Разговорник

bg Минало време 3   »   zh 过去时3

83 [осемдесет и три]

Минало време 3

Минало време 3

83[八十三]

83 [Bāshísān]

过去时3

[guòqù shí 3]

Изберете как искате да видите превода:   
български китайски (опростен) Играйте Повече
звъня / обаждам се по телефона 通电-（打-话） 通------- 通-话-打-话- -------- 通电话（打电话） 0
t-ng di-n-uà-(d----ànhuà) t--- d------ (-- d------- t-n- d-à-h-à (-ǎ d-à-h-à- ------------------------- tōng diànhuà (dǎ diànhuà)
Аз звънях по телефона. 我 -- -- --。 我 打- 电- 了 。 我 打- 电- 了 。 ----------- 我 打过 电话 了 。 0
w--d-g------n-uàl-. w- d---- d--------- w- d-g-ò d-à-h-à-e- ------------------- wǒ dǎguò diànhuàle.
Говорих по телефона през цялото време. 我-一直 -打 -话-- 。 我 一- 在- 电- 了 。 我 一- 在- 电- 了 。 -------------- 我 一直 在打 电话 了 。 0
W- --zh- ------ d---h----. W- y---- z-- d- d--------- W- y-z-í z-i d- d-à-h-à-e- -------------------------- Wǒ yīzhí zài dǎ diànhuàle.
Питам 提--- -问-，问 提--- 问---- 提-题- 问-题-问 ---------- 提问题， 问问题，问 0
T--wè-tí, wèn-wè---,-w-n T- w----- w-- w----- w-- T- w-n-í- w-n w-n-í- w-n ------------------------ Tí wèntí, wèn wèntí, wèn
Аз питах. 我-问- 了 。 我 问- 了 。 我 问- 了 。 -------- 我 问过 了 。 0
w--wèngu--e. w- w-------- w- w-n-u-l-. ------------ wǒ wènguòle.
Аз постоянно питах. 我-以- 经- - ---。 我 以- 经- 问 问- 。 我 以- 经- 问 问- 。 -------------- 我 以前 经常 问 问题 。 0
W-----i----ī----áng wèn wèn-í. W- y----- j-------- w-- w----- W- y-q-á- j-n-c-á-g w-n w-n-í- ------------------------------ Wǒ yǐqián jīngcháng wèn wèntí.
Разказвам 讲--描述-告诉、-、叙述 讲------------ 讲-、-述-告-、-、-述 ------------- 讲述、描述、告诉、说、叙述 0
J-ǎ-g---- -i-o--ù---ào-ù, ---ō- -ùshù J-------- m------- g----- s---- x---- J-ǎ-g-h-, m-á-s-ù- g-o-ù- s-u-, x-s-ù ------------------------------------- Jiǎngshù, miáoshù, gàosù, shuō, xùshù
Аз разказвах. 我 -过-- 。 我 说- 了 。 我 说- 了 。 -------- 我 说过 了 。 0
wǒ s-u--u-l-. w- s--------- w- s-u-g-ò-e- ------------- wǒ shuōguòle.
Аз разказах цялата история. 我 把----情---说----。 我 把 整--- 都 说- 了 。 我 把 整-事- 都 说- 了 。 ----------------- 我 把 整个事情 都 说过 了 。 0
W- -- z--ngg- sh-qíng---u--huō-uò-e. W- b- z------ s------ d-- s--------- W- b- z-ě-g-è s-ì-í-g d-u s-u-g-ò-e- ------------------------------------ Wǒ bǎ zhěnggè shìqíng dōu shuōguòle.
Уча 学- 学- 学- -- 学习 0
Xué-í X---- X-é-í ----- Xuéxí
Аз учих. 我-学习-过- 。 我 学- 过- 。 我 学- 过- 。 --------- 我 学习 过了 。 0
w- x-é-í--ò--. w- x---------- w- x-é-í-u-l-. -------------- wǒ xuéxíguòle.
Аз учих цяла вечер. 我---了 -个-晚上 。 我 学-- 整- 晚- 。 我 学-了 整- 晚- 。 ------------- 我 学习了 整个 晚上 。 0
Wǒ -u-xíl- z-ě-ggè w-ns-àn-. W- x------ z------ w-------- W- x-é-í-e z-ě-g-è w-n-h-n-. ---------------------------- Wǒ xuéxíle zhěnggè wǎnshàng.
Работя 工- 工- 工- -- 工作 0
Gōn---ò G------ G-n-z-ò ------- Gōngzuò
Аз работих. 我 工作 了-。 我 工- 了 。 我 工- 了 。 -------- 我 工作 了 。 0
w------z-ò--. w- g--------- w- g-n-z-ò-e- ------------- wǒ gōngzuòle.
Аз работих цял ден. 我-工作-------。 我 工- 了 一-- 。 我 工- 了 一-天 。 ------------ 我 工作 了 一整天 。 0
W- gō--zu-le y- ---ng--iān. W- g-------- y- z---- t---- W- g-n-z-ò-e y- z-ě-g t-ā-. --------------------------- Wǒ gōngzuòle yī zhěng tiān.
Ям 吃- 吃- 吃- -- 吃饭 0
Chīf-n C----- C-ī-à- ------ Chīfàn
Аз ядох. 我 吃- 了 。 我 吃- 了 。 我 吃- 了 。 -------- 我 吃过 了 。 0
w- -hī--òl-. w- c-------- w- c-ī-u-l-. ------------ wǒ chīguòle.
Аз изядох всичката храна. 我 把 -部-菜 都 吃光-了 。 我 把 全--- 都 吃- 了 。 我 把 全-饭- 都 吃- 了 。 ----------------- 我 把 全部饭菜 都 吃光 了 。 0
Wǒ-bǎ ------ fà--ài--ōu-ch---uāngl-. W- b- q----- f----- d-- c-- g------- W- b- q-á-b- f-n-à- d-u c-ī g-ā-g-e- ------------------------------------ Wǒ bǎ quánbù fàncài dōu chī guāngle.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Историята на лингвистиката

Езиците винаги са очаровали човечеството. Следователно историята на лингвистиката е много дълга. Лингвистика е системното изучаване на езика. Още преди хиляди години хората са размишлявали върху езика. По този начин различните култури разработили различни системи. В резултат на това се появили различни описания на езиците. Днешната лингвистика се основава най-вече на древни теории. Много традиции са установени в Гърция, в частност. Най-старата известна разработка за езика е от Индия, обаче. Тя е написана преди 3000 години от граматика Сакатаяна. В древни времена, философи като Платон са се занимавали с езиците. По-късно римските автори доразвили своите теории. През 8-ми век арабите също разработили свои собствени традиции. Дори още тогава, техните произведения демонстрират точни описания на арабския език. В днешно време хората особено се вълнуват от въпроса за произхода на езиците. Учените силно се интересуват от историята на езика. През 18-ти век, хората започнали да сравняват езиците помежду им. Те искали да разберат как езиците се развиват. По-късно се концентрирали върху езиците като система. Въпросът за това как езиците функционират бил фокусна точка за тях. Днес в рамките на лингвистиката съществуват голям брой философски школи. Много нови дисциплини са разработени от петдесетте години насам. Те са отчасти силно повлияни от други науки. Примери за това са психолингвистиката и междукултурното общуване. По-новите лингвистични философски школи са много специализирани. Един пример за това е феминистката лингвистика. Така че историята на лингвистиката продължава... Докато има езици , човек ще ги размишлява върху тях!