Разговорник

bg аргументирам нещо 1   »   lv kaut ko pamatot 1

75 [седемдесет и пет]

аргументирам нещо 1

аргументирам нещо 1

75 [septiņdesmit pieci]

kaut ko pamatot 1

Изберете как искате да видите превода:   
български латвийски Играйте Повече
Защо няма да дойдете? K-p-- --s--enā-a-? K---- J-- n------- K-p-c J-s n-n-k-t- ------------------ Kāpēc Jūs nenākat? 0
Времето е лошо. Laik- -- t-k slik-s. L---- i- t-- s------ L-i-s i- t-k s-i-t-. -------------------- Laiks ir tik slikts. 0
Аз няма да дойда, защото времето е лошо. Es-n-n-k-------r--l-----l-iks. E- n------ j- i- s----- l----- E- n-n-k-, j- i- s-i-t- l-i-s- ------------------------------ Es nenāku, jo ir slikts laiks. 0
Защо той няма да дойде? K--ē- vi-š -e-ā-? K---- v--- n----- K-p-c v-ņ- n-n-k- ----------------- Kāpēc viņš nenāk? 0
Той не е поканен. Viņ---a---zaic-nā-s. V--- n-- u---------- V-ņ- n-v u-a-c-n-t-. -------------------- Viņš nav uzaicināts. 0
Той няма да дойде, защото не е поканен. Vi-- -e--k--j--nav -z-icinā-s. V--- n----- j- n-- u---------- V-ņ- n-n-k- j- n-v u-a-c-n-t-. ------------------------------ Viņš nenāk, jo nav uzaicināts. 0
Защо няма да дойдеш? K---c t----nā-? K---- t- n----- K-p-c t- n-n-c- --------------- Kāpēc tu nenāc? 0
Аз нямам време. Ma--na--la-ka. M-- n-- l----- M-n n-v l-i-a- -------------- Man nav laika. 0
Аз няма да дойда, защото нямам време. Es n-----,--o -an--av---i--. E- n------ j- m-- n-- l----- E- n-n-k-, j- m-n n-v l-i-a- ---------------------------- Es nenāku, jo man nav laika. 0
Защо не останеш? K-p-c t- --pa-iec? K---- t- n-------- K-p-c t- n-p-l-e-? ------------------ Kāpēc tu nepaliec? 0
Аз трябва да работя още. M-- v-l--āst-ād-. M-- v-- j-------- M-n v-l j-s-r-d-. ----------------- Man vēl jāstrādā. 0
Аз няма да остана, защото трябва да работя още. Es--epa-iek-, j- man -ēl--ā-t--dā. E- n--------- j- m-- v-- j-------- E- n-p-l-e-u- j- m-n v-l j-s-r-d-. ---------------------------------- Es nepalieku, jo man vēl jāstrādā. 0
Защо си тръгвате вече? Kāp-c --- jau -i-ejat? K---- J-- j-- a------- K-p-c J-s j-u a-z-j-t- ---------------------- Kāpēc Jūs jau aizejat? 0
Аз съм уморен / уморена. Es e--- --g-ru--. E- e--- n-------- E- e-m- n-g-r-s-. ----------------- Es esmu nogurusi. 0
Аз си тръгвам, защото съм уморен / уморена. E- a-z-j-, -o e--u -o--rusi. E- a------ j- e--- n-------- E- a-z-j-, j- e-m- n-g-r-s-. ---------------------------- Es aizeju, jo esmu nogurusi. 0
Защо заминавате вече? K-pē----s j---a-zb---ca-? K---- J-- j-- a---------- K-p-c J-s j-u a-z-r-u-a-? ------------------------- Kāpēc Jūs jau aizbraucat? 0
Вече е късно. Ir-jau vē-s. I- j-- v---- I- j-u v-l-. ------------ Ir jau vēls. 0
Заминавам, защото вече е късно. Es -rau----r-m, j- -r-jau v-l-. E- b----- p---- j- i- j-- v---- E- b-a-c- p-o-, j- i- j-u v-l-. ------------------------------- Es braucu prom, jo ir jau vēls. 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Майчин език = емоционален, чужд език = рационален?

Когато учим чужди езици, ние стимулираме мозъка си. Нашето мислене се променя чрез учението. Ние ставаме по-креативни и гъвкави. Също така сложното мислене се отдава по-лесно на хората, които са многоезични. Паметта се упражнява чрез ученето. Колкото повече научаваме, толкова по-добре функционира тя. Този, който е научил много езици също научава други неща по-бързо. Той може да мисли по-съсредоточено по дадена тема за по-дълго време. Като резултат, той решава проблеми бързо. Многоезичните индивиди също са по-решителни. Но това как те вземат решенията, също зависи от езиците. Езикът, на който мислим, оказва влияние върху нашите решения. Психолози изследвали множество участници в един научен експеримент. Всички подложени на експеримента били двуезични. Освен родния си език те говорели също и друг език. Участниците в експеримента трябвало да отговорят на един въпрос. Въпросът бил свързан с решението на определен проблем. В този процес, изпитваните индивиди трябвало да изберат между две възможности. Едната опция била значително по-рискована, отколкото другата. Участниците в експеримента трябвало да отговорят на въпроса на двата езика. И на различните езици те давали различни отговори! Когато говорели на родния си език, участниците в експеримента избирали риска. Но на чуждия език, те решавали в полза на по-безопасната опция. След този експеримент, участниците трябвало да залагат. Тук също имало ясна разлика. Когато използвали чуждия език, те били по-разумни. Изследователите предполагат, че сме по-съсредоточени при чуждите езици. Ето защо, тогава ние взимаме решенията не емоционално, а рационално...