Разговорник

bg Минало време 3   »   mk Минато време 3

83 [осемдесет и три]

Минало време 3

Минало време 3

83 [осумдесет и три]

83 [osoomdyesyet i tri]

Минато време 3

[Minato vryemye 3]

Изберете как искате да видите превода:   
български македонски Играйте Повече
звъня / обаждам се по телефона т-л---ни-а т--------- т-л-ф-н-р- ---------- телефонира 0
tye---f--ira t----------- t-e-y-f-n-r- ------------ tyelyefonira
Аз звънях по телефона. Ј-с-т----они-а-. Ј-- т----------- Ј-с т-л-ф-н-р-в- ---------------- Јас телефонирав. 0
Јa--tye-y-----r--. Ј-- t------------- Ј-s t-e-y-f-n-r-v- ------------------ Јas tyelyefonirav.
Говорих по телефона през цялото време. Ј-- ---- врем- -е-ефон--а-. Ј-- ц--- в---- т----------- Ј-с ц-л- в-е-е т-л-ф-н-р-в- --------------------------- Јас цело време телефонирав. 0
Јas -zyel- vr----e ---ly----ir-v. Ј-- t----- v------ t------------- Ј-s t-y-l- v-y-m-e t-e-y-f-n-r-v- --------------------------------- Јas tzyelo vryemye tyelyefonirav.
Питам пр---ва п------ п-а-у-а ------- прашува 0
p--s-o-va p-------- p-a-h-o-a --------- prashoova
Аз питах. Ј-- ---ш--. Ј-- п------ Ј-с п-а-а-. ----------- Јас прашав. 0
Ј---p-a---v. Ј-- p------- Ј-s p-a-h-v- ------------ Јas prashav.
Аз постоянно питах. Јас ---ога- --а--вав. Ј-- с------ п-------- Ј-с с-к-г-ш п-а-у-а-. --------------------- Јас секогаш прашував. 0
Ј-s -y----ua----r---oo---. Ј-- s--------- p---------- Ј-s s-e-o-u-s- p-a-h-o-a-. -------------------------- Јas syekoguash prashoovav.
Разказвам рас---ува р-------- р-с-а-у-а --------- раскажува 0
ra-k--oo-a r--------- r-s-a-o-v- ---------- raskaʐoova
Аз разказвах. Ј----ас-----а-. Ј-- р---------- Ј-с р-с-а-у-а-. --------------- Јас раскажував. 0
Ј----as-a-oo-a-. Ј-- r----------- Ј-s r-s-a-o-v-v- ---------------- Јas raskaʐoovav.
Аз разказах цялата история. Ј-- -а-----а-ав ----та п-и-а---. Ј-- ј- р------- ц----- п-------- Ј-с ј- р-с-а-а- ц-л-т- п-и-а-н-. -------------------------------- Јас ја раскажав целата приказна. 0
Јas-ј---a-kaʐ-v--zye--t- p-ikazn-. Ј-- ј- r------- t------- p-------- Ј-s ј- r-s-a-a- t-y-l-t- p-i-a-n-. ---------------------------------- Јas јa raskaʐav tzyelata prikazna.
Уча учи у-- у-и --- учи 0
oo-hi o---- o-c-i ----- oochi
Аз учих. Ј----ч-в. Ј-- у---- Ј-с у-е-. --------- Јас учев. 0
Ј------h-ev. Ј-- o------- Ј-s o-c-y-v- ------------ Јas oochyev.
Аз учих цяла вечер. Јас уче--ц--а--ече-. Ј-- у--- ц--- в----- Ј-с у-е- ц-л- в-ч-р- -------------------- Јас учев цела вечер. 0
Ј-s----hy-v--z-ela --e-hy-r. Ј-- o------ t----- v-------- Ј-s o-c-y-v t-y-l- v-e-h-e-. ---------------------------- Јas oochyev tzyela vyechyer.
Работя р-боти р----- р-б-т- ------ работи 0
r--o-i r----- r-b-t- ------ raboti
Аз работих. Јас --бо-е-. Ј-- р------- Ј-с р-б-т-в- ------------ Јас работев. 0
Ј-s r-bo-y--. Ј-- r-------- Ј-s r-b-t-e-. ------------- Јas rabotyev.
Аз работих цял ден. Јас-раб--е----- ---. Ј-- р------ ц-- д--- Ј-с р-б-т-в ц-л д-н- -------------------- Јас работев цел ден. 0
Јa--r--oty-v----e- dyen. Ј-- r------- t---- d---- Ј-s r-b-t-e- t-y-l d-e-. ------------------------ Јas rabotyev tzyel dyen.
Ям ја-е ј--- ј-д- ---- јаде 0
јa-ye ј---- ј-d-e ----- јadye
Аз ядох. Ја- ј----. Ј-- ј----- Ј-с ј-д-в- ---------- Јас јадев. 0
Јas-ј-dyev. Ј-- ј------ Ј-s ј-d-e-. ----------- Јas јadyev.
Аз изядох всичката храна. Ј-- -----е-----елот- -а-ење. Ј-- г- и----- ц----- ј------ Ј-с г- и-е-о- ц-л-т- ј-д-њ-. ---------------------------- Јас го изедов целото јадење. 0
Ј-- --o-i-ye-ov----elo-o-ј--ye--e. Ј-- g-- i------ t------- ј-------- Ј-s g-o i-y-d-v t-y-l-t- ј-d-e-y-. ---------------------------------- Јas guo izyedov tzyeloto јadyeњye.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Историята на лингвистиката

Езиците винаги са очаровали човечеството. Следователно историята на лингвистиката е много дълга. Лингвистика е системното изучаване на езика. Още преди хиляди години хората са размишлявали върху езика. По този начин различните култури разработили различни системи. В резултат на това се появили различни описания на езиците. Днешната лингвистика се основава най-вече на древни теории. Много традиции са установени в Гърция, в частност. Най-старата известна разработка за езика е от Индия, обаче. Тя е написана преди 3000 години от граматика Сакатаяна. В древни времена, философи като Платон са се занимавали с езиците. По-късно римските автори доразвили своите теории. През 8-ми век арабите също разработили свои собствени традиции. Дори още тогава, техните произведения демонстрират точни описания на арабския език. В днешно време хората особено се вълнуват от въпроса за произхода на езиците. Учените силно се интересуват от историята на езика. През 18-ти век, хората започнали да сравняват езиците помежду им. Те искали да разберат как езиците се развиват. По-късно се концентрирали върху езиците като система. Въпросът за това как езиците функционират бил фокусна точка за тях. Днес в рамките на лингвистиката съществуват голям брой философски школи. Много нови дисциплини са разработени от петдесетте години насам. Те са отчасти силно повлияни от други науки. Примери за това са психолингвистиката и междукултурното общуване. По-новите лингвистични философски школи са много специализирани. Един пример за това е феминистката лингвистика. Така че историята на лингвистиката продължава... Докато има езици , човек ще ги размишлява върху тях!