Разговорник

аргументирам нещо 3   »   Αιτιολογώ κάτι 3

77 [седемдесет и седем]

аргументирам нещо 3

аргументирам нещо 3

77 [εβδομήντα επτά]

77 [ebdomḗnta eptá]

+

Αιτιολογώ κάτι 3

[Aitiologṓ káti 3]

+

Можете да кликнете върху всяко празно място, за да видите текста, или:   

български гръцки Играйте Повече
Защо не ядете тортата? Γι--- δ-- τ---- τ-- τ-----; Γιατί δεν τρώτε την τούρτα; 0
Gi--- d-- t---- t-- t-----? Giatí den trṓte tēn toúrta? 		+
Трябва да отслабна. Πρ---- ν- χ--- κ---. Πρέπει να χάσω κιλά. 0
Pr---- n- c---- k---. Prépei na chásō kilá. 		+
Аз няма да я ям, защото трябва да отслабна. Δε- τ-- τ--- ε----- π----- ν- χ--- κ---. Δεν την τρώω επειδή πρέπει να χάσω κιλά. 0
De- t-- t--- e----- p----- n- c---- k---. Den tēn trṓō epeidḗ prépei na chásō kilá. 		+
     
Защо не пиете бирата? Γι--- δ-- π----- τ-- μ----; Γιατί δεν πίνετε την μπύρα; 0
Gi--- d-- p----- t-- m----? Giatí den pínete tēn mpýra? 		+
Трябва да шофирам. Πρ---- ν- ο------ μ---. Πρέπει να οδηγήσω μετά. 0
Pr---- n- o------ m---. Prépei na odēgḗsō metá. 		+
Аз няма да я пия, защото трябва да шофирам. Δε- τ-- π--- ε----- π----- ν- ο------ μ---. Δεν την πίνω επειδή πρέπει να οδηγήσω μετά. 0
De- t-- p--- e----- p----- n- o------ m---. Den tēn pínō epeidḗ prépei na odēgḗsō metá. 		+
     
Защо не пиеш кафето? Γι--- δ-- π----- τ-- κ---; Γιατί δεν πίνεις τον καφέ; 0
Gi--- d-- p----- t-- k----? Giatí den píneis ton kaphé? 		+
То е студено. Εί--- κ----. Είναι κρύος. 0
Eí--- k----. Eínai krýos. 		+
Аз няма да го пия, защото е студено. Δε- τ-- π--- ε----- ε---- κ----. Δεν τον πίνω επειδή είναι κρύος. 0
De- t-- p--- e----- e---- k----. Den ton pínō epeidḗ eínai krýos. 		+
     
Защо не пиеш чая? Γι--- δ-- π----- τ- τ---; Γιατί δεν πίνεις το τσάι; 0
Gi--- d-- p----- t- t---? Giatí den píneis to tsái? 		+
Нямам захар. Δε- έ-- ζ-----. Δεν έχω ζάχαρη. 0
De- é--- z------. Den échō zácharē. 		+
Аз няма да го пия, защото нямам захар. Δε- τ- π--- ε----- δ-- έ-- ζ-----. Δεν το πίνω επειδή δεν έχω ζάχαρη. 0
De- t- p--- e----- d-- é--- z------. Den to pínō epeidḗ den échō zácharē. 		+
     
Защо не ядете супата? Γι--- δ-- τ---- τ-- σ----; Γιατί δεν τρώτε την σούπα; 0
Gi--- d-- t---- t-- s----? Giatí den trṓte tēn soúpa? 		+
Не съм я поръчвал / поръчвала. Δε- τ-- π---------. Δεν την παρήγγειλα. 0
De- t-- p---------. Den tēn parḗngeila. 		+
Аз няма да я ям, защото не съм я поръчвал / поръчвала. Δε- τ-- τ--- ε----- δ-- τ-- π---------. Δεν την τρώω επειδή δεν την παρήγγειλα. 0
De- t-- t--- e----- d-- t-- p---------. Den tēn trṓō epeidḗ den tēn parḗngeila. 		+
     
Защо не ядете месото? Γι--- δ-- τ---- τ- κ----; Γιατί δεν τρώτε το κρέας; 0
Gi--- d-- t---- t- k----? Giatí den trṓte to kréas? 		+
Вегетарианец съм. Εί--- χ---------. Είμαι χορτοφάγος. 0
Eí--- c-----------. Eímai chortophágos. 		+
Аз няма да го ям, защото съм вегетарианец. Δε- τ- τ--- ε----- ε---- χ---------. Δεν το τρώω επειδή είμαι χορτοφάγος. 0
De- t- t--- e----- e---- c-----------. Den to trṓō epeidḗ eímai chortophágos. 		+
     

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Жестовете помагат при изучаването на лексиката

Когато учим лексика, мозъкът ни има много работа за вършене. Той трябва да съхрани всяка нова дума. Но Вие можете да подпомогнете мозъка си в този процес. Това се постига чрез жестове. Жестовете помагат на нашата памет. Тя може да запомня думи по-добре, ако обработва и жестове в същото време. Едно проучване ясно е доказало това. Изследователите накарали участниците в експеримента да учат нови думи. Тези думи всъщност не съществували. Те били част от един изкуствен език. При изучаването на някои думи участниците в експеримента си помагали с жестове. Така да се каже, те не просто ги слушали или четяли. Чрез използването на жестове, те също имитирали и смисъла на думите. Докато учели, била измерена мозъчната им дейност. Изследователите направили интересно откритие в този процес. Когато думите се учат с жестове, повече области от мозъка са активни. В допълнение към центъра на речта, сензомоторните области също показватактивност. Тази допълнителна мозъчна активност влияе на нашата памет. При обучението с жестове се формират сложни мрежи. Тези мрежи записват новите думи на няколко места в мозъка. По този начин новият речников запас може да бъде обработван по-ефективно. Когато искаме да използваме определени думи, мозъкът ни ги открива по-бързо. Те също се съхраняват по-добре. Важно е, обаче, жестът да е свързан с думата. Нашият мозък разпознава кога дадена дума и жест не си пасват. Новите открития могат да доведат до нови методи на преподаване. Хората, които знаят малко за езиците често учат бавно. Може би те ще учат по-лесно, ако имитират думите физически...