Разговорник

bg Прилагателни 2   »   sq Mbiemrat 2

79 [седемдесет и девет]

Прилагателни 2

Прилагателни 2

79 [shtatёdhjetёenёntё]

Mbiemrat 2

Изберете как искате да видите превода:   
български албански Играйте Повече
Облечена съм в синя рокля. Kam --s-u--nj- fu---- b-u. K-- v----- n-- f----- b--- K-m v-s-u- n-ё f-s-a- b-u- -------------------------- Kam veshur njё fustan blu. 0
Облечена съм в червена рокля. Ka-------r --ё-fusta--tё----. K-- v----- n-- f----- t- k--- K-m v-s-u- n-ё f-s-a- t- k-q- ----------------------------- Kam veshur njё fustan tё kuq. 0
Облечена съм в зелена рокля. Ka---e---r-n----u---n t----e-bër. K-- v----- n-- f----- t- g------- K-m v-s-u- n-ё f-s-a- t- g-e-b-r- --------------------------------- Kam veshur njё fustan të gjelbër. 0
Аз купувам черна чанта. Un- bl-- --ё ça----t--z---. U-- b--- n-- ç---- t- z---- U-ё b-e- n-ё ç-n-ё t- z-z-. --------------------------- Unё blej njё çantё tё zezё. 0
Аз купувам кафява чанта. Un- b------- -an-ё-ka--. U-- b--- n-- ç---- k---- U-ё b-e- n-ё ç-n-ё k-f-. ------------------------ Unё blej njё çantё kafe. 0
Аз купувам бяла чанта. U-ё--l-j -jё ---t- tё-b--dh-. U-- b--- n-- ç---- t- b------ U-ё b-e- n-ё ç-n-ё t- b-r-h-. ----------------------------- Unё blej njё çantё tё bardhё. 0
Имам нужда от нова кола. K-m---v----p-r n-------nё t- --. K-- n----- p-- n-- m----- t- r-- K-m n-v-j- p-r n-ё m-k-n- t- r-. -------------------------------- Kam nevojё pёr njё makinё tё re. 0
Имам нужда от бърза кола. K---n-vo-- -ёr---ё-m--in---- sh-e-tё. K-- n----- p-- n-- m----- t- s------- K-m n-v-j- p-r n-ё m-k-n- t- s-p-j-ё- ------------------------------------- Kam nevojё pёr njё makinё tё shpejtё. 0
Имам нужда от удобна кола. Ka----vo-ё -----jё---k-nё -- -e--t-h--. K-- n----- p-- n-- m----- t- r--------- K-m n-v-j- p-r n-ё m-k-n- t- r-h-t-h-e- --------------------------------------- Kam nevojё pёr njё makinё tё rehatshme. 0
Горе живее една възрастна жена. Atj- -ar- --n-- --ё-g--a --v--t-r. A--- l--- b---- n-- g--- e v------ A-j- l-r- b-n-n n-ё g-u- e v-e-ё-. ---------------------------------- Atje lart banon njё grua e vjetёr. 0
Горе живее една дебела жена. A-je---rt-ba-o--n-ё g-ua-e -h-nd-shё. A--- l--- b---- n-- g--- e s--------- A-j- l-r- b-n-n n-ё g-u- e s-ё-d-s-ё- ------------------------------------- Atje lart banon njё grua e shёndoshё. 0
Долу живее една любопитна жена. A--e---s--ё-b-n-- --ё --u---ure-h-a--. A--- p----- b---- n-- g--- k---------- A-j- p-s-t- b-n-n n-ё g-u- k-r-s-t-r-. -------------------------------------- Atje poshtё banon njё grua kureshtare. 0
Гостите ни бяха приятни хора. T---t-a-------- --h-n nj-r-z-t- mir-. T- f------ t--- i---- n----- t- m---- T- f-u-r-t t-n- i-h-n n-e-ё- t- m-r-. ------------------------------------- Tё ftuarit tanё ishin njerёz tё mirё. 0
Гостите ни бяха учтиви хора. Tё----a-it-t-nё i-h-n -jer---tё sjel-s---. T- f------ t--- i---- n----- t- s--------- T- f-u-r-t t-n- i-h-n n-e-ё- t- s-e-l-h-m- ------------------------------------------ Tё ftuarit tanё ishin njerёz tё sjellshёm. 0
Гостите ни бяха интересни хора. T- -tu---t -----i-h-n -jerёz -nt------t. T- f------ t--- i---- n----- i---------- T- f-u-r-t t-n- i-h-n n-e-ё- i-t-r-s-n-. ---------------------------------------- Tё ftuarit tanё ishin njerёz interesant. 0
Аз имам мили деца. U-ё -am -ё-i-ё -ё-d---u-. U-- k-- f----- t- d------ U-ё k-m f-m-j- t- d-s-u-. ------------------------- Unё kam fёmijё tё dashur. 0
Но съседите имат нахални деца. Po- f---j-t--a-- fё-ij- tё -a-i--. P-- f------ k--- f----- t- p------ P-r f-i-j-t k-n- f-m-j- t- p-c-p-. ---------------------------------- Por fqinjёt kanё fёmijё tё pacipё. 0
Вашите деца послушни ли са? A j--ё-fёm------ua- -----rё? A j--- f------ t--- t- m---- A j-n- f-m-j-t t-a- t- m-r-? ---------------------------- A janё fёmijёt tuaj tё mirё? 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Един език, много разновидности

Дори ако говорим само един език, ние говорим много езици. Защото никой език не е самостойна система. Всеки език има много различни измерения. Езикът е жива система. Говорещият винаги се ориентира към своя партньор в разговора. Затова, езикът, на който хората говорят варира. Тези вариации се проявяват в различни форми. Например, всеки език си има история. Той се е променял и ще продължи да се променя. Това може да бъде различено във факта, че старите хора говорят по-различно от младите. Има и различни диалекти в повечето езици. Въпреки това, много носители на диалекти могат да се адаптират към околната си среда. В някои ситуации те говорят на книжовния език. Различните социални групи също имат различни езици. Младежкият език или жаргонът на ловците са примери за това. Повечето хора говорят по различни начини на работното място и вкъщи. Мнозина също така използват професионален жаргон на работа. Различията се появяват както в говоримия, така и в писмения език. Говоримият език е обикновено много по-прост, отколкото писменият. Разликата може да бъде доста голяма. Такъв е случаят, когато писмените езици не се променят дълго време. Тогава на говорещите се налага най-напред да се научат да използват езика в писмена форма,. Езикът на жените и мъжете също често се различава. Тази разлика не е толкова голяма в западните общества. Но има страни, в които жените говорят много по- различно, отколкото мъжете. В някои култури, учтивостта има своя собствена езикова форма. Следователно, говоренето изобщо не е толкова лесно! Трябва да обръщаме внимание на много и различни неща едновременно...