Разговорник

bg аргументирам нещо 3   »   sk niečo zdôvodniť 3

77 [седемдесет и седем]

аргументирам нещо 3

аргументирам нещо 3

77 [sedemdesiatsedem]

niečo zdôvodniť 3

Изберете как искате да видите превода:   
български словашки Играйте Повече
Защо не ядете тортата? Preč- --j--e --r-u? P---- n----- t----- P-e-o n-j-t- t-r-u- ------------------- Prečo nejete tortu? 0
Трябва да отслабна. M-s---s-hu---ť. M---- s-------- M-s-m s-h-d-ú-. --------------- Musím schudnúť. 0
Аз няма да я ям, защото трябва да отслабна. Ne----ju--pr--ože------ sc--dnú-. N---- j-- p------ m---- s-------- N-j-m j-, p-e-o-e m-s-m s-h-d-ú-. --------------------------------- Nejem ju, pretože musím schudnúť. 0
Защо не пиете бирата? Pr-----e-i---- -iv-? P---- n------- p---- P-e-o n-p-j-t- p-v-? -------------------- Prečo nepijete pivo? 0
Трябва да шофирам. M--í- -št--šof-ro--ť. M---- e--- š--------- M-s-m e-t- š-f-r-v-ť- --------------------- Musím ešte šoférovať. 0
Аз няма да я пия, защото трябва да шофирам. N----em-----pre---e -us----šte-šof------. N------ h-- p------ m---- e--- š--------- N-p-j-m h-, p-e-o-e m-s-m e-t- š-f-r-v-ť- ----------------------------------------- Nepijem ho, pretože musím ešte šoférovať. 0
Защо не пиеш кафето? Preč- n-p-j-š -á--? P---- n------ k---- P-e-o n-p-j-š k-v-? ------------------- Prečo nepiješ kávu? 0
То е студено. Je-s--den-. J- s------- J- s-u-e-á- ----------- Je studená. 0
Аз няма да го пия, защото е студено. Nep-j-- -u, pret----je--tu---á. N------ j-- p------ j- s------- N-p-j-m j-, p-e-o-e j- s-u-e-á- ------------------------------- Nepijem ju, pretože je studená. 0
Защо не пиеш чая? P-ečo nepiješ t-n ča-? P---- n------ t-- č--- P-e-o n-p-j-š t-n č-j- ---------------------- Prečo nepiješ ten čaj? 0
Нямам захар. N--á- -uk-r. N---- c----- N-m-m c-k-r- ------------ Nemám cukor. 0
Аз няма да го пия, защото нямам захар. Ne------ho,--r--ože ne-ám cuk-r. N------ h-- p------ n---- c----- N-p-j-m h-, p-e-o-e n-m-m c-k-r- -------------------------------- Nepijem ho, pretože nemám cukor. 0
Защо не ядете супата? Pre-o nej-te -ú --lie---? P---- n----- t- p-------- P-e-o n-j-t- t- p-l-e-k-? ------------------------- Prečo nejete tú polievku? 0
Не съм я поръчвал / поръчвала. Neobje-na-------u. N--------- s-- j-- N-o-j-d-a- s-m j-. ------------------ Neobjednal som ju. 0
Аз няма да я ям, защото не съм я поръчвал / поръчвала. Nejem j-, --et-ž--so- -- n-o--edn--. N---- j-- p------ s-- j- n---------- N-j-m j-, p-e-o-e s-m j- n-o-j-d-a-. ------------------------------------ Nejem ju, pretože som ju neobjednal. 0
Защо не ядете месото? P--čo---je-e-t- m---? P---- n----- t- m---- P-e-o n-j-t- t- m-s-? --------------------- Prečo nejete to mäso? 0
Вегетарианец съм. So--v-g-t-r-á-. S-- v---------- S-m v-g-t-r-á-. --------------- Som vegetarián. 0
Аз няма да го ям, защото съм вегетарианец. N--e----------o-e som v---t---án. N---- h-- p------ s-- v---------- N-j-m h-, p-e-o-e s-m v-g-t-r-á-. --------------------------------- Nejem ho, pretože som vegetarián. 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Жестовете помагат при изучаването на лексиката

Когато учим лексика, мозъкът ни има много работа за вършене. Той трябва да съхрани всяка нова дума. Но Вие можете да подпомогнете мозъка си в този процес. Това се постига чрез жестове. Жестовете помагат на нашата памет. Тя може да запомня думи по-добре, ако обработва и жестове в същото време. Едно проучване ясно е доказало това. Изследователите накарали участниците в експеримента да учат нови думи. Тези думи всъщност не съществували. Те били част от един изкуствен език. При изучаването на някои думи участниците в експеримента си помагали с жестове. Така да се каже, те не просто ги слушали или четяли. Чрез използването на жестове, те също имитирали и смисъла на думите. Докато учели, била измерена мозъчната им дейност. Изследователите направили интересно откритие в този процес. Когато думите се учат с жестове, повече области от мозъка са активни. В допълнение към центъра на речта, сензомоторните области също показватактивност. Тази допълнителна мозъчна активност влияе на нашата памет. При обучението с жестове се формират сложни мрежи. Тези мрежи записват новите думи на няколко места в мозъка. По този начин новият речников запас може да бъде обработван по-ефективно. Когато искаме да използваме определени думи, мозъкът ни ги открива по-бързо. Те също се съхраняват по-добре. Важно е, обаче, жестът да е свързан с думата. Нашият мозък разпознава кога дадена дума и жест не си пасват. Новите открития могат да доведат до нови методи на преподаване. Хората, които знаят малко за езиците често учат бавно. Може би те ще учат по-лесно, ако имитират думите физически...