Разговорник

bg Въпроси – Минало време 2   »   he ‫שאלות – עבר 2‬

86 [осемдесет и шест]

Въпроси – Минало време 2

Въпроси – Минало време 2

‫86 [שמונים ושש]‬

86 [shmonim w\'shesh]

‫שאלות – עבר 2‬

[she'elot – avar 2]

Изберете как искате да видите превода:   
български иврит Играйте Повече
Ти каква вратовръзка носеше? ‫א-ז--עני-ה -נ--?‬ ‫---- ע---- ע----- ‫-י-ו ע-י-ה ע-ב-?- ------------------ ‫איזו עניבה ענבת?‬ 0
ey-- ------ ---v-a? e--- a----- a------ e-z- a-i-a- a-a-t-? ------------------- eyzo anivah anavta?
Ти каква кола си купи? ‫-----מ-------נ--?‬ ‫---- מ----- ק----- ‫-י-ו מ-ו-י- ק-י-?- ------------------- ‫איזו מכונית קנית?‬ 0
e--o m--h---t---n-t-----it? e--- m------- q------------ e-z- m-k-o-i- q-n-t-/-a-i-? --------------------------- eyzo mekhonit qanita/qanit?
Ти за какъв вестник се абонира? ‫--יז---ית---ע-ית --נו--‬ ‫----- ע---- ע--- מ------ ‫-א-ז- ע-ת-ן ע-י- מ-נ-י-‬ ------------------------- ‫לאיזה עיתון עשית מינוי?‬ 0
le'-yz-----o- assi--/a---t m----? l------- i--- a----------- m----- l-'-y-e- i-o- a-s-t-/-s-i- m-n-y- --------------------------------- le'eyzeh iton assita/assit minuy?
Кого видяхте? ‫-ת מי רא---‬ ‫-- מ- ר----- ‫-ת מ- ר-י-?- ------------- ‫את מי ראית?‬ 0
e- m---a----/-----? e- m- r------------ e- m- r-'-t-/-a-i-? ------------------- et mi ra'ita/ra'it?
Кого срещнахте? ‫-ם מי-נפג-ת?‬ ‫-- מ- נ------ ‫-ם מ- נ-ג-ת-‬ -------------- ‫עם מי נפגשת?‬ 0
im-m----fgas-ta/nifgash-? i- m- n------------------ i- m- n-f-a-h-a-n-f-a-h-? ------------------------- im mi nifgashta/nifgasht?
Кого разпознахте? ‫----י הכרת?‬ ‫-- מ- ה----- ‫-ת מ- ה-ר-?- ------------- ‫את מי הכרת?‬ 0
et mi-----t-/--k-t? e- m- h------------ e- m- h-k-t-/-i-r-? ------------------- et mi hikrta/hikrt?
Кога станахте? ‫----ק--?‬ ‫--- ק---- ‫-ת- ק-ת-‬ ---------- ‫מתי קמת?‬ 0
m-tay-q----/--mt? m---- q---------- m-t-y q-m-a-q-m-? ----------------- matay qamta/qamt?
Кога започнахте? ‫מת---ת----‬ ‫--- ה------ ‫-ת- ה-ח-ת-‬ ------------ ‫מתי התחלת?‬ 0
mata- -i---lt--hitx-lt? m---- h---------------- m-t-y h-t-a-t-/-i-x-l-? ----------------------- matay hitxalta/hitxalt?
Кога свършихте? ‫-ת---פ--ת?‬ ‫--- ה------ ‫-ת- ה-ס-ת-‬ ------------ ‫מתי הפסקת?‬ 0
ma-a------a--a--i--a-t? m---- h---------------- m-t-y h-f-a-t-/-i-s-q-? ----------------------- matay hifsaqta/hifsaqt?
Защо се събудихте? ‫-ד-----ת?‬ ‫---- ק---- ‫-ד-ע ק-ת-‬ ----------- ‫מדוע קמת?‬ 0
m-d--- --mta/-a--? m----- q---------- m-d-'- q-m-a-q-m-? ------------------ madu'a qamta/qamt?
Защо станахте учител? ‫מד-ע -פ-ת-ל-יות מ----‬ ‫---- ה--- ל---- מ----- ‫-ד-ע ה-כ- ל-י-ת מ-ר-?- ----------------------- ‫מדוע הפכת להיות מורה?‬ 0
ma--'- haf---t---af---t lihi-- -o--h-m--ah? m----- h--------------- l----- m----------- m-d-'- h-f-k-t-/-a-a-h- l-h-o- m-r-h-m-r-h- ------------------------------------------- madu'a hafakhta/hafakht lihiot moreh/morah?
Защо взехте такси? ‫מד-- ל--ת -----?‬ ‫---- ל--- מ------ ‫-ד-ע ל-ח- מ-נ-ת-‬ ------------------ ‫מדוע לקחת מונית?‬ 0
mad-'a -----t----qa-t -on--? m----- l------------- m----- m-d-'- l-q-x-a-l-q-x- m-n-t- ---------------------------- madu'a laqaxta/laqaxt monit?
Откъде дойдохте? ‫-היכ- הג--?‬ ‫----- ה----- ‫-ה-כ- ה-ע-?- ------------- ‫מהיכן הגעת?‬ 0
mehe-k--n h--a'-a-hig---? m-------- h-------------- m-h-y-h-n h-g-'-a-h-g-'-? ------------------------- meheykhan higa'ta/higa't?
Къде отидохте? ‫--יכן ה----‬ ‫----- ה----- ‫-ה-כ- ה-כ-?- ------------- ‫להיכן הלכת?‬ 0
leh-y--a- -a-akh-a--al---t? l-------- h---------------- l-h-y-h-n h-l-k-t-/-a-a-h-? --------------------------- leheykhan halakhta/halakht?
Къде бяхте? ‫ה-כ--הי---‬ ‫---- ה----- ‫-י-ן ה-י-?- ------------ ‫היכן היית?‬ 0
h-yk----ha-t------? h------ h---------- h-y-h-n h-i-a-h-i-? ------------------- heykhan haita/hait?
Ти на кого помогна? ‫----ע----‬ ‫--- ע----- ‫-מ- ע-ר-?- ----------- ‫למי עזרת?‬ 0
lem----a-t--az--t? l--- a------------ l-m- a-a-t-/-z-r-? ------------------ lemi azarta/azart?
Ти на кого писа? ‫למי --ב--‬ ‫--- כ----- ‫-מ- כ-ב-?- ----------- ‫למי כתבת?‬ 0
lemi---t-vta/kat-v-? l--- k-------------- l-m- k-t-v-a-k-t-v-? -------------------- lemi katavta/katavt?
Ти на кого отговори? ‫ל-י-ע-י-?‬ ‫--- ע----- ‫-מ- ע-י-?- ----------- ‫למי ענית?‬ 0
lem- -n-----ni-? l--- a---------- l-m- a-i-a-a-i-? ---------------- lemi anita/anit?

