Разговорник

bg аргументирам нещо 3   »   lv kaut ko pamatot 3

77 [седемдесет и седем]

аргументирам нещо 3

аргументирам нещо 3

77 [septiņdesmit septiņi]

kaut ko pamatot 3

Изберете как искате да видите превода:   
български латвийски Играйте Повече
Защо не ядете тортата? Kāp---------ē--t -----? K---- J-- n----- t----- K-p-c J-s n-ē-a- t-r-i- ----------------------- Kāpēc Jūs neēdat torti? 0
Трябва да отслабна. Ma- jās----ina-s-ar-. M-- j--------- s----- M-n j-s-m-z-n- s-a-s- --------------------- Man jāsamazina svars. 0
Аз няма да я ям, защото трябва да отслабна. E- --ē-u, ------ --s-ma-ina ---r-. E- n----- j- m-- j--------- s----- E- n-ē-u- j- m-n j-s-m-z-n- s-a-s- ---------------------------------- Es neēdu, jo man jāsamazina svars. 0
Защо не пиете бирата? K-pēc ----nedz-----a-u? K---- J-- n------- a--- K-p-c J-s n-d-e-a- a-u- ----------------------- Kāpēc Jūs nedzerat alu? 0
Трябва да шофирам. Man-v-l---brau-. M-- v-- j------- M-n v-l j-b-a-c- ---------------- Man vēl jābrauc. 0
Аз няма да я пия, защото трябва да шофирам. E---o-n--z---- -o -an-v---jā-r-uc. E- t- n------- j- m-- v-- j------- E- t- n-d-e-u- j- m-n v-l j-b-a-c- ---------------------------------- Es to nedzeru, jo man vēl jābrauc. 0
Защо не пиеш кафето? K-p-c--u -ed-er-k-f-j-? K---- t- n----- k------ K-p-c t- n-d-e- k-f-j-? ----------------------- Kāpēc tu nedzer kafiju? 0
То е студено. T---r --kst-. T- i- a------ T- i- a-k-t-. ------------- Tā ir auksta. 0
Аз няма да го пия, защото е студено. E---o--e--er-,----tā-ir-auk-t-. E- t- n------- j- t- i- a------ E- t- n-d-e-u- j- t- i- a-k-t-. ------------------------------- Es to nedzeru, jo tā ir auksta. 0
Защо не пиеш чая? K---c tu-ned--- --ju? K---- t- n----- t---- K-p-c t- n-d-e- t-j-? --------------------- Kāpēc tu nedzer tēju? 0
Нямам захар. Man--a- ---u-a. M-- n-- c------ M-n n-v c-k-r-. --------------- Man nav cukura. 0
Аз няма да го пия, защото нямам захар. Es--o-ne--e------ -an-nav-c--ur-. E- t- n------- j- m-- n-- c------ E- t- n-d-e-u- j- m-n n-v c-k-r-. --------------------------------- Es to nedzeru, jo man nav cukura. 0
Защо не ядете супата? Kāpē- J----eēd-t-zu-u? K---- J-- n----- z---- K-p-c J-s n-ē-a- z-p-? ---------------------- Kāpēc Jūs neēdat zupu? 0
Не съм я поръчвал / поръчвала. E---o-ne-----ī--. E- t- n---------- E- t- n-p-s-t-j-. ----------------- Es to nepasūtīju. 0
Аз няма да я ям, защото не съм я поръчвал / поръчвала. E- -- n-ē-----o-n----ūt-j-. E- t- n----- j- n---------- E- t- n-ē-u- j- n-p-s-t-j-. --------------------------- Es to neēdu, jo nepasūtīju. 0
Защо не ядете месото? Kā--c--ūs -e-dat ga-u? K---- J-- n----- g---- K-p-c J-s n-ē-a- g-ļ-? ---------------------- Kāpēc Jūs neēdat gaļu? 0
Вегетарианец съм. Es e-mu v-ģe-ā-ie--. E- e--- v----------- E- e-m- v-ģ-t-r-e-e- -------------------- Es esmu veģetāriete. 0
Аз няма да го ям, защото съм вегетарианец. E- -o -e-du- -o-esm--ve-etā--e-e. E- t- n----- j- e--- v----------- E- t- n-ē-u- j- e-m- v-ģ-t-r-e-e- --------------------------------- Es to neēdu, jo esmu veģetāriete. 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Жестовете помагат при изучаването на лексиката

Когато учим лексика, мозъкът ни има много работа за вършене. Той трябва да съхрани всяка нова дума. Но Вие можете да подпомогнете мозъка си в този процес. Това се постига чрез жестове. Жестовете помагат на нашата памет. Тя може да запомня думи по-добре, ако обработва и жестове в същото време. Едно проучване ясно е доказало това. Изследователите накарали участниците в експеримента да учат нови думи. Тези думи всъщност не съществували. Те били част от един изкуствен език. При изучаването на някои думи участниците в експеримента си помагали с жестове. Така да се каже, те не просто ги слушали или четяли. Чрез използването на жестове, те също имитирали и смисъла на думите. Докато учели, била измерена мозъчната им дейност. Изследователите направили интересно откритие в този процес. Когато думите се учат с жестове, повече области от мозъка са активни. В допълнение към центъра на речта, сензомоторните области също показватактивност. Тази допълнителна мозъчна активност влияе на нашата памет. При обучението с жестове се формират сложни мрежи. Тези мрежи записват новите думи на няколко места в мозъка. По този начин новият речников запас може да бъде обработван по-ефективно. Когато искаме да използваме определени думи, мозъкът ни ги открива по-бързо. Те също се съхраняват по-добре. Важно е, обаче, жестът да е свързан с думата. Нашият мозък разпознава кога дадена дума и жест не си пасват. Новите открития могат да доведат до нови методи на преподаване. Хората, които знаят малко за езиците често учат бавно. Може би те ще учат по-лесно, ако имитират думите физически...