Разговорник

bg Минало време 2   »   hu Múlt 2

82 [осемдесет и две]

Минало време 2

Минало време 2

82 [nyolcvankettő]

Múlt 2

Изберете как искате да видите превода:   
български унгарски Играйте Повече
Трябваше ли да викаш линейка? Mu--áj-v-l---e--őt-h---o-? M----- v--- m----- h------ M-s-á- v-l- m-n-ő- h-v-o-? -------------------------- Muszáj volt mentőt hívnod? 0
Трябваше ли да викаш лекаря? Mus-á--vol- a--o---st hívn--? M----- v--- a- o----- h------ M-s-á- v-l- a- o-v-s- h-v-o-? ----------------------------- Muszáj volt az orvost hívnod? 0
Трябваше ли да викаш полицията? M--z-----l- a r--dőr-é-------nod? M----- v--- a r---------- h------ M-s-á- v-l- a r-n-ő-s-g-t h-v-o-? --------------------------------- Muszáj volt a rendőrséget hívnod? 0
Имате ли телефонния номер? Тъкмо го взех. Meg--n a te-e-o---á-?-------b---é- megv---. M----- a t----------- A- e---- m-- m------- M-g-a- a t-l-f-n-z-m- A- e-ő-b m-g m-g-o-t- ------------------------------------------- Megvan a telefonszám? Az előbb még megvolt. 0
Имате ли адреса? Тъкмо го взех. M-gva- a -ím--A-----b---ég ----o--. M----- a c--- A- e---- m-- m------- M-g-a- a c-m- A- e-ő-b m-g m-g-o-t- ----------------------------------- Megvan a cím? Az előbb még megvolt. 0
Имате ли карта на града? Тъкмо я взех. M-gv---a v---st----p- -- -l--b---- -----lt. M----- a v----------- A- e---- m-- m------- M-g-a- a v-r-s-é-k-p- A- e-ő-b m-g m-g-o-t- ------------------------------------------- Megvan a várostérkép? Az előbb még megvolt. 0
Той навреме ли дойде? Той не можа да дойде навреме. Po----a--j-tt- N-- t--o-- -o----a--j----. P------- j---- N-- t----- p------- j----- P-n-o-a- j-t-? N-m t-d-t- p-n-o-a- j-n-i- ----------------------------------------- Pontosan jött? Nem tudott pontosan jönni. 0
Той намери ли пътя? Той не можа да намери пътя. Meg-alál---------t? Ne- tud-a-m-gt--á----a--uta-. M--------- a- u---- N-- t---- m--------- a- u---- M-g-a-á-t- a- u-a-? N-m t-d-a m-g-a-á-n- a- u-a-. ------------------------------------------------- Megtalálta az utat? Nem tudta megtalálni az utat. 0
Той разбра ли те? Той не можа да ме разбере. M-g--t--t -ég-d? -em tu-ott m--é--eni. M-------- t----- N-- t----- m--------- M-g-r-e-t t-g-d- N-m t-d-t- m-g-r-e-i- -------------------------------------- Megértett téged? Nem tudott megérteni. 0
Защо не можа да дойдеш навреме? M--r- ------dtál po-to-an---nni? M---- n-- t----- p------- j----- M-é-t n-m t-d-á- p-n-o-a- j-n-i- -------------------------------- Miért nem tudtál pontosan jönni? 0
Защо не можа да намериш пътя? M-------m t-dt-- --g-a-áln- a- u---? M---- n-- t----- m--------- a- u---- M-é-t n-m t-d-a- m-g-a-á-n- a- u-a-? ------------------------------------ Miért nem tudtad megtalálni az utat? 0
Защо не можа да го разбереш? Miért nem t----- ő---e-ért---? M---- n-- t----- ő- m--------- M-é-t n-m t-d-a- ő- m-g-r-e-i- ------------------------------ Miért nem tudtad őt megérteni? 0
Не можах да дойда навреме, защото нямаше автобус. N-- ---t-- -o-tosa--jön-i, -er- --- -ött-b--z. N-- t----- p------- j----- m--- n-- j--- b---- N-m t-d-a- p-n-o-a- j-n-i- m-r- n-m j-t- b-s-. ---------------------------------------------- Nem tudtam pontosan jönni, mert nem jött busz. 0
Не можах да намеря пътя, защото нямах карта на града. N-m --d--- -egt---l-i-az ut----m-r- nem vo-t-vá-o--é-k-p-m. N-- t----- m--------- a- u---- m--- n-- v--- v------------- N-m t-d-a- m-g-a-á-n- a- u-a-, m-r- n-m v-l- v-r-s-é-k-p-m- ----------------------------------------------------------- Nem tudtam megtalálni az utat, mert nem volt várostérképem. 0
Не можах да го разбера, защото музиката беше много силна. Nem-tud--m-m-gérten-,--er---ly----a-g-- volt a--e--. N-- t----- m--------- m--- o---- h----- v--- a z---- N-m t-d-a- m-g-r-e-i- m-r- o-y-n h-n-o- v-l- a z-n-. ---------------------------------------------------- Nem tudtam megérteni, mert olyan hangos volt a zene. 0
Трябваше за взема такси. Mu-z-- v-----gy -a--t ---nom. M----- v--- e-- t---- h------ M-s-á- v-l- e-y t-x-t h-v-o-. ----------------------------- Muszáj volt egy taxit hívnom. 0
Трябваше да купя карта на града. Mu---- -o-t egy--áros--rképet--ásároln-m. M----- v--- e-- v------------ v---------- M-s-á- v-l- e-y v-r-s-é-k-p-t v-s-r-l-o-. ----------------------------------------- Muszáj volt egy várostérképet vásárolnom. 0
Трябваше за изключа радиото. K- ------t---pcsolno--a-r-diót. K- k------ k--------- a r------ K- k-l-e-t k-p-s-l-o- a r-d-ó-. ------------------------------- Ki kellett kapcsolnom a rádiót. 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Научете чужди езици по-добре в чужбина!

Възрастните не учат езици толкова лесно, колкото децата. Техният мозък е напълно развит. Поради това той вече не може толкова лесно да създаде нови мрежи. Но човек може да научи нов език много добре дори и като възрастен! За тази цел, той трябва да отиде в страната, където се говори съответния език. Чужд език се изучава особено ефективно в чужбина. Всеки, който някога е ходил на езикова ваканция знае това. Човек учи нов език най-добре в естествената му среда. Едно ново проучване съвсем наскоро достигна до интересно заключение. То показва, че човек също учи новия език в чужбина по различен начин! Там мозъкът успява да обработва чуждия език като роден език. Изследователите от дълго време считат, че има различни процеси на учене. Сега един експеримент изглежда доказва този факт. Една група от участници в експеримент трябвало да научат измислен език. Част от участниците посещавали редовни занятия. А другата част учели в симулирана ситуация в чужбина. На тази група от участници се налагало да се ориентират в чуждата среда. Всеки, с когото те имали контакт говорел на новия език. Следователно участниците от тази група не били типичните езикови ученици. Те били част от една непозната общност от носители на чуждия език. По този начин те били принудени да получават помощ бързо чрез новия език. След известно време участниците в експеримента били тествани. И двете групи демонстрирали еднакво добри познания на новия език. Но мозъците им обработвали чуждия език по различен начин! Тези, които учили "в чужбина" показа впечатляваща мозъчна дейност. Мозъкът им обработвал чуждата граматиката като родна. Същите механизми били идентифицирани и при носителите на езика. Така че езиковата ваканция е най-приятната и най-ефективната форма на обучение!