Разговорник

bg Минало време 3   »   tr Geçmiş zaman 3

83 [осемдесет и три]

Минало време 3

Минало време 3

83 [seksen üç]

Geçmiş zaman 3

Изберете как искате да видите превода:   
български турски Играйте Повече
звъня / обаждам се по телефона t--efo-----ek t------ e---- t-l-f-n e-m-k ------------- telefon etmek 0
Аз звънях по телефона. T-lefon et---. T------ e----- T-l-f-n e-t-m- -------------- Telefon ettim. 0
Говорих по телефона през цялото време. D-v--lı -el------tti-. D------ t------ e----- D-v-m-ı t-l-f-n e-t-m- ---------------------- Devamlı telefon ettim. 0
Питам s-rm-k s----- s-r-a- ------ sormak 0
Аз питах. Sor--m. S------ S-r-u-. ------- Sordum. 0
Аз постоянно питах. He-------m. H-- s------ H-p s-r-u-. ----------- Hep sordum. 0
Разказвам a--a-mak a------- a-l-t-a- -------- anlatmak 0
Аз разказвах. A-l---ım. A-------- A-l-t-ı-. --------- Anlattım. 0
Аз разказах цялата история. Bü-ün h-k-ye----n-at-ı-. B---- h------- a-------- B-t-n h-k-y-y- a-l-t-ı-. ------------------------ Bütün hikâyeyi anlattım. 0
Уча ö-r---ek ö------- ö-r-n-e- -------- öğrenmek 0
Аз учих. Ö-ren-i-. Ö-------- Ö-r-n-i-. --------- Öğrendim. 0
Аз учих цяла вечер. B-t-n-ak-----ğ-e--i-. B---- a---- ö-------- B-t-n a-ş-m ö-r-n-i-. --------------------- Bütün akşam öğrendim. 0
Работя ç----m-k ç------- ç-l-ş-a- -------- çalışmak 0
Аз работих. Çal-ş-ı-. Ç-------- Ç-l-ş-ı-. --------- Çalıştım. 0
Аз работих цял ден. B-tü- -----alış--m. B---- g-- ç-------- B-t-n g-n ç-l-ş-ı-. ------------------- Bütün gün çalıştım. 0
Ям y-me-----ek y---- y---- y-m-k y-m-k ----------- yemek yemek 0
Аз ядох. Y--ek---d--. Y---- y----- Y-m-k y-d-m- ------------ Yemek yedim. 0
Аз изядох всичката храна. Y--e-i--hep---i--e-i-. Y------ h------ y----- Y-m-ğ-n h-p-i-i y-d-m- ---------------------- Yemeğin hepsini yedim. 0

Историята на лингвистиката

Езиците винаги са очаровали човечеството. Следователно историята на лингвистиката е много дълга. Лингвистика е системното изучаване на езика. Още преди хиляди години хората са размишлявали върху езика. По този начин различните култури разработили различни системи. В резултат на това се появили различни описания на езиците. Днешната лингвистика се основава най-вече на древни теории. Много традиции са установени в Гърция, в частност. Най-старата известна разработка за езика е от Индия, обаче. Тя е написана преди 3000 години от граматика Сакатаяна. В древни времена, философи като Платон са се занимавали с езиците. По-късно римските автори доразвили своите теории. През 8-ми век арабите също разработили свои собствени традиции. Дори още тогава, техните произведения демонстрират точни описания на арабския език. В днешно време хората особено се вълнуват от въпроса за произхода на езиците. Учените силно се интересуват от историята на езика. През 18-ти век, хората започнали да сравняват езиците помежду им. Те искали да разберат как езиците се развиват. По-късно се концентрирали върху езиците като система. Въпросът за това как езиците функционират бил фокусна точка за тях. Днес в рамките на лингвистиката съществуват голям брой философски школи. Много нови дисциплини са разработени от петдесетте години насам. Те са отчасти силно повлияни от други науки. Примери за това са психолингвистиката и междукултурното общуване. По-новите лингвистични философски школи са много специализирани. Един пример за това е феминистката лингвистика. Така че историята на лингвистиката продължава... Докато има езици , човек ще ги размишлява върху тях!