Разговорник

bg Минало време 3   »   it Passato 3

83 [осемдесет и три]

Минало време 3

Минало време 3

83 [ottantatré]

Passato 3

Изберете как искате да видите превода:   
български италиански Играйте Повече
звъня / обаждам се по телефона te-------e t--------- t-l-f-n-r- ---------- telefonare 0
Аз звънях по телефона. Ho---l--on---. H- t---------- H- t-l-f-n-t-. -------------- Ho telefonato. 0
Говорих по телефона през цялото време. H--te-ef-n--o-p------to----t-m-o. H- t--------- p-- t---- i- t----- H- t-l-f-n-t- p-r t-t-o i- t-m-o- --------------------------------- Ho telefonato per tutto il tempo. 0
Питам c-ie-e-e c------- c-i-d-r- -------- chiedere 0
Аз питах. Ho--h-e-to. H- c------- H- c-i-s-o- ----------- Ho chiesto. 0
Аз постоянно питах. Ho---m--- --i-st-. H- s----- c------- H- s-m-r- c-i-s-o- ------------------ Ho sempre chiesto. 0
Разказвам racc--t--e r--------- r-c-o-t-r- ---------- raccontare 0
Аз разказвах. H- r--c--tato. H- r---------- H- r-c-o-t-t-. -------------- Ho raccontato. 0
Аз разказах цялата история. H--r-c---t-t- ----a la -to-ia. H- r--------- t---- l- s------ H- r-c-o-t-t- t-t-a l- s-o-i-. ------------------------------ Ho raccontato tutta la storia. 0
Уча s----are s------- s-u-i-r- -------- studiare 0
Аз учих. H--st-diato. H- s-------- H- s-u-i-t-. ------------ Ho studiato. 0
Аз учих цяла вечер. Ho-st--i------tt---a --r-. H- s------- t---- l- s---- H- s-u-i-t- t-t-a l- s-r-. -------------------------- Ho studiato tutta la sera. 0
Работя l-vorare l------- l-v-r-r- -------- lavorare 0
Аз работих. H----vo-at-. H- l-------- H- l-v-r-t-. ------------ Ho lavorato. 0
Аз работих цял ден. H--la-or-to --tto -l-gior--. H- l------- t---- i- g------ H- l-v-r-t- t-t-o i- g-o-n-. ---------------------------- Ho lavorato tutto il giorno. 0
Ям m----a-e m------- m-n-i-r- -------- mangiare 0
Аз ядох. H- -a---a--. H- m-------- H- m-n-i-t-. ------------ Ho mangiato. 0
Аз изядох всичката храна. Ho-m-ngi-t--tut--. H- m------- t----- H- m-n-i-t- t-t-o- ------------------ Ho mangiato tutto. 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Историята на лингвистиката

Езиците винаги са очаровали човечеството. Следователно историята на лингвистиката е много дълга. Лингвистика е системното изучаване на езика. Още преди хиляди години хората са размишлявали върху езика. По този начин различните култури разработили различни системи. В резултат на това се появили различни описания на езиците. Днешната лингвистика се основава най-вече на древни теории. Много традиции са установени в Гърция, в частност. Най-старата известна разработка за езика е от Индия, обаче. Тя е написана преди 3000 години от граматика Сакатаяна. В древни времена, философи като Платон са се занимавали с езиците. По-късно римските автори доразвили своите теории. През 8-ми век арабите също разработили свои собствени традиции. Дори още тогава, техните произведения демонстрират точни описания на арабския език. В днешно време хората особено се вълнуват от въпроса за произхода на езиците. Учените силно се интересуват от историята на езика. През 18-ти век, хората започнали да сравняват езиците помежду им. Те искали да разберат как езиците се развиват. По-късно се концентрирали върху езиците като система. Въпросът за това как езиците функционират бил фокусна точка за тях. Днес в рамките на лингвистиката съществуват голям брой философски школи. Много нови дисциплини са разработени от петдесетте години насам. Те са отчасти силно повлияни от други науки. Примери за това са психолингвистиката и междукултурното общуване. По-новите лингвистични философски школи са много специализирани. Един пример за това е феминистката лингвистика. Така че историята на лингвистиката продължава... Докато има езици , човек ще ги размишлява върху тях!