Разговорник

bg Минало време 1   »   el Παρελθoντικός χρόνος 1

81 [осемдесет и едно]

Минало време 1

Минало време 1

81 [ογδόντα ένα]

81 [ogdónta éna]

Παρελθoντικός χρόνος 1

[Parelthontikós chrónos 1]

Изберете как искате да видите превода:   
български гръцки Играйте Повече
Пиша γ---ω γ---- γ-ά-ω ----- γράφω 0
gr---ō g----- g-á-h- ------ gráphō
Той написа писмо. Αυ-ός έ--α-ε έ---γ-άμμ-. Α---- έ----- έ-- γ------ Α-τ-ς έ-ρ-ψ- έ-α γ-ά-μ-. ------------------------ Αυτός έγραψε ένα γράμμα. 0
A-t-s --rap-- -n----ám--. A---- é------ é-- g------ A-t-s é-r-p-e é-a g-á-m-. ------------------------- Autós égrapse éna grámma.
А тя надписваше картичка. Κα- α-τή---ρα-ε--ί--κ-ρ-α. Κ-- α--- έ----- μ-- κ----- Κ-ι α-τ- έ-ρ-ψ- μ-α κ-ρ-α- -------------------------- Και αυτή έγραψε μία κάρτα. 0
K-- -u-ḗ-é-ra--e ----k--t-. K-- a--- é------ m-- k----- K-i a-t- é-r-p-e m-a k-r-a- --------------------------- Kai autḗ égrapse mía kárta.
Чета δι-β-ζω δ------ δ-α-ά-ω ------- διαβάζω 0
di-bázō d------ d-a-á-ō ------- diabázō
Той четеше илюстровано списание. Αυτό- ---βα-- -να-π-ρ----κό. Α---- δ------ έ-- π--------- Α-τ-ς δ-ά-α-ε έ-α π-ρ-ο-ι-ό- ---------------------------- Αυτός διάβασε ένα περιοδικό. 0
Aut-s di--ase é----e-i-dik-. A---- d------ é-- p--------- A-t-s d-á-a-e é-a p-r-o-i-ó- ---------------------------- Autós diábase éna periodikó.
А тя четеше книга. Κ---α--- δ-----ε ένα --β--ο. Κ-- α--- δ------ έ-- β------ Κ-ι α-τ- δ-ά-α-ε έ-α β-β-ί-. ---------------------------- Και αυτή διάβασε ένα βιβλίο. 0
Ka--a--- -i-b----é-a-bi--í-. K-- a--- d------ é-- b------ K-i a-t- d-á-a-e é-a b-b-í-. ---------------------------- Kai autḗ diábase éna biblío.
Вземам πα-ρ-ω π----- π-ί-ν- ------ παίρνω 0
p--r-ō p----- p-í-n- ------ paírnō
Той взе цигара. Αυτός--ήρ- ένα-τ-ιγά--. Α---- π--- έ-- τ------- Α-τ-ς π-ρ- έ-α τ-ι-ά-ο- ----------------------- Αυτός πήρε ένα τσιγάρο. 0
A-tós---r- én---si-ár-. A---- p--- é-- t------- A-t-s p-r- é-a t-i-á-o- ----------------------- Autós pḗre éna tsigáro.
Тя взе парче шоколад. Αυτή-π--------κ-μμ--ι--------α. Α--- π--- έ-- κ------ σ-------- Α-τ- π-ρ- έ-α κ-μ-ά-ι σ-κ-λ-τ-. ------------------------------- Αυτή πήρε ένα κομμάτι σοκολάτα. 0
Au-ḗ----- é-a ko-m----s-ko-áta. A--- p--- é-- k------ s-------- A-t- p-r- é-a k-m-á-i s-k-l-t-. ------------------------------- Autḗ pḗre éna kommáti sokoláta.
Той не беше предан, но тя беше предана. Αυτός ή--ν ά-ισ--- α-λά-α-τ--ήτ-- π-σ--. Α---- ή--- ά------ α--- α--- ή--- π----- Α-τ-ς ή-α- ά-ι-τ-ς α-λ- α-τ- ή-α- π-σ-ή- ---------------------------------------- Αυτός ήταν άπιστος αλλά αυτή ήταν πιστή. 0
A-tós ḗta--á---to-----á -----ḗ-an pistḗ. A---- ḗ--- á------ a--- a--- ḗ--- p----- A-t-s ḗ-a- á-i-t-s a-l- a-t- ḗ-a- p-s-ḗ- ---------------------------------------- Autós ḗtan ápistos allá autḗ ḗtan pistḗ.
Той беше мързелив, но тя беше старателна. Αυτ-ς ---- --μπέλ---α-λά α----ή--- --ι-ελ--. Α---- ή--- τ------- α--- α--- ή--- ε-------- Α-τ-ς ή-α- τ-μ-έ-η- α-λ- α-τ- ή-α- ε-ι-ε-ή-. -------------------------------------------- Αυτός ήταν τεμπέλης αλλά αυτή ήταν επιμελής. 0
Au-ós ḗ--n -empé-ēs----á -ut- ḗta- e-im---s. A---- ḗ--- t------- a--- a--- ḗ--- e-------- A-t-s ḗ-a- t-m-é-ē- a-l- a-t- ḗ-a- e-i-e-ḗ-. -------------------------------------------- Autós ḗtan tempélēs allá autḗ ḗtan epimelḗs.
