Разговорник

bg Прилагателни 2   »   mk Придавки 2

79 [седемдесет и девет]

Прилагателни 2

Прилагателни 2

79 [седумдесет и девет]

79 [syedoomdyesyet i dyevyet]

Придавки 2

[Pridavki 2]

Изберете как искате да видите превода:   
български македонски Играйте Повече
Облечена съм в синя рокля. Об---ена---м в- -ин-ф---ан. О------- с-- в- с-- ф------ О-л-ч-н- с-м в- с-н ф-с-а-. --------------------------- Облечена сум во син фустан. 0
Obly--h--------m--o-s-n-foosta-. O---------- s--- v- s-- f------- O-l-e-h-e-a s-o- v- s-n f-o-t-n- -------------------------------- Oblyechyena soom vo sin foostan.
Облечена съм в червена рокля. Об-е--на -----о -рв-- фуста-. О------- с-- в- ц---- ф------ О-л-ч-н- с-м в- ц-в-н ф-с-а-. ----------------------------- Облечена сум во црвен фустан. 0
Ob-ye--y-n- so-m v- t-r-----f----an. O---------- s--- v- t------ f------- O-l-e-h-e-a s-o- v- t-r-y-n f-o-t-n- ------------------------------------ Oblyechyena soom vo tzrvyen foostan.
Облечена съм в зелена рокля. О--е--н- су- -о--е-е- ---т--. О------- с-- в- з---- ф------ О-л-ч-н- с-м в- з-л-н ф-с-а-. ----------------------------- Облечена сум во зелен фустан. 0
Oblye-h-ena -oo- ---zyely-- ---st-n. O---------- s--- v- z------ f------- O-l-e-h-e-a s-o- v- z-e-y-n f-o-t-n- ------------------------------------ Oblyechyena soom vo zyelyen foostan.
Аз купувам черна чанта. Ј-- -у-ува--е-на---н--т----. Ј-- к------ е--- ц--- т----- Ј-с к-п-в-м е-н- ц-н- т-ш-а- ---------------------------- Јас купувам една црна ташна. 0
Јas-ko-po---m-yed-- tzrna -a-hn-. Ј-- k-------- y---- t---- t------ Ј-s k-o-o-v-m y-d-a t-r-a t-s-n-. --------------------------------- Јas koopoovam yedna tzrna tashna.
Аз купувам кафява чанта. Јас купу-ам------к-ф-ава т---а. Ј-- к------ е--- к------ т----- Ј-с к-п-в-м е-н- к-ф-а-а т-ш-а- ------------------------------- Јас купувам една кафеава ташна. 0
Ј-- ko-p--va- -ed-- k-f-e-v--t-sh--. Ј-- k-------- y---- k------- t------ Ј-s k-o-o-v-m y-d-a k-f-e-v- t-s-n-. ------------------------------------ Јas koopoovam yedna kafyeava tashna.
Аз купувам бяла чанта. Ја--ку-ува----на----- ташна. Ј-- к------ е--- б--- т----- Ј-с к-п-в-м е-н- б-л- т-ш-а- ---------------------------- Јас купувам една бела ташна. 0
Јa---oopoova--ye-na-byela--a-hn-. Ј-- k-------- y---- b---- t------ Ј-s k-o-o-v-m y-d-a b-e-a t-s-n-. --------------------------------- Јas koopoovam yedna byela tashna.
Имам нужда от нова кола. Ми --еб---о-----ла. М- т---- н--- к---- М- т-е-а н-в- к-л-. ------------------- Ми треба нова кола. 0
M--t-ye-a -o-a----a. M- t----- n--- k---- M- t-y-b- n-v- k-l-. -------------------- Mi tryeba nova kola.
Имам нужда от бърза кола. М----еб-------к--а. М- т---- б--- к---- М- т-е-а б-з- к-л-. ------------------- Ми треба брза кола. 0
Mi -r-eba -r-a--o-a. M- t----- b--- k---- M- t-y-b- b-z- k-l-. -------------------- Mi tryeba brza kola.
Имам нужда от удобна кола. Ми тр-б--у-------ол-. М- т---- у----- к---- М- т-е-а у-о-н- к-л-. --------------------- Ми треба удобна кола. 0
M---rye-a oo-obn- --la. M- t----- o------ k---- M- t-y-b- o-d-b-a k-l-. ----------------------- Mi tryeba oodobna kola.
Горе живее една възрастна жена. Там---ор----ве--ед----та---ж-н-. Т--- г--- ж---- е--- с---- ж---- Т-м- г-р- ж-в-е е-н- с-а-а ж-н-. -------------------------------- Таму горе живее една стара жена. 0
T-moo-guo-y- -ivy-ye yed-----a-- --ena. T---- g----- ʐ------ y---- s---- ʐ----- T-m-o g-o-y- ʐ-v-e-e y-d-a s-a-a ʐ-e-a- --------------------------------------- Tamoo guorye ʐivyeye yedna stara ʐyena.
Горе живее една дебела жена. Т-м--го-е -и--- една -е-е---ж---. Т--- г--- ж---- е--- д----- ж---- Т-м- г-р- ж-в-е е-н- д-б-л- ж-н-. --------------------------------- Таму горе живее една дебела жена. 0
T---o guo--- ʐ-vy-y---ed-- --e--el- --en-. T---- g----- ʐ------ y---- d------- ʐ----- T-m-o g-o-y- ʐ-v-e-e y-d-a d-e-y-l- ʐ-e-a- ------------------------------------------ Tamoo guorye ʐivyeye yedna dyebyela ʐyena.
Долу живее една любопитна жена. Т--- -ол- --в-е е-н- -а-о---л- же-а. Т--- д--- ж---- е--- р-------- ж---- Т-м- д-л- ж-в-е е-н- р-д-з-а-а ж-н-. ------------------------------------ Таму долу живее една радознала жена. 0
T---- --l-o -iv--y- y-dna -a---na-- ʐ----. T---- d---- ʐ------ y---- r-------- ʐ----- T-m-o d-l-o ʐ-v-e-e y-d-a r-d-z-a-a ʐ-e-a- ------------------------------------------ Tamoo doloo ʐivyeye yedna radoznala ʐyena.
Гостите ни бяха приятни хора. Наш--- ---т- --а ---- луѓе. Н----- г---- б-- ф--- л---- Н-ш-т- г-с-и б-а ф-н- л-ѓ-. --------------------------- Нашите гости беа фини луѓе. 0
N-s-it-e g----i-b-e- fin- lo-ѓ-e. N------- g----- b--- f--- l------ N-s-i-y- g-o-t- b-e- f-n- l-o-y-. --------------------------------- Nashitye guosti byea fini looѓye.
Гостите ни бяха учтиви хора. Н-шит--г-------а-у-тиви-л-ѓ-. Н----- г---- б-- у----- л---- Н-ш-т- г-с-и б-а у-т-в- л-ѓ-. ----------------------------- Нашите гости беа учтиви луѓе. 0
N--hi--e-guo-t-----a---cht--i ----ye. N------- g----- b--- o------- l------ N-s-i-y- g-o-t- b-e- o-c-t-v- l-o-y-. ------------------------------------- Nashitye guosti byea oochtivi looѓye.
Гостите ни бяха интересни хора. Н-ш-т----с-и бе--и--ересни--у--. Н----- г---- б-- и-------- л---- Н-ш-т- г-с-и б-а и-т-р-с-и л-ѓ-. -------------------------------- Нашите гости беа интересни луѓе. 0
N---i-ye--uost- --e--i-ty--ye--- l-o-ye. N------- g----- b--- i---------- l------ N-s-i-y- g-o-t- b-e- i-t-e-y-s-i l-o-y-. ---------------------------------------- Nashitye guosti byea intyeryesni looѓye.
Аз имам мили деца. Јас и-а- м--и-де-а. Ј-- и--- м--- д---- Ј-с и-а- м-л- д-ц-. ------------------- Јас имам мили деца. 0
Ј-- ima- -i-i -y--z-. Ј-- i--- m--- d------ Ј-s i-a- m-l- d-e-z-. --------------------- Јas imam mili dyetza.
Но съседите имат нахални деца. Н- -о-е-ит--и-аа--д--ки деца. Н- с------- и---- д---- д---- Н- с-с-д-т- и-а-т д-с-и д-ц-. ----------------------------- Но соседите имаат дрски деца. 0
No---sy-d--y- im-a- drs-i------a. N- s--------- i---- d---- d------ N- s-s-e-i-y- i-a-t d-s-i d-e-z-. --------------------------------- No sosyeditye imaat drski dyetza.
Вашите деца послушни ли са? Д-ли--а-ит- -ец---е ми-ни? Д--- В----- д--- с- м----- Д-л- В-ш-т- д-ц- с- м-р-и- -------------------------- Дали Вашите деца се мирни? 0
Dali Va----y- ---t-- -------n-? D--- V------- d----- s-- m----- D-l- V-s-i-y- d-e-z- s-e m-r-i- ------------------------------- Dali Vashitye dyetza sye mirni?

