Разговорник

bg аргументирам нещо 2   »   am ምክንያቶችን መስጠት 2

76 [седемдесет и шест]

аргументирам нещо 2

аргументирам нещо 2

76 [ሰባ ስድስት]

76 [seba sidisiti]

ምክንያቶችን መስጠት 2

[mikiniyati mak’irebi 2]

Изберете как искате да видите превода:   
български амхарски Играйте Повече
Ти защо не дойде? ለ----ል-ጣህ-/---? ለ-- አ------ ሽ-- ለ-ን አ-መ-ህ-/ ሽ-? --------------- ለምን አልመጣህም/ ሽም? 0
l--i-- ā---et’a----/---im-? l----- ā------------ s----- l-m-n- ā-i-e-’-h-m-/ s-i-i- --------------------------- lemini ālimet’ahimi/ shimi?
Аз бях болен / болна. አሞኝ-ነ-ረ። አ-- ነ--- አ-ኝ ነ-ረ- -------- አሞኝ ነበረ። 0
ām-ny--nebe-e. ā----- n------ ā-o-y- n-b-r-. -------------- āmonyi nebere.
Аз не дойдох, защото бях болен / болна. ያልመጣ-- -ሞኝ-ስ-ነበ- ነ-። ያ----- አ-- ስ---- ነ-- ያ-መ-ሁ- አ-ኝ ስ-ነ-ር ነ-። -------------------- ያልመጣሁት አሞኝ ስለነበር ነው። 0
y-l---t’-huti āmo--i --len---ri -e--. y------------ ā----- s--------- n---- y-l-m-t-a-u-i ā-o-y- s-l-n-b-r- n-w-. ------------------------------------- yalimet’ahuti āmonyi sileneberi newi.
Защо тя не дойде? እሷ -ምን-----ችም? እ- ለ-- አ------ እ- ለ-ን አ-መ-ች-? -------------- እሷ ለምን አልመጣችም? 0
i------mi-i āl--e---c-im-? i--- l----- ā------------- i-w- l-m-n- ā-i-e-’-c-i-i- -------------------------- iswa lemini ālimet’achimi?
Тя беше уморена. ደ--ት--በረ። ደ--- ነ--- ደ-ሟ- ነ-ረ- --------- ደክሟት ነበረ። 0
d---mwa---n-b---. d-------- n------ d-k-m-a-i n-b-r-. ----------------- dekimwati nebere.
Тя не дойде, защото беше уморена. ያ---ችው---ሟት ስ--በ--ነ-። ያ----- ደ--- ስ---- ነ-- ያ-መ-ች- ደ-ሟ- ስ-ነ-ር ነ-። --------------------- ያልመጣችው ደክሟት ስለነበር ነው። 0
yali-e----h--i--e--m---- -i--ne-eri n---. y------------- d-------- s--------- n---- y-l-m-t-a-h-w- d-k-m-a-i s-l-n-b-r- n-w-. ----------------------------------------- yalimet’achiwi dekimwati sileneberi newi.
Защо той не дойде? እ----- አ-መጣ-? እ- ለ-- አ----- እ- ለ-ን አ-መ-ም- ------------- እሱ ለምን አልመጣም? 0
isu---mi-i āl-m-----i? i-- l----- ā---------- i-u l-m-n- ā-i-e-’-m-? ---------------------- isu lemini ālimet’ami?
Той нямаше желание. ፍ-ጎ---ለ-ም ፍ--- የ--- ፍ-ጎ- የ-ው- --------- ፍላጎት የለውም 0
f-----ti----ewi-i f------- y------- f-l-g-t- y-l-w-m- ----------------- filagoti yelewimi
Той не дойде, защото нямаше желание. ፍ--- -ላል-በ---አ----። ፍ--- ስ------ አ----- ፍ-ጎ- ስ-ል-በ-ው አ-መ-ም- ------------------- ፍላጎት ስላልነበረው አልመጣም። 0
f---g-ti-si----n-b-r-wi-ā-im--’--i. f------- s------------- ā---------- f-l-g-t- s-l-l-n-b-r-w- ā-i-e-’-m-. ----------------------------------- filagoti silalineberewi ālimet’ami.
Защо не дойдохте? እ-ንተ--ምን--ል-ጣ--ም? እ--- ለ-- አ------- እ-ን- ለ-ን አ-መ-ች-ም- ----------------- እናንተ ለምን አልመጣችሁም? 0
in---t---------ā--m-t’ac---um-? i------ l----- ā--------------- i-a-i-e l-m-n- ā-i-e-’-c-i-u-i- ------------------------------- inanite lemini ālimet’achihumi?
Колата ни е повредена. መ--ች- --ላ---ነው። መ---- ተ---- ነ-- መ-ና-ን ተ-ላ-ቶ ነ-። --------------- መኪናችን ተበላሽቶ ነው። 0
m---na-hini --b-l--h-to--ew-. m---------- t---------- n---- m-k-n-c-i-i t-b-l-s-i-o n-w-. ----------------------------- mekīnachini tebelashito newi.
Ние не дойдохме, защото колата ни е повредена. ያ--ጣ-- --ና-ን ስ--በ-ሸ-ነው። ያ----- መ---- ስ----- ነ-- ያ-መ-ነ- መ-ና-ን ስ-ተ-ላ- ነ-። ----------------------- ያልመጣነው መኪናችን ስለተበላሸ ነው። 0
y----e--a--wi me---ach-ni sile---el---e-ne--. y------------ m---------- s------------ n---- y-l-m-t-a-e-i m-k-n-c-i-i s-l-t-b-l-s-e n-w-. --------------------------------------------- yalimet’anewi mekīnachini siletebelashe newi.
Защо хората не дойдоха? ለ--ድን-ነ- ሰ-ች ያል--ት? ለ---- ነ- ሰ-- ያ----- ለ-ን-ን ነ- ሰ-ች ያ-መ-ት- ------------------- ለምንድን ነው ሰዎች ያልመጡት? 0
lemi-i--n----w--s-wochi-ya--m----ti? l--------- n--- s------ y----------- l-m-n-d-n- n-w- s-w-c-i y-l-m-t-u-i- ------------------------------------ leminidini newi sewochi yalimet’uti?
Те изпуснаха влака. ባ---አመ-ጣቸው ባ-- አ----- ባ-ር አ-ለ-ቸ- ---------- ባቡር አመለጣቸው 0
b--u-- -melet-----wi b----- ā------------ b-b-r- ā-e-e-’-c-e-i -------------------- baburi āmelet’achewi
Те не дойдоха, защото изпуснаха влака. እ-ሱ-ያልመ----ቡር--ም-ጣ-- ነው-። እ-- ያ---- ባ-- አ----- ነ- ። እ-ሱ ያ-መ-ት ባ-ር አ-ል-ቸ- ነ- ። ------------------------- እነሱ ያልመጡት ባቡር አምልጣቸው ነው ። 0
i-e-u ya-ime----i--a-ur- --i---’ac------e-i . i---- y---------- b----- ā------------ n--- . i-e-u y-l-m-t-u-i b-b-r- ā-i-i-’-c-e-i n-w- . --------------------------------------------- inesu yalimet’uti baburi āmilit’achewi newi .
Защо не дойде? ለም--አልመ---- -ም? ለ-- አ------ ሽ-- ለ-ን አ-መ-ህ-/ ሽ-? --------------- ለምን አልመጣህም/ ሽም? 0
l---ni-----e--ahi-i/ s---i? l----- ā------------ s----- l-m-n- ā-i-e-’-h-m-/ s-i-i- --------------------------- lemini ālimet’ahimi/ shimi?
Не биваше. አልተ-ቀደ-ኝም አ-------- አ-ተ-ቀ-ል-ም --------- አልተፈቀደልኝም 0
āli---e---d-------i ā------------------ ā-i-e-e-’-d-l-n-i-i ------------------- ālitefek’edelinyimi
Аз не дойдох, защото не биваше. ያ--ጣ---ስ---ፈቀ-ል- --ረ። ያ----- ስ-------- ነ--- ያ-መ-ሁ- ስ-ል-ፈ-ደ-ኝ ነ-ረ- --------------------- ያልመጣሁት ስላልተፈቀደልኝ ነበረ። 0
yalime--ahuti --la---e--k--d----y- ---e--. y------------ s------------------- n------ y-l-m-t-a-u-i s-l-l-t-f-k-e-e-i-y- n-b-r-. ------------------------------------------ yalimet’ahuti silalitefek’edelinyi nebere.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Няма намерено видео!

