Разговорник

bg Въпроси – Минало време 2   »   am ጥያቄዎች - ያለፈው ውጥረት 2

86 [осемдесет и шест]

Въпроси – Минало време 2

Въпроси – Минало време 2

86 [ሰማንያ ስድስት]

86 [ሰማንያ ስድስት]

ጥያቄዎች - ያለፈው ውጥረት 2

[ጥያቄ - ሐላፊ ጊዜ 2]

Изберете как искате да видите превода:   
български амхарски Играйте Повече
Ти каква вратовръзка носеше? የት--ን-ከረባ- -ው ያ---ው? የ---- ከ--- ነ- ያ----- የ-ኛ-ን ከ-ባ- ነ- ያ-ረ-ው- -------------------- የትኛውን ከረባት ነው ያደረከው? 0
ጥ-ቄ --ሐላፊ-ጊዜ-2 ጥ-- - ሐ-- ጊ- 2 ጥ-ቄ - ሐ-ፊ ጊ- 2 -------------- ጥያቄ - ሐላፊ ጊዜ 2
Ти каква кола си купи? የ-- መኪና ነ- ---ከ---ው? የ-- መ-- ነ- የ-------- የ-ን መ-ና ነ- የ-ዛ-ው-ሽ-? -------------------- የቱን መኪና ነው የገዛከው/ሽው? 0
የ-ኛው--ከረባት-ነ---ደረ-ው? የ---- ከ--- ነ- ያ----- የ-ኛ-ን ከ-ባ- ነ- ያ-ረ-ው- -------------------- የትኛውን ከረባት ነው ያደረከው?
Ти за какъв вестник се абонира? ለ---ው ጋ-- -ው--ተ-ዘገ-ከ-/ሽ-? ለ---- ጋ-- ነ- የ----------- ለ-ት-ው ጋ-ጣ ነ- የ-መ-ገ-ከ-/-ው- ------------------------- ለየትኛው ጋዜጣ ነው የተመዘገበከው/ሽው? 0
የት-ውን-ከረባ--ነው --ረ--? የ---- ከ--- ነ- ያ----- የ-ኛ-ን ከ-ባ- ነ- ያ-ረ-ው- -------------------- የትኛውን ከረባት ነው ያደረከው?
Кого видяхте? እር-- ማን- አዩ? እ--- ማ-- አ-- እ-ስ- ማ-ን አ-? ------------ እርስዎ ማንን አዩ? 0
የ-- --ና -- የገዛ-ው-ሽ-? የ-- መ-- ነ- የ-------- የ-ን መ-ና ነ- የ-ዛ-ው-ሽ-? -------------------- የቱን መኪና ነው የገዛከው/ሽው?
Кого срещнахте? እርስ- ማ----ዋወ-? እ--- ማ-- ተ---- እ-ስ- ማ-ን ተ-ወ-? -------------- እርስዎ ማንን ተዋወቁ? 0
የ-ን መ-- -- -ገዛ-ው/ሽ-? የ-- መ-- ነ- የ-------- የ-ን መ-ና ነ- የ-ዛ-ው-ሽ-? -------------------- የቱን መኪና ነው የገዛከው/ሽው?
Кого разпознахте? እ--- -ንን አስ---? እ--- ማ-- አ----- እ-ስ- ማ-ን አ-ታ-ሱ- --------------- እርስዎ ማንን አስታወሱ? 0
ለየ-ኛ--ጋ-- ነው-የ-መ-ገ--ው/ሽ-? ለ---- ጋ-- ነ- የ----------- ለ-ት-ው ጋ-ጣ ነ- የ-መ-ገ-ከ-/-ው- ------------------------- ለየትኛው ጋዜጣ ነው የተመዘገበከው/ሽው?
Кога станахте? እር-- መቼ ተነሱ-(--ንቅ-ፍ)? እ--- መ- ተ-- (-------- እ-ስ- መ- ተ-ሱ (-እ-ቅ-ፍ-? --------------------- እርስዎ መቼ ተነሱ (ከእንቅልፍ)? 0
ለየ-ኛ----- -ው -ተ---በከው/ሽው? ለ---- ጋ-- ነ- የ----------- ለ-ት-ው ጋ-ጣ ነ- የ-መ-ገ-ከ-/-ው- ------------------------- ለየትኛው ጋዜጣ ነው የተመዘገበከው/ሽው?
Кога започнахте? እ-ስ- ---ጀመ-? እ--- መ- ጀ--- እ-ስ- መ- ጀ-ሩ- ------------ እርስዎ መቼ ጀመሩ? 0
እ-ስዎ--ንን-አ-? እ--- ማ-- አ-- እ-ስ- ማ-ን አ-? ------------ እርስዎ ማንን አዩ?
Кога свършихте? እ-ስ--------? እ--- መ- ጨ--- እ-ስ- መ- ጨ-ሱ- ------------ እርስዎ መቼ ጨረሱ? 0
እ-ስዎ -ን- --? እ--- ማ-- አ-- እ-ስ- ማ-ን አ-? ------------ እርስዎ ማንን አዩ?
Защо се събудихте? እር-- -ም--ተነ---ከእ-ቅል-)? እ--- ለ-- ተ-- (-------- እ-ስ- ለ-ን ተ-ሱ (-እ-ቅ-ፍ-? ---------------------- እርስዎ ለምን ተነሱ (ከእንቅልፍ)? 0
እ-ስዎ -----ዋወቁ? እ--- ማ-- ተ---- እ-ስ- ማ-ን ተ-ወ-? -------------- እርስዎ ማንን ተዋወቁ?
Защо станахте учител? እ--- ለምን---ህር--ኑ? እ--- ለ-- መ--- ሆ-- እ-ስ- ለ-ን መ-ህ- ሆ-? ----------------- እርስዎ ለምን መምህር ሆኑ? 0
እርስ- --- ተ-ወ-? እ--- ማ-- ተ---- እ-ስ- ማ-ን ተ-ወ-? -------------- እርስዎ ማንን ተዋወቁ?
Защо взехте такси? እርስዎ ለም- --ሲ-ያ--(ተ-ቀ-)? እ--- ለ-- ታ-- ያ- (------ እ-ስ- ለ-ን ታ-ሲ ያ- (-ጠ-ሙ-? ----------------------- እርስዎ ለምን ታክሲ ያዙ (ተጠቀሙ)? 0
እርስዎ ማን- አ----? እ--- ማ-- አ----- እ-ስ- ማ-ን አ-ታ-ሱ- --------------- እርስዎ ማንን አስታወሱ?
Откъде дойдохте? እርስዎ ከየ- ----መ--? እ--- ከ-- ነ- የ---- እ-ስ- ከ-ት ነ- የ-ጡ-? ----------------- እርስዎ ከየት ነው የመጡት? 0
እር-- ----አስታወ-? እ--- ማ-- አ----- እ-ስ- ማ-ን አ-ታ-ሱ- --------------- እርስዎ ማንን አስታወሱ?
Къде отидохте? እ------ ነው --ሄ-ት? እ--- የ- ነ- የ----- እ-ስ- የ- ነ- የ-ሄ-ት- ----------------- እርስዎ የት ነው የሚሄዱት? 0
እ--ዎ--- -ነሱ---------? እ--- መ- ተ-- (-------- እ-ስ- መ- ተ-ሱ (-እ-ቅ-ፍ-? --------------------- እርስዎ መቼ ተነሱ (ከእንቅልፍ)?
Къде бяхте? እርስዎ -- ነበሩ? እ--- የ- ነ--- እ-ስ- የ- ነ-ሩ- ------------ እርስዎ የት ነበሩ? 0
እ-ስዎ መ- ተ-ሱ (-እ-ቅል-)? እ--- መ- ተ-- (-------- እ-ስ- መ- ተ-ሱ (-እ-ቅ-ፍ-? --------------------- እርስዎ መቼ ተነሱ (ከእንቅልፍ)?
Ти на кого помогна? ማ-ን-ነ--የ---ው-ሺው？ ማ-- ነ- የ-------- ማ-ን ነ- የ-ዳ-ው-ሺ-？ ---------------- ማንን ነው የረዳከው/ሺው？ 0
እ-ስዎ------ሩ? እ--- መ- ጀ--- እ-ስ- መ- ጀ-ሩ- ------------ እርስዎ መቼ ጀመሩ?
Ти на кого писа? ለ-- ነው-የፃፍ--/--? ለ-- ነ- የ-------- ለ-ን ነ- የ-ፍ-ው-ሺ-? ---------------- ለማን ነው የፃፍከው/ሺው? 0
እርስ- መቼ----? እ--- መ- ጀ--- እ-ስ- መ- ጀ-ሩ- ------------ እርስዎ መቼ ጀመሩ?
Ти на кого отговори? ለማን--ው--ም-መ-ሰ-/ሺው? ለ-- ነ- የ---------- ለ-ን ነ- የ-ት-ል-ው-ሺ-? ------------------ ለማን ነው የምትመልሰው/ሺው? 0
እር-- መ- -ረ-? እ--- መ- ጨ--- እ-ስ- መ- ጨ-ሱ- ------------ እርስዎ መቼ ጨረሱ?

