Разговорник

bg аргументирам нещо 1   »   zh 解释，说明某件事情1

75 [седемдесет и пет]

аргументирам нещо 1

аргументирам нещо 1

75[七十五]

75 [Qīshíwǔ]

解释，说明某件事情1

[jiěshì, shuōmíng mǒu jiàn shìqíng 1]

Изберете как искате да видите превода:   
български китайски (опростен) Играйте Повече
Защо няма да дойдете? 您 --- -来 呢 ？ 您 为-- 没- 呢 ？ 您 为-么 没- 呢 ？ ------------ 您 为什么 没来 呢 ？ 0
n-n-wèi--é-- ----lái--e? n-- w------- m-- l-- n-- n-n w-i-h-m- m-i l-i n-? ------------------------ nín wèishéme méi lái ne?
Времето е лошо. 天- 太-糕 - 。 天- 太-- 了 。 天- 太-糕 了 。 ---------- 天气 太糟糕 了 。 0
T-ā-qì t-- -ā---ole. T----- t-- z-------- T-ā-q- t-i z-o-ā-l-. -------------------- Tiānqì tài zāogāole.
Аз няма да дойда, защото времето е лошо. 我-不---， -为--气 太--- 了 。 我 不- 了- 因- 天- 太 糟- 了 。 我 不- 了- 因- 天- 太 糟- 了 。 ---------------------- 我 不来 了， 因为 天气 太 糟糕 了 。 0
Wǒ b---ái--, y-- ----ti---ì---i-zāogāole. W- b- l----- y-- w-- t----- t-- z-------- W- b- l-i-e- y-n w-i t-ā-q- t-i z-o-ā-l-. ----------------------------------------- Wǒ bù láile, yīn wéi tiānqì tài zāogāole.
Защо той няма да дойде? 他 --么 没来 呢-？ 他 为-- 没- 呢 ？ 他 为-么 没- 呢 ？ ------------ 他 为什么 没来 呢 ？ 0
Tā-wè----m---éi-l-- --? T- w------- m-- l-- n-- T- w-i-h-m- m-i l-i n-? ----------------------- Tā wèishéme méi lái ne?
Той не е поканен. 他--有 被邀请-。 他 没- 被-- 。 他 没- 被-请 。 ---------- 他 没有 被邀请 。 0
Tā----yǒu-b-- -āo-ǐ--. T- m----- b-- y------- T- m-i-ǒ- b-i y-o-ǐ-g- ---------------------- Tā méiyǒu bèi yāoqǐng.
Той няма да дойде, защото не е поканен. 他 不----为 ---- 被邀请 。 他 不-- 因- 他 没- 被-- 。 他 不-， 因- 他 没- 被-请 。 ------------------- 他 不来， 因为 他 没有 被邀请 。 0
Tā ----á----ī--è--t- m---ǒu bè---āo-ǐ-g. T- b- l--- y----- t- m----- b-- y------- T- b- l-i- y-n-è- t- m-i-ǒ- b-i y-o-ǐ-g- ---------------------------------------- Tā bù lái, yīnwèi tā méiyǒu bèi yāoqǐng.
Защо няма да дойдеш? 你-为---没来 呢 ？ 你 为-- 没- 呢 ？ 你 为-么 没- 呢 ？ ------------ 你 为什么 没来 呢 ？ 0
Nǐ----s-é-- m-- -á- n-? N- w------- m-- l-- n-- N- w-i-h-m- m-i l-i n-? ----------------------- Nǐ wèishéme méi lái ne?
Аз нямам време. 我--有----。 我 没- 时- 。 我 没- 时- 。 --------- 我 没有 时间 。 0
Wǒ------- -híj--n. W- m----- s------- W- m-i-ǒ- s-í-i-n- ------------------ Wǒ méiyǒu shíjiān.
Аз няма да дойда, защото нямам време. 我 不---因- ---有 -间-。 我 不-- 因- 我 没- 时- 。 我 不-， 因- 我 没- 时- 。 ------------------ 我 不来， 因为 我 没有 时间 。 0
W- ------, yīn-è--wǒ-méiy-u--h--iān. W- b- l--- y----- w- m----- s------- W- b- l-i- y-n-è- w- m-i-ǒ- s-í-i-n- ------------------------------------ Wǒ bù lái, yīnwèi wǒ méiyǒu shíjiān.
Защо не останеш? 你-为-么 不----呢 ？ 你 为-- 不--- 呢 ？ 你 为-么 不-下- 呢 ？ -------------- 你 为什么 不留下来 呢 ？ 0
Nǐ---i---m--b- --ú -ià-á--n-? N- w------- b- l-- x----- n-- N- w-i-h-m- b- l-ú x-à-á- n-? ----------------------------- Nǐ wèishéme bù liú xiàlái ne?
Аз трябва да работя още. 我 还- 工--。 我 还- 工- 。 我 还- 工- 。 --------- 我 还得 工作 。 0
W- --i -é -ō-g-uò. W- h-- d- g------- W- h-i d- g-n-z-ò- ------------------ Wǒ hái dé gōngzuò.
Аз няма да остана, защото трябва да работя още. 我-- -下来------ 还得-工作 。 我 不 留--- 因- 我 还- 工- 。 我 不 留-来- 因- 我 还- 工- 。 --------------------- 我 不 留下来， 因为 我 还得 工作 。 0
W- -ù ----xi-lá----īn-è- -ǒ h-- ---gō-gz--. W- b- l-- x------ y----- w- h-- d- g------- W- b- l-ú x-à-á-, y-n-è- w- h-i d- g-n-z-ò- ------------------------------------------- Wǒ bù liú xiàlái, yīnwèi wǒ hái dé gōngzuò.
Защо си тръгвате вече? 您-为---现在 --走-？ 您 为-- 现- 就 走 ？ 您 为-么 现- 就 走 ？ -------------- 您 为什么 现在 就 走 ？ 0
Ní-----s-é---x---zà--ji- z-u? N-- w------- x------ j-- z--- N-n w-i-h-m- x-à-z-i j-ù z-u- ----------------------------- Nín wèishéme xiànzài jiù zǒu?
Аз съм уморен / уморена. 我 --- 。 我 累 了 。 我 累 了 。 ------- 我 累 了 。 0
Wǒ l-i-e. W- l----- W- l-i-e- --------- Wǒ lèile.
Аз си тръгвам, защото съм уморен / уморена. 我 走 - ，--为 - --了-。 我 走 了 ， 因- 我 累 了 。 我 走 了 ， 因- 我 累 了 。 ------------------ 我 走 了 ， 因为 我 累 了 。 0
W- -ǒ-l--o---ī-wèi-wǒ -è-le. W- z------- y----- w- l----- W- z-u-i-o- y-n-è- w- l-i-e- ---------------------------- Wǒ zǒuliǎo, yīnwèi wǒ lèile.
Защо заминавате вече? 您---- -在-就 --呢-？ 您 为-- 现- 就 走 呢 ？ 您 为-么 现- 就 走 呢 ？ ---------------- 您 为什么 现在 就 走 呢 ？ 0
Ní- ----hé-- x-ànz---jiù z----e? N-- w------- x------ j-- z-- n-- N-n w-i-h-m- x-à-z-i j-ù z-u n-? -------------------------------- Nín wèishéme xiànzài jiù zǒu ne?
Вече е късно. 已经--晚-- 。 已- 很- 了 。 已- 很- 了 。 --------- 已经 很晚 了 。 0
Yǐjīng -ěn -ǎn-e. Y----- h-- w----- Y-j-n- h-n w-n-e- ----------------- Yǐjīng hěn wǎnle.
Заминавам, защото вече е късно. 我--- ----为 已经 很--了-。 我 得- 了- 因- 已- 很- 了 。 我 得- 了- 因- 已- 很- 了 。 -------------------- 我 得走 了， 因为 已经 很晚 了 。 0
Wǒ-dé-zǒu----, y---wé-----īng-hě- wǎ--e. W- d- z------- y-- w-- y----- h-- w----- W- d- z-u-i-o- y-n w-i y-j-n- h-n w-n-e- ---------------------------------------- Wǒ dé zǒuliǎo, yīn wéi yǐjīng hěn wǎnle.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Майчин език = емоционален, чужд език = рационален?

