Разговорник

bg Минало време 3   »   ar ‫صيغة الماضي 3‬

83 [осемдесет и три]

Минало време 3

Минало време 3

‫83 [ثلاثة وثمانون]‬

83 [thlathat wathamanun]

‫صيغة الماضي 3‬

[syghat almadi 3]

Изберете как искате да видите превода:   
български арабски Играйте Повече
звъня / обаждам се по телефона ي-اتف. ي----- ي-ا-ف- ------ يهاتف. 0
yah-tif. y------- y-h-t-f- -------- yahatif.
Аз звънях по телефона. ‫--د ا--لت-ها-ف-ا-.‬ ‫--- ا---- ه-------- ‫-ق- ا-ص-ت ه-ت-ي-ً-‬ -------------------- ‫لقد اتصلت هاتفياً.‬ 0
lqad----as-la---a-f--a-. l--- a-------- h-------- l-a- a-t-s-l-t h-t-y-a-. ------------------------ lqad aitasalat hatfyaan.
Говорих по телефона през цялото време. ‫-تصل- بال-اتف--ي-ة -لوقت-‬ ‫----- ب------ ط--- ا------ ‫-ت-ل- ب-ل-ا-ف ط-ل- ا-و-ت-‬ --------------------------- ‫اتصلت بالهاتف طيلة الوقت.‬ 0
a--s--a---ia-hati- -il-----w-qta. a------- b-------- t---- a------- a-a-i-a- b-a-h-t-f t-l-t a-w-q-a- --------------------------------- atasilat bialhatif tilat alwaqta.
Питам ي--ل. ي---- ي-أ-. ----- يسأل. 0
y-----. y------ y-s-a-. ------- yas'al.
Аз питах. ‫---سأل-.‬ ‫-- س----- ‫-د س-ل-.- ---------- ‫قد سألت.‬ 0
qd s----t-. q- s------- q- s-'-l-a- ----------- qd sa'alta.
Аз постоянно питах. ‫كنت د-ئم-ً--سأ--‬ ‫--- د----- أ----- ‫-ن- د-ئ-ا- أ-أ-.- ------------------ ‫كنت دائماً أسأل.‬ 0
k--- da-m------s--l. k--- d------ '------ k-n- d-y-a-n '-s-a-. -------------------- kunt daymaan 'as'al.
Разказвам يحك- -رو-. ي--- ي---- ي-ك- ي-و-. ---------- يحكي يروي. 0
y--k- ----i. y---- y----- y-h-i y-r-i- ------------ yahki yarwi.
Аз разказвах. ‫لقد ----.‬ ‫--- ر----- ‫-ق- ر-ي-.- ----------- ‫لقد رويت.‬ 0
lqad---wi-. l--- r----- l-a- r-w-t- ----------- lqad rawit.
Аз разказах цялата история. ‫لقد--و-ت -لق-- بكام-ها-‬ ‫--- ر--- ا---- ب-------- ‫-ق- ر-ي- ا-ق-ة ب-ا-ل-ا-‬ ------------------------- ‫لقد رويت القصة بكاملها.‬ 0
lqad r--a-t---qi-at b-kam-lih-. l--- r----- a------ b---------- l-a- r-w-y- a-q-s-t b-k-m-l-h-. ------------------------------- lqad rawayt alqisat bikamiliha.
Уча ي-ع-- -ذاكر. ي---- ي----- ي-ع-م ي-ا-ر- ------------ يتعلم يذاكر. 0
y-t-ea----yad-a-ir. y-------- y-------- y-t-e-l-m y-d-a-i-. ------------------- yataealam yadhakir.
Аз учих. ‫--د-تع-م--- -ا--ت-‬ ‫--- ت---- / ذ------ ‫-ق- ت-ل-ت / ذ-ك-ت-‬ -------------------- ‫لقد تعلمت / ذاكرت.‬ 0
l-a- t----mt-- d-a----a. l--- t------ / d-------- l-a- t-e-a-t / d-a-a-t-. ------------------------ lqad taelamt / dhakarta.
Аз учих цяла вечер. ‫لقد-ذ-ك-- -ي-ة---مس-ء.‬ ‫--- ذ---- ط--- ا------- ‫-ق- ذ-ك-ت ط-ل- ا-م-ا-.- ------------------------ ‫لقد ذاكرت طيلة المساء.‬ 0
l-a- d--k-rt-t---t---m-sa'-. l--- d------ t---- a-------- l-a- d-a-a-t t-l-t a-m-s-'-. ---------------------------- lqad dhakart tilat almasa'a.
Работя ي-تغ-. ي----- ي-ت-ل- ------ يشتغل. 0
ya---ag---. y---------- y-s-t-g-i-. ----------- yashtaghil.
Аз работих. ‫-ق--اشت-ل-.‬ ‫--- ا------- ‫-ق- ا-ت-ل-.- ------------- ‫لقد اشتغلت.‬ 0
lqad-a--ta---l---. l--- a------------ l-a- a-h-a-h-l-t-. ------------------ lqad ashtaghalata.
Аз работих цял ден. ‫لقد-ا-تغلت---لة الن--ر.‬ ‫--- ا----- ط--- ا------- ‫-ق- ا-ت-ل- ط-ل- ا-ن-ا-.- ------------------------- ‫لقد اشتغلت طيلة النهار.‬ 0
l-a- aisht-gha-a- -i-at -ln-ha-. l--- a----------- t---- a------- l-a- a-s-t-g-a-a- t-l-t a-n-h-r- -------------------------------- lqad aishtaghalat tilat alnahar.
Ям يأك-. ي---- ي-ك-. ----- يأكل. 0
yak-l. y----- y-k-l- ------ yakul.
Аз ядох. ‫--د-أ----‬ ‫--- أ----- ‫-ق- أ-ل-.- ----------- ‫لقد أكلت.‬ 0
l-a- '--l-ta. l--- '------- l-a- '-k-a-a- ------------- lqad 'aklata.
Аз изядох всичката храна. ‫-قد أ--ت-ك--الط--م-‬ ‫--- أ--- ك- ا------- ‫-ق- أ-ل- ك- ا-ط-ا-.- --------------------- ‫لقد أكلت كل الطعام.‬ 0
lq-d-'-k-------- ------ma. l--- '------ k-- a-------- l-a- '-k-l-t k-u a-t-e-m-. -------------------------- lqad 'akalat klu altaeama.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Историята на лингвистиката

