Разговорник

bg Минало време 3   »   te భూత కాలం 3

83 [осемдесет и три]

Минало време 3

Минало време 3

83 [ఎనభై మూడు]

83 [Enabhai mūḍu]

భూత కాలం 3

[Bhūta kālaṁ 3]

Изберете как искате да видите превода:   
български телугу Играйте Повече
звъня / обаждам се по телефона టెలి-ోన- చేయడం ట------- చ---- ట-ల-ఫ-న- చ-య-ం -------------- టెలిఫోన్ చేయడం 0
Ṭeliphō--cē-a-aṁ Ṭ------- c------ Ṭ-l-p-ō- c-y-ḍ-ṁ ---------------- Ṭeliphōn cēyaḍaṁ
Аз звънях по телефона. నేను --ల--ోన--చ-సా-ు న--- ట------- చ----- న-న- ట-ల-ఫ-న- చ-స-న- -------------------- నేను టెలిఫోన్ చేసాను 0
Nēnu---li--ō- cēsānu N--- ṭ------- c----- N-n- ṭ-l-p-ō- c-s-n- -------------------- Nēnu ṭeliphōn cēsānu
Говорих по телефона през цялото време. నే-ు----పుడూ ఫ-న-----మా--ల---తూ-ే-ఉన-నా-ు న--- ఎ------ ఫ--- ల- మ----------- ఉ------ న-న- ఎ-్-ు-ూ ఫ-న- ల- మ-ట-ల-డ-త-న- ఉ-్-ా-ు ----------------------------------------- నేను ఎప్పుడూ ఫోన్ లో మాట్లాడుతూనే ఉన్నాను 0
Nēn------ḍ- p-ō- -- -ā--ā--tūn--u--ā-u N--- e----- p--- l- m---------- u----- N-n- e-p-ḍ- p-ō- l- m-ṭ-ā-u-ū-ē u-n-n- -------------------------------------- Nēnu eppuḍū phōn lō māṭlāḍutūnē unnānu
Питам అడగ-ం అ---- అ-గ-ం ----- అడగటం 0
Aḍag--aṁ A------- A-a-a-a- -------- Aḍagaṭaṁ
Аз питах. న-న- ---గ--ు న--- అ------ న-న- అ-ి-ా-ు ------------ నేను అడిగాను 0
N-n--a-ig-nu N--- a------ N-n- a-i-ā-u ------------ Nēnu aḍigānu
Аз постоянно питах. నే-ు----పు-ూ ---గుతూ-ే -న్-ాను న--- ఎ------ అ-------- ఉ------ న-న- ఎ-్-ు-ూ అ-ి-ు-ూ-ే ఉ-్-ా-ు ------------------------------ నేను ఎప్పుడూ అడిగుతూనే ఉన్నాను 0
N------puḍū-----u-ūnē un---u N--- e----- a-------- u----- N-n- e-p-ḍ- a-i-u-ū-ē u-n-n- ---------------------------- Nēnu eppuḍū aḍigutūnē unnānu
Разказвам చ-----ట చ------ చ-ప-ప-ట ------- చెప్పుట 0
C-p--ṭa C------ C-p-u-a ------- Ceppuṭa
Аз разказвах. న--ు--ెప-పాను న--- చ------- న-న- చ-ప-ప-న- ------------- నేను చెప్పాను 0
Nē----epp--u N--- c------ N-n- c-p-ā-u ------------ Nēnu ceppānu
Аз разказах цялата история. నే-- మొత--ం-కధన---ెప-ప-ను న--- మ----- క--- చ------- న-న- మ-త-త- క-న- చ-ప-ప-న- ------------------------- నేను మొత్తం కధని చెప్పాను 0
N-n- m---a- -a--ani -ep---u N--- m----- k------ c------ N-n- m-t-a- k-d-a-i c-p-ā-u --------------------------- Nēnu mottaṁ kadhani ceppānu
Уча చ-ువుట చ----- చ-ు-ు- ------ చదువుట 0
C----u-a C------- C-d-v-ṭ- -------- Caduvuṭa
Аз учих. న-ను-చ---ాను న--- చ------ న-న- చ-ి-ా-ు ------------ నేను చదివాను 0
Nēnu ----vānu N--- c------- N-n- c-d-v-n- ------------- Nēnu cadivānu
Аз учих цяла вечер. నే-- స--ంత్ర- మొత--- చద--ాను న--- స------- మ----- చ------ న-న- స-య-త-ర- మ-త-త- చ-ి-ా-ు ---------------------------- నేను సాయంత్రం మొత్తం చదివాను 0
N--u-----nt--ṁ---t-aṁ-----vā-u N--- s-------- m----- c------- N-n- s-y-n-r-ṁ m-t-a- c-d-v-n- ------------------------------ Nēnu sāyantraṁ mottaṁ cadivānu
Работя ప-ి---యుట ప-- చ---- ప-ి చ-య-ట --------- పని చేయుట 0
Pani-cē-uṭa P--- c----- P-n- c-y-ṭ- ----------- Pani cēyuṭa
Аз работих. నేన- -న- --సాను న--- ప-- చ----- న-న- ప-ి చ-స-న- --------------- నేను పని చేసాను 0
Nēn- p-ni -ē--nu N--- p--- c----- N-n- p-n- c-s-n- ---------------- Nēnu pani cēsānu
Аз работих цял ден. రో-ం-ా---న---న- ---ాను ర----- న--- ప-- చ----- ర-జ-త- న-న- ప-ి చ-స-న- ---------------------- రోజంతా నేను పని చేసాను 0
Rōjant- -ēn- p----cē-ānu R------ n--- p--- c----- R-j-n-ā n-n- p-n- c-s-n- ------------------------ Rōjantā nēnu pani cēsānu
Ям త-న-ట త---- త-న-ట ----- తినుట 0
T-n-ṭa T----- T-n-ṭ- ------ Tinuṭa
Аз ядох. నేను--ి-్న-ను న--- త------- న-న- త-న-న-న- ------------- నేను తిన్నాను 0
N--u--in---u N--- t------ N-n- t-n-ā-u ------------ Nēnu tinnānu
Аз изядох всичката храна. నేను ---న--మొ-్త--త-న-న--ు న--- అ---- మ----- త------- న-న- అ-్-ం మ-త-త- త-న-న-న- -------------------------- నేను అన్నం మొత్తం తిన్నాను 0
Nē-u----a--mott-ṁ-t-nn-nu N--- a---- m----- t------ N-n- a-n-ṁ m-t-a- t-n-ā-u ------------------------- Nēnu annaṁ mottaṁ tinnānu

