Разговорник

bg Въпроси – Минало време 2   »   el Ερωτήσεις – παρελθοντικός 2

86 [осемдесет и шест]

Въпроси – Минало време 2

Въпроси – Минало време 2

86 [ογδόντα έξι]

86 [ogdónta éxi]

Ερωτήσεις – παρελθοντικός 2

[Erōtḗseis – parelthontikós 2]

Изберете как искате да видите превода:   
български гръцки Играйте Повече
Ти каква вратовръзка носеше? Πο----ρ--άτα -ό-ε-ε-; Π--- γ------ φ------- Π-ι- γ-α-ά-α φ-ρ-σ-ς- --------------------- Ποια γραβάτα φόρεσες; 0
P----g---á-a p-órese-? P--- g------ p-------- P-i- g-a-á-a p-ó-e-e-? ---------------------- Poia grabáta phóreses?
Ти каква кола си купи? Π-ιο αυτοκ-ν--ο---όρασ-ς; Π--- α--------- α-------- Π-ι- α-τ-κ-ν-τ- α-ό-α-ε-; ------------------------- Ποιο αυτοκίνητο αγόρασες; 0
Poi- -u-ok-n-t--agór-s-s? P--- a--------- a-------- P-i- a-t-k-n-t- a-ó-a-e-? ------------------------- Poio autokínēto agórases?
Ти за какъв вестник се абонира? Σε -οιά -φ-μερί-α---ινες σ-ν-ρ----ής; Σ- π--- ε-------- έ----- σ----------- Σ- π-ι- ε-η-ε-ί-α έ-ι-ε- σ-ν-ρ-μ-τ-ς- ------------------------------------- Σε ποιά εφημερίδα έγινες συνδρομητής; 0
Se po-- --h---r--- ---nes-s---r------? S- p--- e--------- é----- s----------- S- p-i- e-h-m-r-d- é-i-e- s-n-r-m-t-s- -------------------------------------- Se poiá ephēmerída égines syndromētḗs?
Кого видяхте? Πο-ον ----τε; Π---- ε------ Π-ι-ν ε-δ-τ-; ------------- Ποιον είδατε; 0
Po-o- --dat-? P---- e------ P-i-n e-d-t-? ------------- Poion eídate?
Кого срещнахте? Ποι-ν-σ-ναν-ήσ---; Π---- σ----------- Π-ι-ν σ-ν-ν-ή-α-ε- ------------------ Ποιον συναντήσατε; 0
Poi---s--a---s---? P---- s----------- P-i-n s-n-n-ḗ-a-e- ------------------ Poion synantḗsate?
Кого разпознахте? Ποι-- αν--ν-------; Π---- α------------ Π-ι-ν α-α-ν-ρ-σ-τ-; ------------------- Ποιον αναγνωρίσατε; 0
P---n--na--ō--sa-e? P---- a------------ P-i-n a-a-n-r-s-t-? ------------------- Poion anagnōrísate?
Кога станахте? Πό-ε---κ-θή--τ-; Π--- σ---------- Π-τ- σ-κ-θ-κ-τ-; ---------------- Πότε σηκωθήκατε; 0
P-te sēk-thḗ-at-? P--- s----------- P-t- s-k-t-ḗ-a-e- ----------------- Póte sēkōthḗkate?
Кога започнахте? Π--- ξ-κι--σ-τε; Π--- ξ---------- Π-τ- ξ-κ-ν-σ-τ-; ---------------- Πότε ξεκινήσατε; 0
Pó-e---ki-ḗ-a-e? P--- x---------- P-t- x-k-n-s-t-? ---------------- Póte xekinḗsate?
Кога свършихте? Π-τε--τ--ατή-ατε; Π--- σ----------- Π-τ- σ-α-α-ή-α-ε- ----------------- Πότε σταματήσατε; 0
P-te -ta--t--at-? P--- s----------- P-t- s-a-a-ḗ-a-e- ----------------- Póte stamatḗsate?
Защо се събудихте? Γιατί---πνήσ-τ-; Γ---- ξ--------- Γ-α-ί ξ-π-ή-α-ε- ---------------- Γιατί ξυπνήσατε; 0
G-a-- -ypn-s-t-? G---- x--------- G-a-í x-p-ḗ-a-e- ---------------- Giatí xypnḗsate?
Защо станахте учител? Για-- --ν--ε--άσ---ο-; Γ---- γ----- δ-------- Γ-α-ί γ-ν-τ- δ-σ-α-ο-; ---------------------- Γιατί γίνατε δάσκαλος; 0
G-at--g-na---dá-k--os? G---- g----- d-------- G-a-í g-n-t- d-s-a-o-? ---------------------- Giatí gínate dáskalos?
Защо взехте такси? Γι--- ---α----α-ί; Γ---- π----- τ---- Γ-α-ί π-ρ-τ- τ-ξ-; ------------------ Γιατί πήρατε ταξί; 0
Giatí --rate---xí? G---- p----- t---- G-a-í p-r-t- t-x-? ------------------ Giatí pḗrate taxí?
Откъде дойдохте? Απ--πού ήρθατ-; Α-- π-- ή------ Α-ό π-ύ ή-θ-τ-; --------------- Από πού ήρθατε; 0
Ap----ú ḗrthat-? A-- p-- ḗ------- A-ó p-ú ḗ-t-a-e- ---------------- Apó poú ḗrthate?
Къде отидохте? Πο- ----τ-; Π-- π------ Π-ύ π-γ-τ-; ----------- Πού πήγατε; 0
P-ú p-g---? P-- p------ P-ú p-g-t-? ----------- Poú pḗgate?
Къде бяхте? Π-ύ---α-τ-ν; Π-- ή------- Π-ύ ή-α-τ-ν- ------------ Πού ήσασταν; 0
Poú-ḗs-s--n? P-- ḗ------- P-ú ḗ-a-t-n- ------------ Poú ḗsastan?
Ти на кого помогна? Π-------------; Π---- β-------- Π-ι-ν β-ή-η-ε-; --------------- Ποιον βοήθησες; 0
P---- --ḗ-hē-es? P---- b--------- P-i-n b-ḗ-h-s-s- ---------------- Poion boḗthēses?
Ти на кого писа? Σ- -ο--ν έ-ραψ-ς; Σ- π---- έ------- Σ- π-ι-ν έ-ρ-ψ-ς- ----------------- Σε ποιον έγραψες; 0
Se -o-on é-r-ps-s? S- p---- é-------- S- p-i-n é-r-p-e-? ------------------ Se poion égrapses?
Ти на кого отговори? Σ--------απάντησ--; Σ- π---- α--------- Σ- π-ι-ν α-ά-τ-σ-ς- ------------------- Σε ποιον απάντησες; 0
S- -o--- -pán-ē--s? S- p---- a--------- S- p-i-n a-á-t-s-s- ------------------- Se poion apántēses?

