Разговорник

Прилагателни 2   »   ‫שמות תואר 2‬

79 [седемдесет и девет]

Прилагателни 2

Прилагателни 2

‫79 [שבעים ותשע]‬

79 [shiv\'im w\'tesha]

+

‫שמות תואר 2‬

[shmot to'ar 2]

+

Можете да кликнете върху всяко празно място, за да видите текста, или:   

български иврит Играйте Повече
Облечена съм в синя рокля. ‫א-- ל---- ש--- כ----.‬ ‫אני לובשת שמלה כחולה.‬ 0
an- l------- s------ k-----. ani loveshet ssimlah kxulah. 		+
Облечена съм в червена рокля. ‫א-- ל---- ש--- א----.‬ ‫אני לובשת שמלה אדומה.‬ 0
an- l------- s------ a-----. ani loveshet ssimlah adumah. 		+
Облечена съм в зелена рокля. ‫א-- ל---- ש--- י----.‬ ‫אני לובשת שמלה ירוקה.‬ 0
an- l------- s------ y------. ani loveshet ssimlah yeruqah. 		+
     
Аз купувам черна чанта. ‫א-- ק--- ת-- ש---.‬ ‫אני קונה תיק שחור.‬ 0
an- q----/q---- t-- s-----. ani qoneh/qonah tiq shaxor. 		+
Аз купувам кафява чанта. ‫א-- ק--- ת-- ח--.‬ ‫אני קונה תיק חום.‬ 0
an- q----/q---- t-- x--. ani qoneh/qonah tiq xum. 		+
Аз купувам бяла чанта. ‫א-- ק--- ת-- ל--.‬ ‫אני קונה תיק לבן.‬ 0
an- q----/q---- t-- l----. ani qoneh/qonah tiq lavan. 		+
     
Имам нужда от нова кола. ‫א-- צ--- / ה מ----- ח---.‬ ‫אני צריך / ה מכונית חדשה.‬ 0
an- t------/t------- m------- x-------. ani tsarikh/tsrikhah mekhonit xadashah. 		+
Имам нужда от бърза кола. ‫א-- צ--- / ה מ----- מ----.‬ ‫אני צריך / ה מכונית מהירה.‬ 0
an- t------/t------- m------- m------. ani tsarikh/tsrikhah mekhonit mehirah. 		+
Имам нужда от удобна кола. ‫א-- צ--- / ה מ----- נ---.‬ ‫אני צריך / ה מכונית נוחה.‬ 0
an- t------/t------- m------- n----. ani tsarikh/tsrikhah mekhonit noxah. 		+
     
Горе живее една възрастна жена. ‫ל---- מ------ א--- ז---.‬ ‫למעלה מתגוררת אישה זקנה.‬ 0
le------ m--------- i---- z-----. lema'lah mitgoreret ishah zqenah. 		+
Горе живее една дебела жена. ‫ל---- מ------ א--- ש---.‬ ‫למעלה מתגוררת אישה שמנה.‬ 0
le------ m--------- i---- s------. lema'lah mitgoreret ishah shmenah. 		+
Долу живее една любопитна жена. ‫ל--- מ------ א--- ס-----.‬ ‫למטה מתגוררת אישה סקרנית.‬ 0
le----- m--------- i---- s-------. lematah mitgoreret ishah saqranit. 		+
     
Гостите ни бяха приятни хора. ‫ה------ ש--- ה-- א---- נ-----.‬ ‫האורחים שלנו היו אנשים נחמדים.‬ 0
ha------ s------ h--- a------ n-------. ha'orxim shelanu hayu anashim naxmadim. 		+
Гостите ни бяха учтиви хора. ‫ה------ ש--- ה-- א---- מ------.‬ ‫האורחים שלנו היו אנשים מנומסים.‬ 0
ha------ s------ h--- a------ m--------. ha'orxim shelanu hayu anashim menumasim. 		+
Гостите ни бяха интересни хора. ‫ה------ ש--- ה-- א---- מ-------.‬ ‫האורחים שלנו היו אנשים מעניינים.‬ 0
ha------ s------ h--- a------ m---------. ha'orxim shelanu hayu anashim me'anienim. 		+
     
Аз имам мили деца. ‫י- ל- י---- ח-----.‬ ‫יש לי ילדים חביבים.‬ 0
ye-- l- y------ x------. yesh li yeladim xavivim. 		+
Но съседите имат нахални деца. ‫א-- י--- ה----- ח-----.‬ ‫אבל ילדי השכנים חצופים.‬ 0
av-- y----- h--------- x-------. aval yaldey hashkhenim xatsufim. 		+
Вашите деца послушни ли са? ‫ה----- ש-- י---- ט----?‬ ‫הילדים שלך ילדים טובים?‬ 0
ha------- s------ y------ t----? hayeladim shelkha yeladim tovim? 		+
     

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Един език, много разновидности

Дори ако говорим само един език, ние говорим много езици. Защото никой език не е самостойна система. Всеки език има много различни измерения. Езикът е жива система. Говорещият винаги се ориентира към своя партньор в разговора. Затова, езикът, на който хората говорят варира. Тези вариации се проявяват в различни форми. Например, всеки език си има история. Той се е променял и ще продължи да се променя. Това може да бъде различено във факта, че старите хора говорят по-различно от младите. Има и различни диалекти в повечето езици. Въпреки това, много носители на диалекти могат да се адаптират към околната си среда. В някои ситуации те говорят на книжовния език. Различните социални групи също имат различни езици. Младежкият език или жаргонът на ловците са примери за това. Повечето хора говорят по различни начини на работното място и вкъщи. Мнозина също така използват професионален жаргон на работа. Различията се появяват както в говоримия, така и в писмения език. Говоримият език е обикновено много по-прост, отколкото писменият. Разликата може да бъде доста голяма. Такъв е случаят, когато писмените езици не се променят дълго време. Тогава на говорещите се налага най-напред да се научат да използват езика в писмена форма,. Езикът на жените и мъжете също често се различава. Тази разлика не е толкова голяма в западните общества. Но има страни, в които жените говорят много по- различно, отколкото мъжете. В някои култури, учтивостта има своя собствена езикова форма. Следователно, говоренето изобщо не е толкова лесно! Трябва да обръщаме внимание на много и различни неща едновременно...