Разговорник

bg Минало време 2   »   fr Passé 2

82 [осемдесет и две]

Минало време 2

Минало време 2

82 [quatre-vingt-deux]

Passé 2

Изберете как искате да видите превода:   
български френски Играйте Повече
Трябваше ли да викаш линейка? Tu-deva-s a--e--- u-e---b--a-ce-? T- d----- a------ u-- a-------- ? T- d-v-i- a-p-l-r u-e a-b-l-n-e ? --------------------------------- Tu devais appeler une ambulance ? 0
Трябваше ли да викаш лекаря? Tu de-a-- --pel---le m-dec-n ? T- d----- a------ l- m------ ? T- d-v-i- a-p-l-r l- m-d-c-n ? ------------------------------ Tu devais appeler le médecin ? 0
Трябваше ли да викаш полицията? Tu ----i-----el-r -a -ol-ce-? T- d----- a------ l- p----- ? T- d-v-i- a-p-l-r l- p-l-c- ? ----------------------------- Tu devais appeler la police ? 0
Имате ли телефонния номер? Тъкмо го взех. A-ez-v--s l- num----de---l--ho-e-?-Je --ava-s à l--nst---. A-------- l- n----- d- t-------- ? J- l------ à l--------- A-e---o-s l- n-m-r- d- t-l-p-o-e ? J- l-a-a-s à l-i-s-a-t- ---------------------------------------------------------- Avez-vous le numéro de téléphone ? Je l’avais à l’instant. 0
Имате ли адреса? Тъкмо го взех. Av-----u--l-a-r-sse-?--e---ava-s ---’i-st---. A-------- l-------- ? J- l------ à l--------- A-e---o-s l-a-r-s-e ? J- l-a-a-s à l-i-s-a-t- --------------------------------------------- Avez-vous l’adresse ? Je l’avais à l’instant. 0
Имате ли карта на града? Тъкмо я взех. Av---v-u- le---an-----a-v-lle----e-l’-va-- à------tant. A-------- l- p--- d- l- v---- ? J- l------ à l--------- A-e---o-s l- p-a- d- l- v-l-e ? J- l-a-a-s à l-i-s-a-t- ------------------------------------------------------- Avez-vous le plan de la ville ? Je l’avais à l’instant. 0
Той навреме ли дойде? Той не можа да дойде навреме. Ve--i---- à-l--eu-----Il -- -o-v--t-pa-----ir --l’-eu-e. V-------- à l------ ? I- n- p------ p-- v---- à l------- V-n-i---l à l-h-u-e ? I- n- p-u-a-t p-s v-n-r à l-h-u-e- -------------------------------------------------------- Venait-il à l’heure ? Il ne pouvait pas venir à l’heure. 0
Той намери ли пътя? Той не можа да намери пътя. Tr----it--l--- chemi--?--l--e ---va-- --s tr--ver le-ch--in. T---------- l- c----- ? I- n- p------ p-- t------ l- c------ T-o-v-i---l l- c-e-i- ? I- n- p-u-a-t p-s t-o-v-r l- c-e-i-. ------------------------------------------------------------ Trouvait-il le chemin ? Il ne pouvait pas trouver le chemin. 0
Той разбра ли те? Той не можа да ме разбере. Te compre-a-t-i-----------o---i--p----e -om--e----. T- c------------ ? I- n- p------ p-- m- c---------- T- c-m-r-n-i---l ? I- n- p-u-a-t p-s m- c-m-r-n-r-. --------------------------------------------------- Te comprenait-il ? Il ne pouvait pas me comprendre. 0
Защо не можа да дойдеш навреме? Pou----i ne---uva--------- v-ni--- -’heur--? P------- n- p--------- p-- v---- à l------ ? P-u-q-o- n- p-u-a-s-t- p-s v-n-r à l-h-u-e ? -------------------------------------------- Pourquoi ne pouvais-tu pas venir à l’heure ? 0
Защо не можа да намериш пътя? P--r--o- n- po-v-i--tu---s---o-v-r l- -h--in-? P------- n- p--------- p-- t------ l- c----- ? P-u-q-o- n- p-u-a-s-t- p-s t-o-v-r l- c-e-i- ? ---------------------------------------------- Pourquoi ne pouvais-tu pas trouver le chemin ? 0
Защо не можа да го разбереш? P----uo--n--po--a-s----p-- -e co-p--nd-- ? P------- n- p--------- p-- l- c--------- ? P-u-q-o- n- p-u-a-s-t- p-s l- c-m-r-n-r- ? ------------------------------------------ Pourquoi ne pouvais-tu pas le comprendre ? 0
Не можах да дойда навреме, защото нямаше автобус. Je n--p--v--s p-s-être----’he-re ----- qu’-u-u--bu- -e ---c-----. J- n- p------ p-- ê--- à l------ p---- q------- b-- n- c--------- J- n- p-u-a-s p-s ê-r- à l-h-u-e p-r-e q-’-u-u- b-s n- c-r-u-a-t- ----------------------------------------------------------------- Je ne pouvais pas être à l’heure parce qu’aucun bus ne circulait. 0
Не можах да намеря пътя, защото нямах карта на града. Je--- po-v--s pas--rou-er l--c-e--n--parc- -ue-je-n’-v--s -as d- -l-n--- ----e. J- n- p------ p-- t------ l- c------ p---- q-- j- n------ p-- d- p--- d- v----- J- n- p-u-a-s p-s t-o-v-r l- c-e-i-, p-r-e q-e j- n-a-a-s p-s d- p-a- d- v-l-e- ------------------------------------------------------------------------------- Je ne pouvais pas trouver le chemin, parce que je n’avais pas de plan de ville. 0
Не можах да го разбера, защото музиката беше много силна. J---e--o-v--s p-s -e ---p------ p---e -----a-----qu--ét-------p---r--. J- n- p------ p-- l- c--------- p---- q-- l- m------ é---- t--- f----- J- n- p-u-a-s p-s l- c-m-r-n-r- p-r-e q-e l- m-s-q-e é-a-t t-o- f-r-e- ---------------------------------------------------------------------- Je ne pouvais pas le comprendre parce que la musique était trop forte. 0
Трябваше за взема такси. Je -e-ai- p-----e-un --x-. J- d----- p------ u- t---- J- d-v-i- p-e-d-e u- t-x-. -------------------------- Je devais prendre un taxi. 0
Трябваше да купя карта на града. Je--e-----ach-te- -n plan-d---il-e. J- d----- a------ u- p--- d- v----- J- d-v-i- a-h-t-r u- p-a- d- v-l-e- ----------------------------------- Je devais acheter un plan de ville. 0
Трябваше за изключа радиото. Je-d--a-s étei-d-e l-------. J- d----- é------- l- r----- J- d-v-i- é-e-n-r- l- r-d-o- ---------------------------- Je devais éteindre la radio. 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Научете чужди езици по-добре в чужбина!

