Разговорник

bg Минало време 3   »   et Minevik 3

83 [осемдесет и три]

Минало време 3

Минало време 3

83 [kaheksakümmend kolm]

Minevik 3

Изберете как искате да видите превода:   
български естонски Играйте Повече
звъня / обаждам се по телефона hel-s-a-a h-------- h-l-s-a-a --------- helistama 0
Аз звънях по телефона. M- h-----a--n. M- h---------- M- h-l-s-a-i-. -------------- Ma helistasin. 0
Говорих по телефона през цялото време. Ma ---- t--v-----le --- tel---n-l. M- o--- t---- s---- a-- t--------- M- o-i- t-r-e s-l-e a-a t-l-f-n-l- ---------------------------------- Ma olin terve selle aja telefonil. 0
Питам k--i-a k----- k-s-m- ------ küsima 0
Аз питах. M- küsi--n. M- k------- M- k-s-s-n- ----------- Ma küsisin. 0
Аз постоянно питах. Ma o--- -la-- ------d. M- o--- a---- k------- M- o-e- a-a-i k-s-n-d- ---------------------- Ma olen alati küsinud. 0
Разказвам jutu-t-ma j-------- j-t-s-a-a --------- jutustama 0
Аз разказвах. M- --tus--s--. M- j---------- M- j-t-s-a-i-. -------------- Ma jutustasin. 0
Аз разказах цялата история. Ma--ut-stas-n t------o- ---. M- j--------- t---- l-- ä--- M- j-t-s-a-i- t-r-e l-o ä-a- ---------------------------- Ma jutustasin terve loo ära. 0
Уча õp---a õ----- õ-p-m- ------ õppima 0
Аз учих. M--õp--si-. M- õ------- M- õ-p-s-n- ----------- Ma õppisin. 0
Аз учих цяла вечер. M--õ--is----erv- -ht-. M- õ------ t---- õ---- M- õ-p-s-n t-r-e õ-t-. ---------------------- Ma õppisin terve õhtu. 0
Работя t-öt--a t------ t-ö-a-a ------- töötama 0
Аз работих. M- --ö---in. M- t-------- M- t-ö-a-i-. ------------ Ma töötasin. 0
Аз работих цял ден. Ma---ö-a------r-- -----. M- t------- t---- p----- M- t-ö-a-i- t-r-e p-e-a- ------------------------ Ma töötasin terve päeva. 0
Ям sö--a s---- s-ö-a ----- sööma 0
Аз ядох. M----i-. M- s---- M- s-i-. -------- Ma sõin. 0
Аз изядох всичката храна. Ma---in-ko-u--oid- --a. M- s--- k--- t---- ä--- M- s-i- k-g- t-i-u ä-a- ----------------------- Ma sõin kogu toidu ära. 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Историята на лингвистиката

Езиците винаги са очаровали човечеството. Следователно историята на лингвистиката е много дълга. Лингвистика е системното изучаване на езика. Още преди хиляди години хората са размишлявали върху езика. По този начин различните култури разработили различни системи. В резултат на това се появили различни описания на езиците. Днешната лингвистика се основава най-вече на древни теории. Много традиции са установени в Гърция, в частност. Най-старата известна разработка за езика е от Индия, обаче. Тя е написана преди 3000 години от граматика Сакатаяна. В древни времена, философи като Платон са се занимавали с езиците. По-късно римските автори доразвили своите теории. През 8-ми век арабите също разработили свои собствени традиции. Дори още тогава, техните произведения демонстрират точни описания на арабския език. В днешно време хората особено се вълнуват от въпроса за произхода на езиците. Учените силно се интересуват от историята на езика. През 18-ти век, хората започнали да сравняват езиците помежду им. Те искали да разберат как езиците се развиват. По-късно се концентрирали върху езиците като система. Въпросът за това как езиците функционират бил фокусна точка за тях. Днес в рамките на лингвистиката съществуват голям брой философски школи. Много нови дисциплини са разработени от петдесетте години насам. Те са отчасти силно повлияни от други науки. Примери за това са психолингвистиката и междукултурното общуване. По-новите лингвистични философски школи са много специализирани. Един пример за това е феминистката лингвистика. Така че историята на лингвистиката продължава... Докато има езици , човек ще ги размишлява върху тях!