Езиците винаги са очаровали човечеството. Следователно историята на лингвистиката е много дълга. Лингвистика е системното изучаване на езика. Още преди хиляди години хората са размишлявали върху езика. По този начин различните култури разработили различни системи. В резултат на това се появили различни описания на езиците. Днешната лингвистика се основава най-вече на древни теории. Много традиции са установени в Гърция, в частност. Най-старата известна разработка за езика е от Индия, обаче. Тя е написана преди 3000 години от граматика Сакатаяна. В древни времена, философи като Платон са се занимавали с езиците. По-късно римските автори доразвили своите теории. През 8-ми век арабите също разработили свои собствени традиции. Дори още тогава, техните произведения демонстрират точни описания на арабския език. В днешно време хората особено се вълнуват от въпроса за произхода на езиците. Учените силно се интересуват от историята на езика. През 18-ти век, хората започнали да сравняват езиците помежду им. Те искали да разберат как езиците се развиват. По-късно се концентрирали върху езиците като система. Въпросът за това как езиците функционират бил фокусна точка за тях. Днес в рамките на лингвистиката съществуват голям брой философски школи. Много нови дисциплини са разработени от петдесетте години насам. Те са отчасти силно повлияни от други науки. Примери за това са психолингвистиката и междукултурното общуване. По-новите лингвистични философски школи са много специализирани. Един пример за това е феминистката лингвистика. Така че историята на лингвистиката продължава... Докато има езици , човек ще ги размишлява върху тях!