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Няма намерено видео!

Двуезичието подобрява слуха

Хората, които говорят два езика чуват по-добре. Те могат да разграничат звуците по-точно. Едно американско проучване е стигнало до това заключение. Изследователите направили експеримент с няколко тийнейджъра. Част от участниците израснали като двуезични. Тези тийнейджъри говорели английски и испански език. Другата част от участниците говорели само английски. Младежите трябвало да слушат определена сричка. Това била сричката "da". Тя не била свързана с нито един от езиците. Сричката била пусната на запис в слушалките на участниците. В същото време, мозъчната им активност била измервана с електроди. След този тест тийнейджърите трябвало да слушат сричката отново. Този път, обаче, те чували и множество други разсейващи звуци. Имало различни гласове казващи безсмислени изречения. Двуезичните участници реагирали много силно на сричката. Мозъкът им показвал голяма активност. Те успявали да идентифицират точно сричката с или без разсейващите звуци. Едноезичните лица, обаче не се справяли така успешно. Техният слух не бил толкова добър, колкото този на двуезичните участници. Резултатът от експеримента изненадал изследователите. Дотогава било само известно, че музикантите имат особено добър слух. Но се оказва, че двуезичието също тренира ухото. Хората , които са двуезични постоянно се сблъскват с различни звуци. Ето защо, техният мозък трябва да разработи нови способности. Той се научава как да отличава различните езикови стимули. Изследователите сега тестват как езиковите умения засягат мозъка. Може би слухът може да се облагодетелства и когато човек учи езици по-късно в живота...