Разговорник

bg Минало време 4   »   he ‫עבר 4‬

84 [осемдесет и четири]

Минало време 4

Минало време 4

‫84 [שמונים וארבע]‬

84 [shmonim w\'arba]

‫עבר 4‬

[avar 4]

Изберете как искате да видите превода:   
български иврит Играйте Повече
Чета ‫ל-ר--‬ ‫------ ‫-ק-ו-‬ ------- ‫לקרוא‬ 0
li--o l---- l-q-o ----- liqro
Аз четох. ‫-ני--ר-תי-‬ ‫--- ק------ ‫-נ- ק-א-י-‬ ------------ ‫אני קראתי.‬ 0
an--qa-a'-i. a-- q------- a-i q-r-'-i- ------------ ani qara'ti.
Аз прочетох целия роман. ‫קר--- -ת--ל -ר---.‬ ‫----- א- כ- ה------ ‫-ר-ת- א- כ- ה-ו-ן-‬ -------------------- ‫קראתי את כל הרומן.‬ 0
q--a'ti-e- k-l-h------. q------ e- k-- h------- q-r-'-i e- k-l h-r-m-n- ----------------------- qara'ti et kol haroman.
Разбирам ‫--בי-‬ ‫------ ‫-ה-י-‬ ------- ‫להבין‬ 0
l--av-n l------ l-h-v-n ------- lehavin
Аз разбрах. ‫-ני--ב-תי.‬ ‫--- ה------ ‫-נ- ה-נ-י-‬ ------------ ‫אני הבנתי.‬ 0
a-i-he--n-i. a-- h------- a-i h-v-n-i- ------------ ani hevanti.
Аз разбрах целия текст. ‫הבנת- -- -ל-ה-קסט-‬ ‫----- א- כ- ה------ ‫-ב-ת- א- כ- ה-ק-ט-‬ -------------------- ‫הבנתי את כל הטקסט.‬ 0
h--anti et -o--h--e-st. h------ e- k-- h------- h-v-n-i e- k-l h-t-q-t- ----------------------- hevanti et kol hateqst.
Отговарям ‫ל-נו-‬ ‫------ ‫-ע-ו-‬ ------- ‫לענות‬ 0
l--a--t l------ l-'-n-t ------- la'anot
Аз отговорих. ‫א-י-ע-י-י.‬ ‫--- ע------ ‫-נ- ע-י-י-‬ ------------ ‫אני עניתי.‬ 0
ani ani-i. a-- a----- a-i a-i-i- ---------- ani aniti.
Аз отговорих на всички въпроси. ‫ע--תי-על -ל-השאלו-.‬ ‫----- ע- כ- ה------- ‫-נ-ת- ע- כ- ה-א-ו-.- --------------------- ‫עניתי על כל השאלות.‬ 0
a-i-i a- ko- --sh----u-. a---- a- k-- h---------- a-i-i a- k-l h-s-e-e-u-. ------------------------ aniti al kol hashe'elut.
Аз зная това – аз знаех това. ‫א-י-י----/ ת---------עתי.‬ ‫--- י--- / ת – א-- י------ ‫-נ- י-ד- / ת – א-י י-ע-י-‬ --------------------------- ‫אני יודע / ת – אני ידעתי.‬ 0
an---o--'a/y---'at-– --i ----'ti. a-- y------------- – a-- y------- a-i y-d-'-/-o-a-a- – a-i y-d-'-i- --------------------------------- ani yode'a/yoda'at – ani yada'ti.
Аз пиша това – аз написах това. ‫אני כ-תב-/-ת---א-- ----י.‬ ‫--- כ--- / ת – א-- כ------ ‫-נ- כ-ת- / ת – א-י כ-ב-י-‬ --------------------------- ‫אני כותב / ת – אני כתבתי.‬ 0
a-i-k--e------v-t-- a-i--atav-i. a-- k------------ – a-- k------- a-i k-t-v-k-t-v-t – a-i k-t-v-i- -------------------------------- ani kotev/kotevet – ani katavti.
Аз чувам това – аз чух това. ‫א-י--ומע-/-- - א---שמעת--‬ ‫--- ש--- / ת – א-- ש------ ‫-נ- ש-מ- / ת – א-י ש-ע-י-‬ --------------------------- ‫אני שומע / ת – אני שמעתי.‬ 0
a-i -home-a/-ho---a--–-ani--h------. a-- s--------------- – a-- s-------- a-i s-o-e-a-s-o-a-a- – a-i s-a-a-t-. ------------------------------------ ani shome'a/shoma'at – ani shama'ti.
Аз донасям това – аз донесох това. ‫-נ---וס- /-- --אני -ספת--‬ ‫--- א--- / ת – א-- א------ ‫-נ- א-ס- / ת – א-י א-פ-י-‬ --------------------------- ‫אני אוסף / ת – אני אספתי.‬ 0
ani-ose-/o---et-– --i-as-fti. a-- o---------- – a-- a------ a-i o-e-/-s-f-t – a-i a-a-t-. ----------------------------- ani osef/osefet – ani asafti.
Аз нося това – аз носих това. ‫-ני -ביא---ה - א------תי.‬ ‫--- מ--- / ה – א-- ה------ ‫-נ- מ-י- / ה – א-י ה-א-י-‬ --------------------------- ‫אני מביא / ה – אני הבאתי.‬ 0
an--m-vi---vi-ah-- -ni -eve't-. a-- m----------- – a-- h------- a-i m-v-/-e-i-a- – a-i h-v-'-i- ------------------------------- ani mevi/mevi'ah – ani heve'ti.
Аз купувам това – аз купих това. ‫-ני-קו-ה-–-א-י -נ-תי.‬ ‫--- ק--- – א-- ק------ ‫-נ- ק-נ- – א-י ק-י-י-‬ ----------------------- ‫אני קונה – אני קניתי.‬ 0
an- qon--/q---h - a-- qa-it-. a-- q---------- – a-- q------ a-i q-n-h-q-n-h – a-i q-n-t-. ----------------------------- ani qoneh/qonah – ani qaniti.
Аз очаквам това – аз очаквах това. ‫אני -צ----זה --צ-פ-תי-לזה.‬ ‫--- מ--- ל-- – צ----- ל---- ‫-נ- מ-פ- ל-ה – צ-פ-ת- ל-ה-‬ ---------------------------- ‫אני מצפה לזה – ציפיתי לזה.‬ 0
a-i--et-a-eh-me--a--h-le-eh - tsipi-i l-z-h. a-- m---------------- l---- – t------ l----- a-i m-t-a-e-/-e-s-p-h l-z-h – t-i-i-i l-z-h- -------------------------------------------- ani metsapeh/metsapah lezeh – tsipiti lezeh.
Аз обяснявам това – аз обясних това. ‫א-י מ-ב-ר --ה -- ז- –-ה-בר----ת--ה-‬ ‫--- מ---- / ה א- ז- – ה----- א- ז--- ‫-נ- מ-ב-ר / ה א- ז- – ה-ב-ת- א- ז-.- ------------------------------------- ‫אני מסביר / ה את זה – הסברתי את זה.‬ 0
a---m-s-i--m-s--r-h e----h--------r-- et-ze-. a-- m-------------- e- z-- – h------- e- z--- a-i m-s-i-/-a-b-r-h e- z-h – h-s-a-t- e- z-h- --------------------------------------------- ani masbir/masbirah et zeh – hisbarti et zeh.
Аз познавам това – аз познавах това. ‫א-י------- --את-זה-- ---תי-א---ה.‬ ‫--- מ--- / ה א- ז- – ה---- א- ז--- ‫-נ- מ-י- / ה א- ז- – ה-ר-י א- ז-.- ----------------------------------- ‫אני מכיר / ה את זה – הכרתי את זה.‬ 0
a-i-me-ir---k-rah -t -eh-– hi-arti et-z--. a-- m------------ e- z-- – h------ e- z--- a-i m-k-r-m-k-r-h e- z-h – h-k-r-i e- z-h- ------------------------------------------ ani mekir/mekirah et zeh – hikarti et zeh.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Отрицателните думи не се превеждат на родния език

