Разговорник

bg Минало време 2   »   es Pretérito 2

82 [осемдесет и две]

Минало време 2

Минало време 2

82 [ochenta y dos]

Pretérito 2

Изберете как искате да видите превода:   
български испански Играйте Повече
Трябваше ли да викаш линейка? ¿-uvis-e q---ped-- u-- -mb-l----a? ¿------- q-- p---- u-- a---------- ¿-u-i-t- q-e p-d-r u-a a-b-l-n-i-? ---------------------------------- ¿Tuviste que pedir una ambulancia?
Трябваше ли да викаш лекаря? ¿----s-- --e lla--- al mé--co? ¿------- q-- l----- a- m------ ¿-u-i-t- q-e l-a-a- a- m-d-c-? ------------------------------ ¿Tuviste que llamar al médico?
Трябваше ли да викаш полицията? ¿Tu---t--q------mar---l- --licía? ¿------- q-- l----- a l- p------- ¿-u-i-t- q-e l-a-a- a l- p-l-c-a- --------------------------------- ¿Tuviste que llamar a la policía?
Имате ли телефонния номер? Тъкмо го взех. ¿-i--- ----ed--e- n-me----e tel-fo-o?-H--e-un-----nto -ú- -o-te---. ¿----- (------ e- n----- d- t-------- H--- u- m------ a-- l- t----- ¿-i-n- (-s-e-) e- n-m-r- d- t-l-f-n-? H-c- u- m-m-n-o a-n l- t-n-a- ------------------------------------------------------------------- ¿Tiene (usted) el número de teléfono? Hace un momento aún lo tenía.
Имате ли адреса? Тъкмо го взех. ¿T---e-(usted- l- -ire----n--H-c---n-m-me------- -a----í-. ¿----- (------ l- d--------- H--- u- m------ a-- l- t----- ¿-i-n- (-s-e-) l- d-r-c-i-n- H-c- u- m-m-n-o a-n l- t-n-a- ---------------------------------------------------------- ¿Tiene (usted) la dirección? Hace un momento aún la tenía.
Имате ли карта на града? Тъкмо я взех. ¿Tien- --ste-)--l--l--o (-e -a -iud---- H-ce--n ----nto-a-n -- te-í-. ¿----- (------ e- p---- (-- l- c------- H--- u- m------ a-- l- t----- ¿-i-n- (-s-e-) e- p-a-o (-e l- c-u-a-)- H-c- u- m-m-n-o a-n l- t-n-a- --------------------------------------------------------------------- ¿Tiene (usted) el plano (de la ciudad)? Hace un momento aún lo tenía.
Той навреме ли дойде? Той не можа да дойде навреме. ¿--l) ll--ó - -ie---? -o p--- lleg-r - t-em--. ¿---- l---- a t------ N- p--- l----- a t------ ¿-É-) l-e-ó a t-e-p-? N- p-d- l-e-a- a t-e-p-. ---------------------------------------------- ¿(Él) llegó a tiempo? No pudo llegar a tiempo.
Той намери ли пътя? Той не можа да намери пътя. ¿En-ontró ----a-in-- -o--ud--e--o----r------min-. ¿-------- e- c------ N- p--- e-------- e- c------ ¿-n-o-t-ó e- c-m-n-? N- p-d- e-c-n-r-r e- c-m-n-. ------------------------------------------------- ¿Encontró el camino? No pudo encontrar el camino.
Той разбра ли те? Той не можа да ме разбере. ¿Te--n----ió?--o m---ud--e-t---e-. ¿-- e-------- N- m- p--- e-------- ¿-e e-t-n-i-? N- m- p-d- e-t-n-e-. ---------------------------------- ¿Te entendió? No me pudo entender.
Защо не можа да дойдеш навреме? ¿P----ué ---p--i-t- l----r a--iemp-? ¿--- q-- n- p------ l----- a t------ ¿-o- q-é n- p-d-s-e l-e-a- a t-e-p-? ------------------------------------ ¿Por qué no pudiste llegar a tiempo?
Защо не можа да намериш пътя? ¿P---qué--- p-di--e-enc---r----l -amino? ¿--- q-- n- p------ e-------- e- c------ ¿-o- q-é n- p-d-s-e e-c-n-r-r e- c-m-n-? ---------------------------------------- ¿Por qué no pudiste encontrar el camino?
Защо не можа да го разбереш? ¿P-----é no--udi-t- --t---e---? ¿--- q-- n- p------ e---------- ¿-o- q-é n- p-d-s-e e-t-n-e-l-? ------------------------------- ¿Por qué no pudiste entenderlo?
Не можах да дойда навреме, защото нямаше автобус. No ---- -leg-r a -ie----po-que -- p-saba ---g-n-a-t-b--. N- p--- l----- a t----- p----- n- p----- n----- a------- N- p-d- l-e-a- a t-e-p- p-r-u- n- p-s-b- n-n-ú- a-t-b-s- -------------------------------------------------------- No pude llegar a tiempo porque no pasaba ningún autobús.
Не можах да намеря пътя, защото нямах карта на града. N-----e -n-ontrar-e-----ino---rq-e----te-í- u--pla--. N- p--- e-------- e- c----- p----- n- t---- u- p----- N- p-d- e-c-n-r-r e- c-m-n- p-r-u- n- t-n-a u- p-a-o- ----------------------------------------------------- No pude encontrar el camino porque no tenía un plano.
Не можах да го разбера, защото музиката беше много силна. No p--e---ten--r-o--orq-e -a --si-a---t--a d-m-sia-- -lt-. N- p--- e--------- p----- l- m----- e----- d-------- a---- N- p-d- e-t-n-e-l- p-r-u- l- m-s-c- e-t-b- d-m-s-a-o a-t-. ---------------------------------------------------------- No pude entenderlo porque la música estaba demasiado alta.
Трябваше за взема такси. Tu-e--ue--o--r ------i. T--- q-- c---- u- t---- T-v- q-e c-g-r u- t-x-. ----------------------- Tuve que coger un taxi.
Трябваше да купя карта на града. T-----ue--o--r-r -n--l--o -de-la---u-ad-. T--- q-- c------ u- p---- (-- l- c------- T-v- q-e c-m-r-r u- p-a-o (-e l- c-u-a-)- ----------------------------------------- Tuve que comprar un plano (de la ciudad).
Трябваше за изключа радиото. Tu----u---pagar -- --d--. T--- q-- a----- l- r----- T-v- q-e a-a-a- l- r-d-o- ------------------------- Tuve que apagar la radio.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Научете чужди езици по-добре в чужбина!

