Разговорник

bg Минало време 3   »   hu Múlt 3

83 [осемдесет и три]

Минало време 3

Минало време 3

83 [nyolcvanhárom]

Múlt 3

Изберете как искате да видите превода:   
български унгарски Играйте Повече
звъня / обаждам се по телефона tele----l-i t---------- t-l-f-n-l-i ----------- telefonálni 0
Аз звънях по телефона. Tel-fonál-am. T------------ T-l-f-n-l-a-. ------------- Telefonáltam. 0
Говорих по телефона през цялото време. Az e---z --ő----t-----n----m. A- e---- i----- t------------ A- e-é-z i-ő-e- t-l-f-n-l-a-. ----------------------------- Az egész időben telefonáltam. 0
Питам kérd-z-i k------- k-r-e-n- -------- kérdezni 0
Аз питах. K-r-e-tem. K--------- K-r-e-t-m- ---------- Kérdeztem. 0
Аз постоянно питах. Mi-d-g kér--zte-. M----- k--------- M-n-i- k-r-e-t-m- ----------------- Mindig kérdeztem. 0
Разказвам m-s-lni m------ m-s-l-i ------- mesélni 0
Аз разказвах. M-sélt--. M-------- M-s-l-e-. --------- Meséltem. 0
Аз разказах цялата история. Az e-é-z---r-én-tet----e-él---. A- e---- t--------- e---------- A- e-é-z t-r-é-e-e- e-m-s-l-e-. ------------------------------- Az egész történetet elmeséltem. 0
Уча t-n--ni t------ t-n-l-i ------- tanulni 0
Аз учих. T-n-lta-. T-------- T-n-l-a-. --------- Tanultam. 0
Аз учих цяла вечер. E-é-z--ste -anul--m. E---- e--- t-------- E-é-z e-t- t-n-l-a-. -------------------- Egész este tanultam. 0
Работя do-g-zni d------- d-l-o-n- -------- dolgozni 0
Аз работих. D---o-t--. D--------- D-l-o-t-m- ---------- Dolgoztam. 0
Аз работих цял ден. E---- na- -o-go--am. E---- n-- d--------- E-é-z n-p d-l-o-t-m- -------------------- Egész nap dolgoztam. 0
Ям e-ni e--- e-n- ---- enni 0
Аз ядох. Ette-. E----- E-t-m- ------ Ettem. 0
Аз изядох всичката храна. A--ös--e- é-e-t----et-e-. A- ö----- é---- m-------- A- ö-s-e- é-e-t m-g-t-e-. ------------------------- Az összes ételt megettem. 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Историята на лингвистиката

Езиците винаги са очаровали човечеството. Следователно историята на лингвистиката е много дълга. Лингвистика е системното изучаване на езика. Още преди хиляди години хората са размишлявали върху езика. По този начин различните култури разработили различни системи. В резултат на това се появили различни описания на езиците. Днешната лингвистика се основава най-вече на древни теории. Много традиции са установени в Гърция, в частност. Най-старата известна разработка за езика е от Индия, обаче. Тя е написана преди 3000 години от граматика Сакатаяна. В древни времена, философи като Платон са се занимавали с езиците. По-късно римските автори доразвили своите теории. През 8-ми век арабите също разработили свои собствени традиции. Дори още тогава, техните произведения демонстрират точни описания на арабския език. В днешно време хората особено се вълнуват от въпроса за произхода на езиците. Учените силно се интересуват от историята на езика. През 18-ти век, хората започнали да сравняват езиците помежду им. Те искали да разберат как езиците се развиват. По-късно се концентрирали върху езиците като система. Въпросът за това как езиците функционират бил фокусна точка за тях. Днес в рамките на лингвистиката съществуват голям брой философски школи. Много нови дисциплини са разработени от петдесетте години насам. Те са отчасти силно повлияни от други науки. Примери за това са психолингвистиката и междукултурното общуване. По-новите лингвистични философски школи са много специализирани. Един пример за това е феминистката лингвистика. Така че историята на лингвистиката продължава... Докато има езици , човек ще ги размишлява върху тях!