Разговорник

bg Минало време 1   »   lt Praeitis 1

81 [осемдесет и едно]

Минало време 1

Минало време 1

81 [aštuoniasdešimt vienas]

Praeitis 1

Изберете как искате да видите превода:   
български литовски Играйте Повече
Пиша rašyti r----- r-š-t- ------ rašyti 0
Той написа писмо. Ji--(pa-r--ė l-išką. J-- (------- l------ J-s (-a-r-š- l-i-k-. -------------------- Jis (pa)rašė laišką. 0
А тя надписваше картичка. O-ji (-ž--ašė--t-ir-k-. O j- (------- a-------- O j- (-ž-r-š- a-v-r-k-. ----------------------- O ji (už)rašė atviruką. 0
Чета s--i--ti s------- s-a-t-t- -------- skaityti 0
Той четеше илюстровано списание. J----ka--- ------ru--ą-ž-r-al-. J-- s----- i---------- ž------- J-s s-a-t- i-i-s-r-o-ą ž-r-a-ą- ------------------------------- Jis skaitė iliustruotą žurnalą. 0
А тя четеше книга. O-ji s-ai-ė k----. O j- s----- k----- O j- s-a-t- k-y-ą- ------------------ O ji skaitė knygą. 0
Вземам i--i i--- i-t- ---- imti 0
Той взе цигара. Ji- p-ėmė ---a-etę. J-- p---- c-------- J-s p-ė-ė c-g-r-t-. ------------------- Jis paėmė cigaretę. 0
Тя взе парче шоколад. J--p-ėmė-ga-alėlį š--ola-o. J- p---- g------- š-------- J- p-ė-ė g-b-l-l- š-k-l-d-. --------------------------- Ji paėmė gabalėlį šokolado. 0
Той не беше предан, но тя беше предана. Jis-buv--n-iš-iki-as---e- ---b-vo-išt-----. J-- b--- n----------- b-- j- b--- i-------- J-s b-v- n-i-t-k-m-s- b-t j- b-v- i-t-k-m-. ------------------------------------------- Jis buvo neištikimas, bet ji buvo ištikima. 0
Той беше мързелив, но тя беше старателна. Ji- ---o---ng-nys,-be---i b-v- -a-----. J-- b--- t-------- b-- j- b--- d------- J-s b-v- t-n-i-y-, b-t j- b-v- d-r-š-i- --------------------------------------- Jis buvo tinginys, bet ji buvo darbšti. 0
Той беше беден, но тя беше богата. J-s-b-v- ne-urting--, -et--- -u-------ing-. J-- b--- n----------- b-- j- b--- t-------- J-s b-v- n-t-r-i-g-s- b-t j- b-v- t-r-i-g-. ------------------------------------------- Jis buvo neturtingas, bet ji buvo turtinga. 0
Той нямаше пари, а дългове. Jis ----jo -e-p---g-, b---sk-l-. J-- t----- n- p------ b-- s----- J-s t-r-j- n- p-n-g-, b-t s-o-ų- -------------------------------- Jis turėjo ne pinigų, bet skolų. 0
Той нямаше късмет, а само несполука. Ji---e------ --i---- jam-nes---kė. J-- n------- l------ j-- n-------- J-s n-t-r-j- l-i-ė-, j-m n-s-s-k-. ---------------------------------- Jis neturėjo laimės, jam nesisekė. 0
Той нямаше успех, а неуспех. J-m-ne----k---jį-per-e-iojo-n-s--mės. J-- n-------- j- p--------- n-------- J-m n-s-s-k-, j- p-r-e-i-j- n-s-k-ė-. ------------------------------------- Jam nesisekė, jį persekiojo nesėkmės. 0
Той не беше доволен, а недоволен. J----uv---e --ten-int--, bet n-pa-en----as. J-- b--- n- p----------- b-- n------------- J-s b-v- n- p-t-n-i-t-s- b-t n-p-t-n-i-t-s- ------------------------------------------- Jis buvo ne patenkintas, bet nepatenkintas. 0
Той не беше щастлив, а нещастен. J-s-b-vo--- ----in---- -et--el---i--as. J-- b--- n- l--------- b-- n----------- J-s b-v- n- l-i-i-g-s- b-t n-l-i-i-g-s- --------------------------------------- Jis buvo ne laimingas, bet nelaimingas. 0
Той не беше симпатичен, а несимпатичен. Jis -u------si-pati-k--, ----n-----a-i--a-. J-- b--- n- s----------- b-- n------------- J-s b-v- n- s-m-a-i-k-s- b-t n-s-m-a-i-k-s- ------------------------------------------- Jis buvo ne simpatiškas, bet nesimpatiškas. 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Как децата се научават да говорят правилно

Веднага след раждането си, човек започва да общува с другите. Бебетата плачат, когато искат нещо. На няколкомесечна възраст те вече могат да казват някои прости думи. На две години, те могат да казват изречения от около три думи. Ние не можем да влияем на това, кога децата започват да говорят. Но можем да повлияем на това колко добре децата научават родния си език! За това, обаче , трябва да се имат предвид няколко неща. Преди всичко, важно е учението на децата винаги да е мотивирано. Детето трябва да разбере, че когато говори, то постига успех в нещо. Бебетата обичат положителната обратна връзка под формата на усмивка. По-големите деца търсят диалог със своята среда. Те се ориентират към езика на хората около тях. Затова езиковите умения на техните родители и възпитатели са важни. Децата също трябва да се научат да ценят езика! Въпреки това, те винаги трябва да се забавляват в този процес. Четенето на глас показва на децата колко вълнуващ може да бъде езикът. Родителите също трябва да правят възможно най-много неща заедно с детето си. Когато едно дете преживява много неща, то иска да говори за тях. Децата, които растат двуезични се нуждаят от строги правила. Те трябва да знаят с кого на какъв език трябва да разговарят. По този начин мозъкът им се научава да прави разлика между двата езика. Когато децата започнат да ходят на училище, техният език се променя. Те научават нов разговорен език. Тогава е важно родителите да обърнат внимание на това как детето им говори. Проучванията показват, че първият език се запечатва върху мозъка завинаги. Това, което научаваме като деца ни съпровожда през останалата част от живота ни. Онзи, който научи родния си език правилно като дете, ще се възползва от това по-късно. Той ще научава новите неща по-бързо и по-добре - и то не само чуждите езици...