Разговорник

bg Минало време 1   »   am ያለፈው አስጨናቂ 1

81 [осемдесет и едно]

Минало време 1

Минало време 1

81 [ሰማንያ አንድ]

81 [ሰማንያ አንድ]

ያለፈው አስጨናቂ 1

[ሃላፊ ጊዜ]

Изберете как искате да видите превода:   
български амхарски Играйте Повече
Пиша መ-ፍ መ-- መ-ፍ --- መፃፍ 0
ሃላ---ዜ ሃ-- ጊ- ሃ-ፊ ጊ- ------ ሃላፊ ጊዜ
Той написа писмо. እሱ ደ----ፃፈ። እ- ደ--- ፃ-- እ- ደ-ዳ- ፃ-። ----------- እሱ ደብዳቤ ፃፈ። 0
መፃፍ መ-- መ-ፍ --- መፃፍ
А тя надписваше картичка. እና--ሷ -ስ- ካ-- ---። እ- እ- ፖ-- ካ-- ፃ--- እ- እ- ፖ-ት ካ-ድ ፃ-ች- ------------------ እና እሷ ፖስት ካርድ ፃፈች። 0
መ-ፍ መ-- መ-ፍ --- መፃፍ
Чета ማ--ብ ማ--- ማ-በ- ---- ማንበብ 0
እሱ------ፃፈ። እ- ደ--- ፃ-- እ- ደ-ዳ- ፃ-። ----------- እሱ ደብዳቤ ፃፈ።
Той четеше илюстровано списание. እ- -ጽ-ት ----። እ- መ--- አ---- እ- መ-ሔ- አ-በ-። ------------- እሱ መጽሔት አነበበ። 0
እ--ደብ-ቤ-ፃፈ። እ- ደ--- ፃ-- እ- ደ-ዳ- ፃ-። ----------- እሱ ደብዳቤ ፃፈ።
А тя четеше книга. እ---ሷ-መፅ-----በ--። እ- እ- መ--- አ----- እ- እ- መ-ሐ- አ-በ-ች- ----------------- እና እሷ መፅሐፍ አነበበች። 0
እና እሷ-ፖስት---- ፃፈች። እ- እ- ፖ-- ካ-- ፃ--- እ- እ- ፖ-ት ካ-ድ ፃ-ች- ------------------ እና እሷ ፖስት ካርድ ፃፈች።
Вземам መው-ድ መ--- መ-ሰ- ---- መውሰድ 0
እ--እ---ስ---ርድ-ፃፈች። እ- እ- ፖ-- ካ-- ፃ--- እ- እ- ፖ-ት ካ-ድ ፃ-ች- ------------------ እና እሷ ፖስት ካርድ ፃፈች።
Той взе цигара. እ- ሲ-- -ሰ-። እ- ሲ-- ወ--- እ- ሲ-ራ ወ-ደ- ----------- እሱ ሲጋራ ወሰደ። 0
ማን-ብ ማ--- ማ-በ- ---- ማንበብ
Тя взе парче шоколад. እ----ላ--ኮላት ወ-ደች። እ- ነ-- ቸ--- ወ---- እ- ነ-ላ ቸ-ላ- ወ-ደ-። ----------------- እሷ ነጠላ ቸኮላት ወሰደች። 0
ማ-በብ ማ--- ማ-በ- ---- ማንበብ
Той не беше предан, но тя беше предана. እ--የ--ታመን --ር--ን እሷ-----ነበረች። እ- የ----- ነ-- ግ- እ- ታ-- ነ---- እ- የ-ይ-መ- ነ-ር ግ- እ- ታ-ኝ ነ-ረ-። ----------------------------- እሱ የማይታመን ነበር ግን እሷ ታማኝ ነበረች። 0
እሱ --ሔት--ነበበ። እ- መ--- አ---- እ- መ-ሔ- አ-በ-። ------------- እሱ መጽሔት አነበበ።
Той беше мързелив, но тя беше старателна. እ--ሰነፍ-ነ-------- ታ-- ስ-ተኛ---ረ-። እ- ሰ-- ነ-- ግ- እ- ታ-- ስ--- ነ---- እ- ሰ-ፍ ነ-ረ ግ- እ- ታ-ሪ ስ-ተ- ነ-ረ-። ------------------------------- እሱ ሰነፍ ነበረ ግን እሷ ታታሪ ስራተኛ ነበረች። 0
እ- መጽ-- ---በ። እ- መ--- አ---- እ- መ-ሔ- አ-በ-። ------------- እሱ መጽሔት አነበበ።
Той беше беден, но тя беше богата. እ- ድ---በረ ግን -- -ብታም -በ--። እ- ድ- ነ-- ግ- እ- ሀ--- ነ---- እ- ድ- ነ-ረ ግ- እ- ሀ-ታ- ነ-ረ-። -------------------------- እሱ ድሃ ነበረ ግን እሷ ሀብታም ነበረች። 0
እ---ሷ---ሐ-----በ-። እ- እ- መ--- አ----- እ- እ- መ-ሐ- አ-በ-ች- ----------------- እና እሷ መፅሐፍ አነበበች።
Той нямаше пари, а дългове. እ- ምንም-ገንዘ- ---በ-ው-----ዳ እ-ጂ። እ- ም-- ገ--- አ------ ፤ እ- እ--- እ- ም-ም ገ-ዘ- አ-ነ-ረ-ም ፤ እ- እ-ጂ- ----------------------------- እሱ ምንም ገንዘብ አልነበረውም ፤ እዳ እንጂ። 0
እ---- ------ነ-በ-። እ- እ- መ--- አ----- እ- እ- መ-ሐ- አ-በ-ች- ----------------- እና እሷ መፅሐፍ አነበበች።
Той нямаше късмет, а само несполука. እሱ ም-ም-ጥ- እድ---ልነበረ-ም ፤-መጥ--እድ- -ንጂ። እ- ም-- ጥ- እ-- አ------ ፤ መ-- እ-- እ--- እ- ም-ም ጥ- እ-ል አ-ነ-ረ-ም ፤ መ-ፎ እ-ል እ-ጂ- ------------------------------------ እሱ ምንም ጥሩ እድል አልነበረውም ፤ መጥፎ እድል እንጂ። 0
መ-ሰድ መ--- መ-ሰ- ---- መውሰድ
Той нямаше успех, а неуспех. እ- -ኬ-ማ አ----ም-- የማ---ለ----ጂ። እ- ስ--- አ----- ፤ የ------ እ--- እ- ስ-ታ- አ-ነ-ረ- ፤ የ-ይ-ካ-ት እ-ጂ- ----------------------------- እሱ ስኬታማ አልነበረም ፤ የማይሳካለት እንጂ። 0
መ--ድ መ--- መ-ሰ- ---- መውሰድ
Той не беше доволен, а недоволен. እ---ረ------በረም --እርካ---ስ-እ-ጂ። እ- እ--- አ----- ፤ እ--- ቢ- እ--- እ- እ-ክ- አ-ነ-ረ- ፤ እ-ካ- ቢ- እ-ጂ- ----------------------------- እሱ እረክቶ አልነበረም ፤ እርካታ ቢስ እንጂ። 0
እሱ ----ወ--። እ- ሲ-- ወ--- እ- ሲ-ራ ወ-ደ- ----------- እሱ ሲጋራ ወሰደ።
Той не беше щастлив, а нещастен. እሱ--ስ-----ነበረም ፤ ሐዘንተኛ እንጂ። እ- ደ--- አ----- ፤ ሐ---- እ--- እ- ደ-ተ- አ-ነ-ረ- ፤ ሐ-ን-ኛ እ-ጂ- --------------------------- እሱ ደስተኛ አልነበረም ፤ ሐዘንተኛ እንጂ። 0
እሱ-ሲ-ራ ---። እ- ሲ-- ወ--- እ- ሲ-ራ ወ-ደ- ----------- እሱ ሲጋራ ወሰደ።
Той не беше симпатичен, а несимпатичен. እ- ሰው--ግ---አ--በ-ም-- የ-----ንጂ። እ- ሰ- ተ--- አ----- ፤ የ--- እ--- እ- ሰ- ተ-ባ- አ-ነ-ረ- ፤ የ-ጠ- እ-ጂ- ----------------------------- እሱ ሰው ተግባቢ አልነበረም ፤ የተጠላ እንጂ። 0
እ----- ---ት --ደ-። እ- ነ-- ቸ--- ወ---- እ- ነ-ላ ቸ-ላ- ወ-ደ-። ----------------- እሷ ነጠላ ቸኮላት ወሰደች።