Когато учим чужди езици, ние стимулираме мозъка си. Нашето мислене се променя чрез учението. Ние ставаме по-креативни и гъвкави. Също така сложното мислене се отдава по-лесно на хората, които са многоезични. Паметта се упражнява чрез ученето. Колкото повече научаваме, толкова по-добре функционира тя. Този, който е научил много езици също научава други неща по-бързо. Той може да мисли по-съсредоточено по дадена тема за по-дълго време. Като резултат, той решава проблеми бързо. Многоезичните индивиди също са по-решителни. Но това как те вземат решенията, също зависи от езиците. Езикът, на който мислим, оказва влияние върху нашите решения. Психолози изследвали множество участници в един научен експеримент. Всички подложени на експеримента били двуезични. Освен родния си език те говорели също и друг език. Участниците в експеримента трябвало да отговорят на един въпрос. Въпросът бил свързан с решението на определен проблем. В този процес, изпитваните индивиди трябвало да изберат между две възможности. Едната опция била значително по-рискована, отколкото другата. Участниците в експеримента трябвало да отговорят на въпроса на двата езика. И на различните езици те давали различни отговори! Когато говорели на родния си език, участниците в експеримента избирали риска. Но на чуждия език, те решавали в полза на по-безопасната опция. След този експеримент, участниците трябвало да залагат. Тук също имало ясна разлика. Когато използвали чуждия език, те били по-разумни. Изследователите предполагат, че сме по-съсредоточени при чуждите езици. Ето защо, тогава ние взимаме решенията не емоционално, а рационално...