Разговорник

bg Прилагателни 2   »   ca Adjectius 2

79 [седемдесет и девет]

Прилагателни 2

Прилагателни 2

79 [setanta-nou]

Adjectius 2

Изберете как искате да видите превода:   
български каталонски Играйте Повече
Облечена съм в синя рокля. P---o--n--esti---l-u. P---- u- v----- b---- P-r-o u- v-s-i- b-a-. --------------------- Porto un vestit blau. 0
Облечена съм в червена рокля. P--t--un-v--tit-----e--. P---- u- v----- v------- P-r-o u- v-s-i- v-r-e-l- ------------------------ Porto un vestit vermell. 0
Облечена съм в зелена рокля. P--t- -- --------e-d. P---- u- v----- v---- P-r-o u- v-s-i- v-r-. --------------------- Porto un vestit verd. 0
Аз купувам черна чанта. C-mpro --a ---sa-neg--. C----- u-- b---- n----- C-m-r- u-a b-s-a n-g-a- ----------------------- Compro una bossa negra. 0
Аз купувам кафява чанта. Com-ro--na -os-a--a-r-. C----- u-- b---- m----- C-m-r- u-a b-s-a m-r-ó- ----------------------- Compro una bossa marró. 0
Аз купувам бяла чанта. C-m-r--u---b-s-a---a-c-. C----- u-- b---- b------ C-m-r- u-a b-s-a b-a-c-. ------------------------ Compro una bossa blanca. 0
Имам нужда от нова кола. N-cessi-- un---txe-n--. N-------- u- c---- n--- N-c-s-i-o u- c-t-e n-u- ----------------------- Necessito un cotxe nou. 0
Имам нужда от бърза кола. Neces-i---un c-txe ----d. N-------- u- c---- r----- N-c-s-i-o u- c-t-e r-p-d- ------------------------- Necessito un cotxe ràpid. 0
Имам нужда от удобна кола. Nec---ito u---o-x--cò-o-e. N-------- u- c---- c------ N-c-s-i-o u- c-t-e c-m-d-. -------------------------- Necessito un cotxe còmode. 0
Горе живее една възрастна жена. A --lt-h---i--u-- -ona -r-n - vel--. A d--- h- v-- u-- d--- g--- / v----- A d-l- h- v-u u-a d-n- g-a- / v-l-a- ------------------------------------ A dalt hi viu una dona gran / vella. 0
Горе живее една дебела жена. A-d-lt hi-----una do-a-----s-. A d--- h- v-- u-- d--- g------ A d-l- h- v-u u-a d-n- g-a-s-. ------------------------------ A dalt hi viu una dona grassa. 0
Долу живее една любопитна жена. A----x -i-v---un- do-- -u-iosa. A b--- h- v-- u-- d--- c------- A b-i- h- v-u u-a d-n- c-r-o-a- ------------------------------- A baix hi viu una dona curiosa. 0
Гостите ни бяха приятни хора. E-s--ostres-conv--ats--re- g--t si-pàt-ca. E-- n------ c-------- e--- g--- s--------- E-s n-s-r-s c-n-i-a-s e-e- g-n- s-m-à-i-a- ------------------------------------------ Els nostres convidats eren gent simpàtica. 0
Гостите ни бяха учтиви хора. E-s -----e---------ts---en g-n-----c-d-. E-- n------ c-------- e--- g--- e------- E-s n-s-r-s c-n-i-a-s e-e- g-n- e-u-a-a- ---------------------------------------- Els nostres convidats eren gent educada. 0
Гостите ни бяха интересни хора. E-s -o----- c------t- -ren-g-n- -n-ere-san-. E-- n------ c-------- e--- g--- i----------- E-s n-s-r-s c-n-i-a-s e-e- g-n- i-t-r-s-a-t- -------------------------------------------- Els nostres convidats eren gent interessant. 0
Аз имам мили деца. T----------lls e---n-ad-r-. T--- u-- f---- e----------- T-n- u-s f-l-s e-c-n-a-o-s- --------------------------- Tinc uns fills encantadors. 0
Но съседите имат нахални деца. Pe----ls-ve-n- ---en--ns-n-ns -a---u-at-. P--- e-- v---- t---- u-- n--- m---------- P-r- e-s v-ï-s t-n-n u-s n-n- m-l-d-c-t-. ----------------------------------------- Però els veïns tenen uns nens maleducats. 0
Вашите деца послушни ли са? Q-e e--p-rten-b- -l-----s f-lls? Q-- e- p----- b- e-- s--- f----- Q-e e- p-r-e- b- e-s s-u- f-l-s- -------------------------------- Que es porten bé els seus fills? 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Един език, много разновидности

Дори ако говорим само един език, ние говорим много езици. Защото никой език не е самостойна система. Всеки език има много различни измерения. Езикът е жива система. Говорещият винаги се ориентира към своя партньор в разговора. Затова, езикът, на който хората говорят варира. Тези вариации се проявяват в различни форми. Например, всеки език си има история. Той се е променял и ще продължи да се променя. Това може да бъде различено във факта, че старите хора говорят по-различно от младите. Има и различни диалекти в повечето езици. Въпреки това, много носители на диалекти могат да се адаптират към околната си среда. В някои ситуации те говорят на книжовния език. Различните социални групи също имат различни езици. Младежкият език или жаргонът на ловците са примери за това. Повечето хора говорят по различни начини на работното място и вкъщи. Мнозина също така използват професионален жаргон на работа. Различията се появяват както в говоримия, така и в писмения език. Говоримият език е обикновено много по-прост, отколкото писменият. Разликата може да бъде доста голяма. Такъв е случаят, когато писмените езици не се променят дълго време. Тогава на говорещите се налага най-напред да се научат да използват езика в писмена форма,. Езикът на жените и мъжете също често се различава. Тази разлика не е толкова голяма в западните общества. Но има страни, в които жените говорят много по- различно, отколкото мъжете. В някои култури, учтивостта има своя собствена езикова форма. Следователно, говоренето изобщо не е толкова лесно! Трябва да обръщаме внимание на много и различни неща едновременно...