âr-d-r-m. m-- n---------- c--- h---- k-- d----- m-n n-m---â-a-, c-u- h-n-z k-r d-r-m- ------------------------------------- man nemi-mânam, chun hanuz kâr dâram.
Защо си тръгвате вече? ‫--- ---ا-می‌ر-ید؟‬ ‫--- ح--- م-------- ‫-ر- ح-ل- م-‌-و-د-‬ ------------------- ‫چرا حالا می‌روید؟‬ 0
ch--â--âlâ-m--avid? c---- h--- m------- c-e-â h-l- m-r-v-d- ------------------- cherâ hâlâ miravid?
Аз съм уморен / уморена. ‫ -- -س-ه ----.‬ ‫ م- خ--- ه----- ‫ م- خ-ت- ه-ت-.- ---------------- ‫ من خسته هستم.‬ 0
man k-aste -a-tam. m-- k----- h------ m-n k-a-t- h-s-a-. ------------------ man khaste hastam.
Аз си тръгвам, защото съм уморен / уморена. ‫-ن-م-‌-و--چو--خ-ته------‬ ‫-- م----- چ-- خ--- ه----- ‫-ن م-‌-و- چ-ن خ-ت- ه-ت-.- -------------------------- ‫من می‌روم چون خسته هستم.‬ 0
ma---iravam z-râ-kh-s---has---. m-- m------ z--- k----- h------ m-n m-r-v-m z-r- k-a-t- h-s-a-. ------------------------------- man miravam zirâ khaste hastam.
Защо заминавате вече? ‫چرا--الا (-- ما-ین)--ی--و-د-‬ ‫--- ح--- (-- م----- م-------- ‫-ر- ح-ل- (-ا م-ش-ن- م-‌-و-د-‬ ------------------------------ ‫چرا حالا (با ماشین) می‌روید؟‬ 0
ch-r- ---â (b- mâs---- -iravi-? c---- h--- (-- m------ m------- c-e-â h-l- (-â m-s-i-) m-r-v-d- ------------------------------- cherâ hâlâ (bâ mâshin) miravid?
Вече е късно. ‫دی-ر دی----ه ----‬ ‫---- د-- ش-- ا---- ‫-ی-ر د-ر ش-ه ا-ت-‬ ------------------- ‫دیگر دیر شده است.‬ 0
di----t. d-- a--- d-r a-t- -------- dir ast.
Заминавам, защото вече е късно. ‫-ن--ی‌ر-----ن ---گر-د-- --ه-اس--‬ ‫-- م----- چ-- ‫---- د-- ش-- ا---- ‫-ن م-‌-و- چ-ن ‫-ی-ر د-ر ش-ه ا-ت-‬ ---------------------------------- ‫من می‌روم چون ‫دیگر دیر شده است.‬ 0
m-- --r---- --râ -i----t. m-- m------ z--- d-- a--- m-n m-r-v-m z-r- d-r a-t- ------------------------- man miravam zirâ dir ast.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Майчин език = емоционален, чужд език = рационален?

Когато учим чужди езици, ние стимулираме мозъка си. Нашето мислене се променя чрез учението. Ние ставаме по-креативни и гъвкави. Също така сложното мислене се отдава по-лесно на хората, които са многоезични. Паметта се упражнява чрез ученето. Колкото повече научаваме, толкова по-добре функционира тя. Този, който е научил много езици също научава други неща по-бързо. Той може да мисли по-съсредоточено по дадена тема за по-дълго време. Като резултат, той решава проблеми бързо. Многоезичните индивиди също са по-решителни. Но това как те вземат решенията, също зависи от езиците. Езикът, на който мислим, оказва влияние върху нашите решения. Психолози изследвали множество участници в един научен експеримент. Всички подложени на експеримента били двуезични. Освен родния си език те говорели също и друг език. Участниците в експеримента трябвало да отговорят на един въпрос. Въпросът бил свързан с решението на определен проблем. В този процес, изпитваните индивиди трябвало да изберат между две възможности. Едната опция била значително по-рискована, отколкото другата. Участниците в експеримента трябвало да отговорят на въпроса на двата езика. И на различните езици те давали различни отговори! Когато говорели на родния си език, участниците в експеримента избирали риска. Но на чуждия език, те решавали в полза на по-безопасната опция. След този експеримент, участниците трябвало да залагат. Тук също имало ясна разлика. Когато използвали чуждия език, те били по-разумни. Изследователите предполагат, че сме по-съсредоточени при чуждите езици. Ето защо, тогава ние взимаме решенията не емоционално, а рационално...