Езиците на местното население на Америка

Много различни езици се говорят в Америка. Английският е основният език в Северна Америка. Испанският и португалският доминират в Южна Америка. Всички тези езици са дошли в Америка от Европа. Но преди колонизацията, там са се говорили други езици. Тези езици са известни като езици на местното население на Америка. Даже и до днес те не са проучени напълно. Разнообразието на тези езици е огромно. Изчислено е, че в Северна Америка има около 60 езикови семейства. В Южна Америка те може би дори възлизат на 150. Освен това, има много изолирани езици. Всички тези езици са много различни. Те проявяват само някои общи структури. Поради това тудно се поддават на класификация. Причината за различията между тях се крие в историята на Америка. Америка е бил колонизирана на няколко етапа. Първите хора са дошли в Америка преди повече от 10 000 години. Всяко население донесло със себе си и своя език на континента. Езиците на местното население са най- сходни с азиатските езици. Но ситуацията по отношение на древните езици на Америка не е една и съща навсякъде. Много местни езици на северноамериканското население все още се употребяват в Южна Америка. Езици като гуарани или кечуа имат милиони активно говорящи. От друга страна, много езици в Северна Америка са почти изчезнали. Културата на индианците от Северна Америка дълго време е била потискана. В този процес техните езици са били изгубени. Но интересът към тях се е увеличил през последните няколко десетилетия. Има много програми, които целят да поддържат и защитават езиците. Така че те биха могли да имат бъдеще все пак...