Разговорник

bg Минало време 1   »   hr Prošlost 1

81 [осемдесет и едно]

Минало време 1

Минало време 1

81 [osamdeset i jedan]

Prošlost 1

Изберете как искате да видите превода:   
български хърватски Играйте Повече
Пиша pi---i pisati 0
Той написа писмо. On j- n------ p----. On je napisao pismo. 0
А тя надписваше картичка. A o-- j- n------- r----------. A ona je napisala razglednicu. 0
Чета či---i čitati 0
Той четеше илюстровано списание. On j- č---- i---------- č------. On je čitao ilustrirani časopis. 0
А тя четеше книга. A o-- j- č----- k-----. A ona je čitala knjigu. 0
Вземам uz--i uzeti 0
Той взе цигара. On j- u--- c-------. On je uzeo cigaretu. 0
Тя взе парче шоколад. On- j- u---- k---- č-------. Ona je uzela komad čokolade. 0
Той не беше предан, но тя беше предана. On j- b-- n-------- a-- o-- j- b--- v-----. On je bio nevjeran, ali ona je bila vjerna. 0
Той беше мързелив, но тя беше старателна. On j- b-- l----- a-- o-- j- b--- v-------. On je bio lijen, ali ona je bila vrijedna. 0
Той беше беден, но тя беше богата. On j- b-- s--------- a-- o-- j- b--- b-----. On je bio siromašan, ali ona je bila bogata. 0
Той нямаше пари, а дългове. On n--- i--- n------ n--- d-----. On nije imao novaca, nego dugove. 0
Той нямаше късмет, а само несполука. On n--- i--- s----- n--- p--. On nije imao sreće, nego peh. 0
Той нямаше успех, а неуспех. On n--- i--- u------ n--- n-------. On nije imao uspjeh, nego neuspjeh. 0
Той не беше доволен, а недоволен. On n--- b-- z---------- n--- n-----------. On nije bio zadovoljan, nego nezadovoljan. 0
Той не беше щастлив, а нещастен. On n--- b-- s------ n--- n-------. On nije bio sretan, nego nesretan. 0
Той не беше симпатичен, а несимпатичен. On n--- b-- s---------- n--- a----------. On nije bio simpatičan, nego antipatičan. 0

Как децата се научават да говорят правилно

Веднага след раждането си, човек започва да общува с другите. Бебетата плачат, когато искат нещо. На няколкомесечна възраст те вече могат да казват някои прости думи. На две години, те могат да казват изречения от около три думи. Ние не можем да влияем на това, кога децата започват да говорят. Но можем да повлияем на това колко добре децата научават родния си език! За това, обаче , трябва да се имат предвид няколко неща. Преди всичко, важно е учението на децата винаги да е мотивирано. Детето трябва да разбере, че когато говори, то постига успех в нещо. Бебетата обичат положителната обратна връзка под формата на усмивка. По-големите деца търсят диалог със своята среда. Те се ориентират към езика на хората около тях. Затова езиковите умения на техните родители и възпитатели са важни. Децата също трябва да се научат да ценят езика! Въпреки това, те винаги трябва да се забавляват в този процес. Четенето на глас показва на децата колко вълнуващ може да бъде езикът. Родителите също трябва да правят възможно най-много неща заедно с детето си. Когато едно дете преживява много неща, то иска да говори за тях. Децата, които растат двуезични се нуждаят от строги правила. Те трябва да знаят с кого на какъв език трябва да разговарят. По този начин мозъкът им се научава да прави разлика между двата езика. Когато децата започнат да ходят на училище, техният език се променя. Те научават нов разговорен език. Тогава е важно родителите да обърнат внимание на това как детето им говори. Проучванията показват, че първият език се запечатва върху мозъка завинаги. Това, което научаваме като деца ни съпровожда през останалата част от живота ни. Онзи, който научи родния си език правилно като дете, ще се възползва от това по-късно. Той ще научава новите неща по-бързо и по-добре - и то не само чуждите езици...