Възрастните не учат езици толкова лесно, колкото децата. Техният мозък е напълно развит. Поради това той вече не може толкова лесно да създаде нови мрежи. Но човек може да научи нов език много добре дори и като възрастен! За тази цел, той трябва да отиде в страната, където се говори съответния език. Чужд език се изучава особено ефективно в чужбина. Всеки, който някога е ходил на езикова ваканция знае това. Човек учи нов език най-добре в естествената му среда. Едно ново проучване съвсем наскоро достигна до интересно заключение. То показва, че човек също учи новия език в чужбина по различен начин! Там мозъкът успява да обработва чуждия език като роден език. Изследователите от дълго време считат, че има различни процеси на учене. Сега един експеримент изглежда доказва този факт. Една група от участници в експеримент трябвало да научат измислен език. Част от участниците посещавали редовни занятия. А другата част учели в симулирана ситуация в чужбина. На тази група от участници се налагало да се ориентират в чуждата среда. Всеки, с когото те имали контакт говорел на новия език. Следователно участниците от тази група не били типичните езикови ученици. Те били част от една непозната общност от носители на чуждия език. По този начин те били принудени да получават помощ бързо чрез новия език. След известно време участниците в експеримента били тествани. И двете групи демонстрирали еднакво добри познания на новия език. Но мозъците им обработвали чуждия език по различен начин! Тези, които учили "в чужбина" показа впечатляваща мозъчна дейност. Мозъкът им обработвал чуждата граматиката като родна. Същите механизми били идентифицирани и при носителите на езика. Така че езиковата ваканция е най-приятната и най-ефективната форма на обучение!