Разговорник

bg Минало време 3   »   sq E shkuara 3

83 [осемдесет и три]

Минало време 3

Минало време 3

83 [tetёdhjetёetre]

E shkuara 3

Изберете как искате да видите превода:   
български албански Играйте Повече
звъня / обаждам се по телефона t-l--on-j t-------- t-l-f-n-j --------- telefonoj 0
Аз звънях по телефона. Ka--t--e-onu--. K-- t---------- K-m t-l-f-n-a-. --------------- Kam telefonuar. 0
Говорих по телефона през цялото време. K-m m-r- -- ---e-o- -jit-ё k---s. K-- m--- n- t------ g----- k----- K-m m-r- n- t-l-f-n g-i-h- k-h-s- --------------------------------- Kam marr nё telefon gjithё kohёs. 0
Питам p-es p--- p-e- ---- pyes 0
Аз питах. U-ё--am p--t--. U-- k-- p------ U-ё k-m p-e-u-. --------------- Unё kam pyetur. 0
Аз постоянно питах. K-m pye--- g-ithm--ё. K-- p----- g--------- K-m p-e-u- g-i-h-o-ё- --------------------- Kam pyetur gjithmonё. 0
Разказвам tr---j t----- t-e-o- ------ tregoj 0
Аз разказвах. K-m--r-guar. K-- t------- K-m t-e-u-r- ------------ Kam treguar. 0
Аз разказах цялата история. Un- - -a- -re--ar-tё -jit---hi-t-ri-ё. U-- e k-- t------ t- g----- h--------- U-ё e k-m t-e-u-r t- g-i-h- h-s-o-i-ё- -------------------------------------- Unё e kam treguar tё gjithё historinё. 0
Уча mёs-j m---- m-s-j ----- mёsoj 0
Аз учих. U-- k----ёs-a-. U-- k-- m------ U-ё k-m m-s-a-. --------------- Unё kam mёsuar. 0
Аз учих цяла вечер. Ka- mёs-a---j-t-ё -brё--e-. K-- m----- g----- m-------- K-m m-s-a- g-i-h- m-r-m-e-. --------------------------- Kam mёsuar gjithё mbrёmjen. 0
Работя pu--j p---- p-n-j ----- punoj 0
Аз работих. Unё kam punua-. U-- k-- p------ U-ё k-m p-n-a-. --------------- Unё kam punuar. 0
Аз работих цял ден. K-- ---u---g-it-ё-dit-n. K-- p----- g----- d----- K-m p-n-a- g-i-h- d-t-n- ------------------------ Kam punuar gjithё ditёn. 0
Ям -a h- h- -- ha 0
Аз ядох. U-ё-k---n-r-nё. U-- k-- n------ U-ё k-m n-r-n-. --------------- Unё kam ngrёnё. 0
Аз изядох всичката храна. Un- - k-m n-rё----- -ji-h- u---i-i-. U-- e k-- n----- t- g----- u-------- U-ё e k-m n-r-n- t- g-i-h- u-h-i-i-. ------------------------------------ Unё e kam ngrёnё tё gjithё ushqimin. 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Историята на лингвистиката

Езиците винаги са очаровали човечеството. Следователно историята на лингвистиката е много дълга. Лингвистика е системното изучаване на езика. Още преди хиляди години хората са размишлявали върху езика. По този начин различните култури разработили различни системи. В резултат на това се появили различни описания на езиците. Днешната лингвистика се основава най-вече на древни теории. Много традиции са установени в Гърция, в частност. Най-старата известна разработка за езика е от Индия, обаче. Тя е написана преди 3000 години от граматика Сакатаяна. В древни времена, философи като Платон са се занимавали с езиците. По-късно римските автори доразвили своите теории. През 8-ми век арабите също разработили свои собствени традиции. Дори още тогава, техните произведения демонстрират точни описания на арабския език. В днешно време хората особено се вълнуват от въпроса за произхода на езиците. Учените силно се интересуват от историята на езика. През 18-ти век, хората започнали да сравняват езиците помежду им. Те искали да разберат как езиците се развиват. По-късно се концентрирали върху езиците като система. Въпросът за това как езиците функционират бил фокусна точка за тях. Днес в рамките на лингвистиката съществуват голям брой философски школи. Много нови дисциплини са разработени от петдесетте години насам. Те са отчасти силно повлияни от други науки. Примери за това са психолингвистиката и междукултурното общуване. По-новите лингвистични философски школи са много специализирани. Един пример за това е феминистката лингвистика. Така че историята на лингвистиката продължава... Докато има езици , човек ще ги размишлява върху тях!