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Един език, много разновидности

Дори ако говорим само един език, ние говорим много езици. Защото никой език не е самостойна система. Всеки език има много различни измерения. Езикът е жива система. Говорещият винаги се ориентира към своя партньор в разговора. Затова, езикът, на който хората говорят варира. Тези вариации се проявяват в различни форми. Например, всеки език си има история. Той се е променял и ще продължи да се променя. Това може да бъде различено във факта, че старите хора говорят по-различно от младите. Има и различни диалекти в повечето езици. Въпреки това, много носители на диалекти могат да се адаптират към околната си среда. В някои ситуации те говорят на книжовния език. Различните социални групи също имат различни езици. Младежкият език или жаргонът на ловците са примери за това. Повечето хора говорят по различни начини на работното място и вкъщи. Мнозина също така използват професионален жаргон на работа. Различията се появяват както в говоримия, така и в писмения език. Говоримият език е обикновено много по-прост, отколкото писменият. Разликата може да бъде доста голяма. Такъв е случаят, когато писмените езици не се променят дълго време. Тогава на говорещите се налага най-напред да се научат да използват езика в писмена форма,. Езикът на жените и мъжете също често се различава. Тази разлика не е толкова голяма в западните общества. Но има страни, в които жените говорят много по- различно, отколкото мъжете. В някои култури, учтивостта има своя собствена езикова форма. Следователно, говоренето изобщо не е толкова лесно! Трябва да обръщаме внимание на много и различни неща едновременно...