Разговорник

bg Минало време 1   »   et Minevik 1

81 [осемдесет и едно]

Минало време 1

Минало време 1

81 [kaheksakümmend üks]

Minevik 1

Изберете как искате да видите превода:   
български естонски Играйте Повече
Пиша ki------a kirjutama 0
Той написа писмо. Ta k------- k----. Ta kirjutas kirja. 0
А тя надписваше картичка. Ja t--- k------- k-----. Ja tema kirjutas kaardi. 0
Чета lu---a lugema 0
Той четеше илюстровано списание. Ta l---- a-------. Ta luges ajakirja. 0
А тя четеше книга. Ja t- l---- r-------. Ja ta luges raamatut. 0
Вземам võ--a võtma 0
Той взе цигара. Ta v----- s-------. Ta võttis sigareti. 0
Тя взе парче шоколад. Ta v----- t--- š--------. Ta võttis tüki šokolaadi. 0
Той не беше предан, но тя беше предана. Ta o-- t---- k--- t--- o-- t---------. Ta oli truu, kuid tema oli truudusetu. 0
Той беше мързелив, но тя беше старателна. Ta o-- l----- k--- t--- o-- u---. Ta oli laisk, kuid tema oli usin. 0
Той беше беден, но тя беше богата. Ta o-- v----- k--- t--- o-- r----. Ta oli vaene, kuid tema oli rikas. 0
Той нямаше пари, а дългове. Ta- e- o---- r--- v--- v----. Tal ei olnud raha vaid võlad. 0
Той нямаше късмет, а само несполука. Ta- e- o---- õ--- v--- õ-------. Tal ei olnud õnne vaid õnnetust. 0
Той нямаше успех, а неуспех. Ta- e- o---- e-- v--- ä---------. Tal ei olnud edu vaid äpardumisi. 0
Той не беше доволен, а недоволен. Ta e- o---- r---- v--- r-----------. Ta ei olnud rahul vaid rahulolematu. 0
Той не беше щастлив, а нещастен. Ta e- o---- õ------ v--- õ-----. Ta ei olnud õnnelik vaid õnnetu. 0
Той не беше симпатичен, а несимпатичен. Ta e- o---- s-------- v--- e-----------. Ta ei olnud sümpaatne vaid ebasümpaatne. 0

Как децата се научават да говорят правилно

Веднага след раждането си, човек започва да общува с другите. Бебетата плачат, когато искат нещо. На няколкомесечна възраст те вече могат да казват някои прости думи. На две години, те могат да казват изречения от около три думи. Ние не можем да влияем на това, кога децата започват да говорят. Но можем да повлияем на това колко добре децата научават родния си език! За това, обаче , трябва да се имат предвид няколко неща. Преди всичко, важно е учението на децата винаги да е мотивирано. Детето трябва да разбере, че когато говори, то постига успех в нещо. Бебетата обичат положителната обратна връзка под формата на усмивка. По-големите деца търсят диалог със своята среда. Те се ориентират към езика на хората около тях. Затова езиковите умения на техните родители и възпитатели са важни. Децата също трябва да се научат да ценят езика! Въпреки това, те винаги трябва да се забавляват в този процес. Четенето на глас показва на децата колко вълнуващ може да бъде езикът. Родителите също трябва да правят възможно най-много неща заедно с детето си. Когато едно дете преживява много неща, то иска да говори за тях. Децата, които растат двуезични се нуждаят от строги правила. Те трябва да знаят с кого на какъв език трябва да разговарят. По този начин мозъкът им се научава да прави разлика между двата езика. Когато децата започнат да ходят на училище, техният език се променя. Те научават нов разговорен език. Тогава е важно родителите да обърнат внимание на това как детето им говори. Проучванията показват, че първият език се запечатва върху мозъка завинаги. Това, което научаваме като деца ни съпровожда през останалата част от живота ни. Онзи, който научи родния си език правилно като дете, ще се възползва от това по-късно. Той ще научава новите неща по-бързо и по-добре - и то не само чуждите езици...