Той беше беден, но тя беше богата. Α--ό- -τ----τ---ς α--ά-α-τ--ήταν πλο-σια. Α---- ή--- φ----- α--- α--- ή--- π------- Α-τ-ς ή-α- φ-ω-ό- α-λ- α-τ- ή-α- π-ο-σ-α- ----------------------------------------- Αυτός ήταν φτωχός αλλά αυτή ήταν πλούσια. 0
Au-ós ḗt---phtō-hó---ll- aut----an ----s-a. A---- ḗ--- p------- a--- a--- ḗ--- p------- A-t-s ḗ-a- p-t-c-ó- a-l- a-t- ḗ-a- p-o-s-a- ------------------------------------------- Autós ḗtan phtōchós allá autḗ ḗtan ploúsia.
Той нямаше пари, а дългове. Δ-- -ίχε--α-όλ---χρή---α ------ρέη. Δ-- ε--- κ------ χ------ α--- χ---- Δ-ν ε-χ- κ-θ-λ-υ χ-ή-α-α α-λ- χ-έ-. ----------------------------------- Δεν είχε καθόλου χρήματα αλλά χρέη. 0
Den--íc----a-hó----c-rḗm-ta-a------ré-. D-- e---- k------- c------- a--- c----- D-n e-c-e k-t-ó-o- c-r-m-t- a-l- c-r-ē- --------------------------------------- Den eíche kathólou chrḗmata allá chréē.
Той нямаше късмет, а само несполука. Δ------ε--αθό-ο--τ--η-α-λ--α--χία. Δ-- ε--- κ------ τ--- α--- α------ Δ-ν ε-χ- κ-θ-λ-υ τ-χ- α-λ- α-υ-ί-. ---------------------------------- Δεν είχε καθόλου τύχη αλλά ατυχία. 0
De- e---- ------ou-týc-ē --lá---yc---. D-- e---- k------- t---- a--- a------- D-n e-c-e k-t-ó-o- t-c-ē a-l- a-y-h-a- -------------------------------------- Den eíche kathólou týchē allá atychía.
Той нямаше успех, а неуспех. Δεν ε-χε-κα--λο- --ιτυχ-α-α-λά-απ-τ-χί-. Δ-- ε--- κ------ ε------- α--- α-------- Δ-ν ε-χ- κ-θ-λ-υ ε-ι-υ-ί- α-λ- α-ο-υ-ί-. ---------------------------------------- Δεν είχε καθόλου επιτυχία αλλά αποτυχία. 0
De- eíc---ka-h---u ----yc--a a-lá a--t-c--a. D-- e---- k------- e-------- a--- a--------- D-n e-c-e k-t-ó-o- e-i-y-h-a a-l- a-o-y-h-a- -------------------------------------------- Den eíche kathólou epitychía allá apotychía.
Той не беше доволен, а недоволен. Δε- -------χ-ρι-τ-μένος---λ- δυσα---τ--έ---. Δ-- ή--- ε------------- α--- δ-------------- Δ-ν ή-α- ε-χ-ρ-σ-η-έ-ο- α-λ- δ-σ-ρ-σ-η-έ-ο-. -------------------------------------------- Δεν ήταν ευχαριστημένος αλλά δυσαρεστημένος. 0
De- ḗta- e-c-ar-s--mé--s all--dys-re------o-. D-- ḗ--- e-------------- a--- d-------------- D-n ḗ-a- e-c-a-i-t-m-n-s a-l- d-s-r-s-ē-é-o-. --------------------------------------------- Den ḗtan eucharistēménos allá dysarestēménos.
Той не беше щастлив, а нещастен. Δ---ή--- ευ-υχισ-έν-- α-λ- -υστ-χισ---ο-. Δ-- ή--- ε----------- α--- δ------------- Δ-ν ή-α- ε-τ-χ-σ-έ-ο- α-λ- δ-σ-υ-ι-μ-ν-ς- ----------------------------------------- Δεν ήταν ευτυχισμένος αλλά δυστυχισμένος. 0
D-----an-eu--c-i--é--s---l--dy-t-c-is-é-os. D-- ḗ--- e------------ a--- d-------------- D-n ḗ-a- e-t-c-i-m-n-s a-l- d-s-y-h-s-é-o-. ------------------------------------------- Den ḗtan eutychisménos allá dystychisménos.
Той не беше симпатичен, а несимпатичен. Δ-ν ήταν συ---θ--ι-ό-----ά -ντιπ--ητι---. Δ-- ή--- σ----------- α--- α------------- Δ-ν ή-α- σ-μ-α-η-ι-ό- α-λ- α-τ-π-θ-τ-κ-ς- ----------------------------------------- Δεν ήταν συμπαθητικός αλλά αντιπαθητικός. 0
Den-ḗ--n--y-p--hētik---all- -nti-athēt----. D-- ḗ--- s------------ a--- a-------------- D-n ḗ-a- s-m-a-h-t-k-s a-l- a-t-p-t-ē-i-ó-. ------------------------------------------- Den ḗtan sympathētikós allá antipathētikós.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Как децата се научават да говорят правилно