Възрастните не учат езици толкова лесно, колкото децата. Техният мозък е напълно развит. Поради това той вече не може толкова лесно да създаде нови мрежи. Но човек може да научи нов език много добре дори и като възрастен! За тази цел, той трябва да отиде в страната, където се говори съответния език. Чужд език се изучава особено ефективно в чужбина. Всеки, който някога е ходил на езикова ваканция знае това. Човек учи нов език най-добре в естествената му среда. Едно ново проучване съвсем наскоро достигна до интересно заключение. То показва, че човек също учи новия език в чужбина по различен начин! Там мозъкът успява да обработва чуждия език като роден език. Изследователите от дълго време считат, че има различни процеси на учене. Сега един експеримент изглежда доказва този факт. Една група от участници в експеримент трябвало да научат измислен език. Част от участниците посещавали редовни занятия. А другата част учели в симулирана ситуация в чужбина. На тази група от участници се налагало да се ориентират в чуждата среда. Всеки, с когото те имали контакт говорел на новия език. Следователно участниците от тази група не били типичните езикови ученици. Те били част от една непозната общност от носители на чуждия език. По този начин те били принудени да получават помощ бързо чрез новия език. След известно време участниците в експеримента били тествани. И двете групи демонстрирали еднакво добри познания на новия език. Но мозъците им обработвали чуждия език по различен начин! Тези, които учили "в чужбина" показа впечатляваща мозъчна дейност. Мозъкът им обработвал чуждата граматиката като родна. Същите механизми били идентифицирани и при носителите на езика. Така че езиковата ваканция е най-приятната и най-ефективната форма на обучение!