Как децата се научават да говорят правилно

Веднага след раждането си, човек започва да общува с другите. Бебетата плачат, когато искат нещо. На няколкомесечна възраст те вече могат да казват някои прости думи. На две години, те могат да казват изречения от около три думи. Ние не можем да влияем на това, кога децата започват да говорят. Но можем да повлияем на това колко добре децата научават родния си език! За това, обаче , трябва да се имат предвид няколко неща. Преди всичко, важно е учението на децата винаги да е мотивирано. Детето трябва да разбере, че когато говори, то постига успех в нещо. Бебетата обичат положителната обратна връзка под формата на усмивка. По-големите деца търсят диалог със своята среда. Те се ориентират към езика на хората около тях. Затова езиковите умения на техните родители и възпитатели са важни. Децата също трябва да се научат да ценят езика! Въпреки това, те винаги трябва да се забавляват в този процес. Четенето на глас показва на децата колко вълнуващ може да бъде езикът. Родителите също трябва да правят възможно най-много неща заедно с детето си. Когато едно дете преживява много неща, то иска да говори за тях. Децата, които растат двуезични се нуждаят от строги правила. Те трябва да знаят с кого на какъв език трябва да разговарят. По този начин мозъкът им се научава да прави разлика между двата езика. Когато децата започнат да ходят на училище, техният език се променя. Те научават нов разговорен език. Тогава е важно родителите да обърнат внимание на това как детето им говори. Проучванията показват, че първият език се запечатва върху мозъка завинаги. Това, което научаваме като деца ни съпровожда през останалата част от живота ни. Онзи, който научи родния си език правилно като дете, ще се възползва от това по-късно. Той ще научава новите неща по-бързо и по-добре - и то не само чуждите езици...