Разговорник

bg Минало време 3   »   ro Trecut 3

83 [осемдесет и три]

Минало време 3

Минало време 3

83 [optzeci şi trei]

Trecut 3

Изберете как искате да видите превода:   
български румънски Играйте Повече
звъня / обаждам се по телефона a---rb- -- t--e--n a v---- l- t------ a v-r-i l- t-l-f-n ------------------ a vorbi la telefon 0
Аз звънях по телефона. Am --rb-t-----e-ef--. A- v----- l- t------- A- v-r-i- l- t-l-f-n- --------------------- Am vorbit la telefon. 0
Говорих по телефона през цялото време. Am ----it -o--ti-p-l------le-on. A- v----- t-- t----- l- t------- A- v-r-i- t-t t-m-u- l- t-l-f-n- -------------------------------- Am vorbit tot timpul la telefon. 0
Питам a----r--a a î------ a î-t-e-a --------- a întreba 0
Аз питах. Am -----ba-. A- î-------- A- î-t-e-a-. ------------ Am întrebat. 0
Аз постоянно питах. A- ----eb-- --tot-ea---. A- î------- î----------- A- î-t-e-a- î-t-t-e-u-a- ------------------------ Am întrebat întotdeauna. 0
Разказвам a pove--i a p------ a p-v-s-i --------- a povesti 0
Аз разказвах. A- pov-s---. A- p-------- A- p-v-s-i-. ------------ Am povestit. 0
Аз разказах цялата история. Am --ve-t-- t---ă pov-s-ea. A- p------- t---- p-------- A- p-v-s-i- t-a-ă p-v-s-e-. --------------------------- Am povestit toată povestea. 0
Уча a--nv--a a î----- a î-v-ţ- -------- a învăţa 0
Аз учих. Am în----t. A- î------- A- î-v-ţ-t- ----------- Am învăţat. 0
Аз учих цяла вечер. A--î--ăţa- --a-ă-sea-a. A- î------ t---- s----- A- î-v-ţ-t t-a-ă s-a-a- ----------------------- Am învăţat toată seara. 0
Работя a-lu--a a l---- a l-c-a ------- a lucra 0
Аз работих. Am -u----. A- l------ A- l-c-a-. ---------- Am lucrat. 0
Аз работих цял ден. Am-l-c-at---a---z-u-. A- l----- t---- z---- A- l-c-a- t-a-ă z-u-. --------------------- Am lucrat toată ziua. 0
Ям a mânca a m---- a m-n-a ------- a mânca 0
Аз ядох. A- m-nc--. A- m------ A- m-n-a-. ---------- Am mâncat. 0
Аз изядох всичката храна. Am -â-cat -o----m-nca-ea. A- m----- t---- m-------- A- m-n-a- t-a-ă m-n-a-e-. ------------------------- Am mâncat toată mâncarea. 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Историята на лингвистиката

Езиците винаги са очаровали човечеството. Следователно историята на лингвистиката е много дълга. Лингвистика е системното изучаване на езика. Още преди хиляди години хората са размишлявали върху езика. По този начин различните култури разработили различни системи. В резултат на това се появили различни описания на езиците. Днешната лингвистика се основава най-вече на древни теории. Много традиции са установени в Гърция, в частност. Най-старата известна разработка за езика е от Индия, обаче. Тя е написана преди 3000 години от граматика Сакатаяна. В древни времена, философи като Платон са се занимавали с езиците. По-късно римските автори доразвили своите теории. През 8-ми век арабите също разработили свои собствени традиции. Дори още тогава, техните произведения демонстрират точни описания на арабския език. В днешно време хората особено се вълнуват от въпроса за произхода на езиците. Учените силно се интересуват от историята на езика. През 18-ти век, хората започнали да сравняват езиците помежду им. Те искали да разберат как езиците се развиват. По-късно се концентрирали върху езиците като система. Въпросът за това как езиците функционират бил фокусна точка за тях. Днес в рамките на лингвистиката съществуват голям брой философски школи. Много нови дисциплини са разработени от петдесетте години насам. Те са отчасти силно повлияни от други науки. Примери за това са психолингвистиката и междукултурното общуване. По-новите лингвистични философски школи са много специализирани. Един пример за това е феминистката лингвистика. Така че историята на лингвистиката продължава... Докато има езици , човек ще ги размишлява върху тях!