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Двуезичието подобрява слуха

Хората, които говорят два езика чуват по-добре. Те могат да разграничат звуците по-точно. Едно американско проучване е стигнало до това заключение. Изследователите направили експеримент с няколко тийнейджъра. Част от участниците израснали като двуезични. Тези тийнейджъри говорели английски и испански език. Другата част от участниците говорели само английски. Младежите трябвало да слушат определена сричка. Това била сричката "da". Тя не била свързана с нито един от езиците. Сричката била пусната на запис в слушалките на участниците. В същото време, мозъчната им активност била измервана с електроди. След този тест тийнейджърите трябвало да слушат сричката отново. Този път, обаче, те чували и множество други разсейващи звуци. Имало различни гласове казващи безсмислени изречения. Двуезичните участници реагирали много силно на сричката. Мозъкът им показвал голяма активност. Те успявали да идентифицират точно сричката с или без разсейващите звуци. Едноезичните лица, обаче не се справяли така успешно. Техният слух не бил толкова добър, колкото този на двуезичните участници. Резултатът от експеримента изненадал изследователите. Дотогава било само известно, че музикантите имат особено добър слух. Но се оказва, че двуезичието също тренира ухото. Хората , които са двуезични постоянно се сблъскват с различни звуци. Ето защо, техният мозък трябва да разработи нови способности. Той се научава как да отличава различните езикови стимули. Изследователите сега тестват как езиковите умения засягат мозъка. Може би слухът може да се облагодетелства и когато човек учи езици по-късно в живота...