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Историята на лингвистиката

Езиците винаги са очаровали човечеството. Следователно историята на лингвистиката е много дълга. Лингвистика е системното изучаване на езика. Още преди хиляди години хората са размишлявали върху езика. По този начин различните култури разработили различни системи. В резултат на това се появили различни описания на езиците. Днешната лингвистика се основава най-вече на древни теории. Много традиции са установени в Гърция, в частност. Най-старата известна разработка за езика е от Индия, обаче. Тя е написана преди 3000 години от граматика Сакатаяна. В древни времена, философи като Платон са се занимавали с езиците. По-късно римските автори доразвили своите теории. През 8-ми век арабите също разработили свои собствени традиции. Дори още тогава, техните произведения демонстрират точни описания на арабския език. В днешно време хората особено се вълнуват от въпроса за произхода на езиците. Учените силно се интересуват от историята на езика. През 18-ти век, хората започнали да сравняват езиците помежду им. Те искали да разберат как езиците се развиват. По-късно се концентрирали върху езиците като система. Въпросът за това как езиците функционират бил фокусна точка за тях. Днес в рамките на лингвистиката съществуват голям брой философски школи. Много нови дисциплини са разработени от петдесетте години насам. Те са отчасти силно повлияни от други науки. Примери за това са психолингвистиката и междукултурното общуване. По-новите лингвистични философски школи са много специализирани. Един пример за това е феминистката лингвистика. Така че историята на лингвистиката продължава... Докато има езици , човек ще ги размишлява върху тях!