Веднага след раждането си, човек започва да общува с другите. Бебетата плачат, когато искат нещо. На няколкомесечна възраст те вече могат да казват някои прости думи. На две години, те могат да казват изречения от около три думи. Ние не можем да влияем на това, кога децата започват да говорят. Но можем да повлияем на това колко добре децата научават родния си език! За това, обаче , трябва да се имат предвид няколко неща. Преди всичко, важно е учението на децата винаги да е мотивирано. Детето трябва да разбере, че когато говори, то постига успех в нещо. Бебетата обичат положителната обратна връзка под формата на усмивка. По-големите деца търсят диалог със своята среда. Те се ориентират към езика на хората около тях. Затова езиковите умения на техните родители и възпитатели са важни. Децата също трябва да се научат да ценят езика! Въпреки това, те винаги трябва да се забавляват в този процес. Четенето на глас показва на децата колко вълнуващ може да бъде езикът. Родителите също трябва да правят възможно най-много неща заедно с детето си. Когато едно дете преживява много неща, то иска да говори за тях. Децата, които растат двуезични се нуждаят от строги правила. Те трябва да знаят с кого на какъв език трябва да разговарят. По този начин мозъкът им се научава да прави разлика между двата езика. Когато децата започнат да ходят на училище, техният език се променя. Те научават нов разговорен език. Тогава е важно родителите да обърнат внимание на това как детето им говори. Проучванията показват, че първият език се запечатва върху мозъка завинаги. Това, което научаваме като деца ни съпровожда през останалата част от живота ни. Онзи, който научи родния си език правилно като дете, ще се възползва от това по-късно. Той ще научава новите неща по-бързо и по-добре - и то не само чуждите езици...