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Двуезичието подобрява слуха

Хората, които говорят два езика чуват по-добре. Те могат да разграничат звуците по-точно. Едно американско проучване е стигнало до това заключение. Изследователите направили експеримент с няколко тийнейджъра. Част от участниците израснали като двуезични. Тези тийнейджъри говорели английски и испански език. Другата част от участниците говорели само английски. Младежите трябвало да слушат определена сричка. Това била сричката "da". Тя не била свързана с нито един от езиците. Сричката била пусната на запис в слушалките на участниците. В същото време, мозъчната им активност била измервана с електроди. След този тест тийнейджърите трябвало да слушат сричката отново. Този път, обаче, те чували и множество други разсейващи звуци. Имало различни гласове казващи безсмислени изречения. Двуезичните участници реагирали много силно на сричката. Мозъкът им показвал голяма активност. Те успявали да идентифицират точно сричката с или без разсейващите звуци. Едноезичните лица, обаче не се справяли така успешно. Техният слух не бил толкова добър, колкото този на двуезичните участници. Резултатът от експеримента изненадал изследователите. Дотогава било само известно, че музикантите имат особено добър слух. Но се оказва, че двуезичието също тренира ухото. Хората , които са двуезични постоянно се сблъскват с различни звуци. Ето защо, техният мозък трябва да разработи нови способности. Той се научава как да отличава различните езикови стимули. Изследователите сега тестват как езиковите умения засягат мозъка. Може би слухът може да се облагодетелства и когато човек учи езици по-късно в живота...