Когато четат, многоезичните хора превеждат подсъзнателно на родния си език. Това се случва автоматично; тоест, читателите го правят несъзнателно. Може да се каже, че мозъкът функционира като симултантен преводач. Но той не превежда всичко! Едно изследване показва, че мозъкът има вграден филтър. Този филтър решава какво ще се превежда. И изглежда, че филтърът игнорира определени думи. Отрицателните думи не се превеждат на родния език. Изследователите избрали носители на китайски език за своя експеримент. Всички участници в експеримента говорели английски като втори език. Участниците трябвало да оценят различни английски думи. Тези думи имали различен емоционален заряд. Налице били положителни, отрицателни и неутрални термини. Докато участниците четяли думите, техните мозъци били изследвани. Тоест, изследователите измервали електрическата активност в мозъка. По този начин те можели да видят как работи той. По време на превод на думи се генерират определени сигнали. Те показват, че мозъкът е активен. Въпреки това, участниците в експеримента не показали никаква активностпри отрицателните думи. Само положителните или неутралните термини били превеждани. Учените все още не знаят защо това е така. Теоретично, мозъкът би трябвало да обработва всички думи еднакво. Възможно е, обаче, филтърът бързо да разглежда всяка дума. Тя се анализира, докато все още се чете на втория език. Ако някоя дума е отрицателна, паметта се блокира. С други думи, тя не може да се сети за думата на родния език. Хората могат да реагират много чувствително на определени думи. Може би мозъкът иска да ги предпази от емоционален шок...