Разговорник

bg Прилагателни 2   »   ro Adjective 2

79 [седемдесет и девет]

Прилагателни 2

Прилагателни 2

79 [şaptezeci şi nouă]

Adjective 2

Изберете как искате да видите превода:   
български румънски Играйте Повече
Облечена съм в синя рокля. Eu -o-- - ro-----a-b-st-ă. E- p--- o r----- a-------- E- p-r- o r-c-i- a-b-s-r-. -------------------------- Eu port o rochie albastră. 0
Облечена съм в червена рокля. Eu-p-r--o ---hi- r-şie. E- p--- o r----- r----- E- p-r- o r-c-i- r-ş-e- ----------------------- Eu port o rochie roşie. 0
Облечена съм в зелена рокля. E- po-t-o roc---------. E- p--- o r----- v----- E- p-r- o r-c-i- v-r-e- ----------------------- Eu port o rochie verde. 0
Аз купувам черна чанта. Cu-p---- poş--ă-n--g-ă. C----- o p----- n------ C-m-ă- o p-ş-t- n-a-r-. ----------------------- Cumpăr o poşetă neagră. 0
Аз купувам кафява чанта. C-m----o-poşe---maro. C----- o p----- m---- C-m-ă- o p-ş-t- m-r-. --------------------- Cumpăr o poşetă maro. 0
Аз купувам бяла чанта. C--păr-o-po-e-ă al-ă. C----- o p----- a---- C-m-ă- o p-ş-t- a-b-. --------------------- Cumpăr o poşetă albă. 0
Имам нужда от нова кола. Îmi-tr--u-e o -a-ină no--. Î-- t------ o m----- n---- Î-i t-e-u-e o m-ş-n- n-u-. -------------------------- Îmi trebuie o maşină nouă. 0
Имам нужда от бърза кола. Î----r-bu-e-o-m--i-- -ap-dă. Î-- t------ o m----- r------ Î-i t-e-u-e o m-ş-n- r-p-d-. ---------------------------- Îmi trebuie o maşină rapidă. 0
Имам нужда от удобна кола. Î---t-e-u-- -----i-ă--o-f--ta--l-. Î-- t------ o m----- c------------ Î-i t-e-u-e o m-ş-n- c-n-o-t-b-l-. ---------------------------------- Îmi trebuie o maşină confortabilă. 0
Горе живее една възрастна жена. A---o--us lo--ieşt- o-f----- bă--â--. A---- s-- l-------- o f----- b------- A-o-o s-s l-c-i-ş-e o f-m-i- b-t-â-ă- ------------------------------------- Acolo sus locuieşte o femeie bătrână. 0
Горе живее една дебела жена. Ac--o--us ----ie------f-mei- g-a--. A---- s-- l-------- o f----- g----- A-o-o s-s l-c-i-ş-e o f-m-i- g-a-ă- ----------------------------------- Acolo sus locuieşte o femeie grasă. 0
Долу живее една любопитна жена. Ac-----os----u--ş-e---f-m--e-c-ri--să. A---- j-- l-------- o f----- c-------- A-o-o j-s l-c-i-ş-e o f-m-i- c-r-o-s-. -------------------------------------- Acolo jos locuieşte o femeie curioasă. 0
Гостите ни бяха приятни хора. M-----r-i noş-ri-au-fo-t pe--oa-e dră-uţ-. M-------- n----- a- f--- p------- d------- M-s-f-r-i n-ş-r- a- f-s- p-r-o-n- d-ă-u-e- ------------------------------------------ Musafirii noştri au fost persoane drăguţe. 0
Гостите ни бяха учтиви хора. Mus-fi--i-no--ri au fost ---soan- po--ticoase. M-------- n----- a- f--- p------- p----------- M-s-f-r-i n-ş-r- a- f-s- p-r-o-n- p-l-t-c-a-e- ---------------------------------------------- Musafirii noştri au fost persoane politicoase. 0
Гостите ни бяха интересни хора. M--a-i-ii no-t-- -- -o-t p-r-oan- i--er------. M-------- n----- a- f--- p------- i----------- M-s-f-r-i n-ş-r- a- f-s- p-r-o-n- i-t-r-s-n-e- ---------------------------------------------- Musafirii noştri au fost persoane interesante. 0
Аз имам мили деца. Eu-am--o-ii---m-nţ-. E- a- c---- c------- E- a- c-p-i c-m-n-i- -------------------- Eu am copii cuminţi. 0
Но съседите имат нахални деца. Da- v-ci-i---- -o-i----raz-ici. D-- v------ a- c---- o--------- D-r v-c-n-i a- c-p-i o-r-z-i-i- ------------------------------- Dar vecinii au copii obraznici. 0
Вашите деца послушни ли са? C----i-du-ne-----t-- -un- c-mi---? C----- d------------ s--- c------- C-p-i- d-m-e-v-a-t-ă s-n- c-m-n-i- ---------------------------------- Copiii dumneavoastră sunt cuminţi? 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Един език, много разновидности

Дори ако говорим само един език, ние говорим много езици. Защото никой език не е самостойна система. Всеки език има много различни измерения. Езикът е жива система. Говорещият винаги се ориентира към своя партньор в разговора. Затова, езикът, на който хората говорят варира. Тези вариации се проявяват в различни форми. Например, всеки език си има история. Той се е променял и ще продължи да се променя. Това може да бъде различено във факта, че старите хора говорят по-различно от младите. Има и различни диалекти в повечето езици. Въпреки това, много носители на диалекти могат да се адаптират към околната си среда. В някои ситуации те говорят на книжовния език. Различните социални групи също имат различни езици. Младежкият език или жаргонът на ловците са примери за това. Повечето хора говорят по различни начини на работното място и вкъщи. Мнозина също така използват професионален жаргон на работа. Различията се появяват както в говоримия, така и в писмения език. Говоримият език е обикновено много по-прост, отколкото писменият. Разликата може да бъде доста голяма. Такъв е случаят, когато писмените езици не се променят дълго време. Тогава на говорещите се налага най-напред да се научат да използват езика в писмена форма,. Езикът на жените и мъжете също често се различава. Тази разлика не е толкова голяма в западните общества. Но има страни, в които жените говорят много по- различно, отколкото мъжете. В някои култури, учтивостта има своя собствена езикова форма. Следователно, говоренето изобщо не е толкова лесно! Трябва да обръщаме внимание на много и различни неща едновременно...