Разговорник

bg аргументирам нещо 2   »   ku giving reasons 2

76 [седемдесет и шест]

аргументирам нещо 2

аргументирам нещо 2

76 [heftê û şeş]

giving reasons 2

Изберете как искате да видите превода:   
български кюрдски (курманджи) Играйте Повече
Ти защо не дойде? T- ----o -----hatî? T- j- b- ç- n------ T- j- b- ç- n-h-t-? ------------------- Tu ji bo çi nehatî? 0
Аз бях болен / болна. Ez--ex-e-----. E- n----- b--- E- n-x-e- b-m- -------------- Ez nexweş bûm. 0
Аз не дойдох, защото бях болен / болна. J- --r -u-nex--ş--û- m-- -----a-î -z we-im. J- b-- k- n----- b-- m-- n------- e- w----- J- b-r k- n-x-e- b-m m-n n-d-k-r- e- w-r-m- ------------------------------------------- Ji ber ku nexweş bûm min nedikarî ez werim. 0
Защо тя не дойде? E- j- bo -i---hat? E- j- b- ç- n----- E- j- b- ç- n-h-t- ------------------ Ew ji bo çi nehat? 0
Тя беше уморена. E- --s--y--î-b-. E- w-------- b-- E- w-s-i-a-î b-. ---------------- Ew westiyayî bû. 0
Тя не дойде, защото беше уморена. Ji be- ku -es-------bû ew-n---t. J- b-- k- w-------- b- e- n----- J- b-r k- w-s-i-a-î b- e- n-h-t- -------------------------------- Ji ber ku westiyayî bû ew nehat. 0
Защо той не дойде? Ew-j---o-ç- ne-a-? E- j- b- ç- n----- E- j- b- ç- n-h-t- ------------------ Ew ji bo çi nehat? 0
Той нямаше желание. Dilê ---n-xw-st . D--- w- n------ . D-l- w- n-x-e-t . ----------------- Dilê wî nexwest . 0
Той не дойде, защото нямаше желание. Ji b-r k- ------- ---wes---w-n--a-. J- b-- k- d--- w- n------ e- n----- J- b-r k- d-l- w- n-x-e-t e- n-h-t- ----------------------------------- Ji ber ku dilê wî nexwest ew nehat. 0
Защо не дойдохте? Hûn--- bo ç- n-h-tin? H-- j- b- ç- n------- H-n j- b- ç- n-h-t-n- --------------------- Hûn ji bo çi nehatin? 0
Колата ни е повредена. Tir---ê-- m- -i------. T-------- m- x-------- T-r-m-ê-a m- x-r-b-y-. ---------------------- Tirimpêla me xirabûye. 0
Ние не дойдохме, защото колата ни е повредена. J- be---u-t-r-mp-l- -e----a--bib--e- --hat--. J- b-- k- t-------- m- x---- b--- e- n------- J- b-r k- t-r-m-ê-a m- x-r-b b-b- e- n-h-t-n- --------------------------------------------- Ji ber ku tirimpêla me xirab bibû em nehatin. 0
Защо хората не дойдоха? Mi-ov ---bo -----ha---? M---- j- b- ç- n------- M-r-v j- b- ç- n-h-t-n- ----------------------- Mirov ji bo çi nehatin? 0
Те изпуснаха влака. W-n trên-r-v-nd. W-- t--- r------ W-n t-ê- r-v-n-. ---------------- Wan trên revand. 0
Те не дойдоха, защото изпуснаха влака. J--b-r ---wan-trên ---an---n -------. J- b-- k- w-- t--- r----- i- n------- J- b-r k- w-n t-ê- r-v-n- i- n-h-t-n- ------------------------------------- Ji ber ku wan trên revand in nehatin. 0
Защо не дойде? Tu j---- ç---e----? T- j- b- ç- n------ T- j- b- ç- n-h-t-? ------------------- Tu ji bo çi nehatî? 0
Не биваше. Dest-ra ha-----mi--ti-e b-. D------ h----- m-- t--- b-- D-s-û-a h-t-n- m-n t-n- b-. --------------------------- Destûra hatina min tine bû. 0
Аз не дойдох, защото не биваше. Ji --r--- de--û-- --tina mi---ine -û ez --ha-i-. J- b-- k- d------ h----- m-- t--- b- e- n------- J- b-r k- d-s-û-a h-t-n- m-n t-n- b- e- n-h-t-m- ------------------------------------------------ Ji ber ku destûra hatina min tine bû ez nehatim. 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Няма намерено видео!

Езиците на местното население на Америка

Много различни езици се говорят в Америка. Английският е основният език в Северна Америка. Испанският и португалският доминират в Южна Америка. Всички тези езици са дошли в Америка от Европа. Но преди колонизацията, там са се говорили други езици. Тези езици са известни като езици на местното население на Америка. Даже и до днес те не са проучени напълно. Разнообразието на тези езици е огромно. Изчислено е, че в Северна Америка има около 60 езикови семейства. В Южна Америка те може би дори възлизат на 150. Освен това, има много изолирани езици. Всички тези езици са много различни. Те проявяват само някои общи структури. Поради това тудно се поддават на класификация. Причината за различията между тях се крие в историята на Америка. Америка е бил колонизирана на няколко етапа. Първите хора са дошли в Америка преди повече от 10 000 години. Всяко население донесло със себе си и своя език на континента. Езиците на местното население са най- сходни с азиатските езици. Но ситуацията по отношение на древните езици на Америка не е една и съща навсякъде. Много местни езици на северноамериканското население все още се употребяват в Южна Америка. Езици като гуарани или кечуа имат милиони активно говорящи. От друга страна, много езици в Северна Америка са почти изчезнали. Културата на индианците от Северна Америка дълго време е била потискана. В този процес техните езици са били изгубени. Но интересът към тях се е увеличил през последните няколко десетилетия. Има много програми, които целят да поддържат и защитават езиците. Така че те биха могли да имат бъдеще все пак...