Разговорник

bg Въпроси – Минало време 2   »   hr Pitati – prošlost 2

86 [осемдесет и шест]

Въпроси – Минало време 2

Въпроси – Минало време 2

86 [osamdeset i šest]

Pitati – prošlost 2

Изберете как искате да видите превода:   
български хърватски Играйте Повече
Ти каква вратовръзка носеше? Koju si---av-tu--osio? K--- s- k------ n----- K-j- s- k-a-a-u n-s-o- ---------------------- Koju si kravatu nosio? 0
Ти каква кола си купи? Ko-i au-- ----u-io --kupi--? K--- a--- s- k---- / k------ K-j- a-t- s- k-p-o / k-p-l-? ---------------------------- Koji auto si kupio / kupila? 0
Ти за какъв вестник се абонира? Na k--- -i se ---ine--re-p-ati- /---et-l-tila? N- k--- s- s- n----- p--------- / p----------- N- k-j- s- s- n-v-n- p-e-p-a-i- / p-e-p-a-i-a- ---------------------------------------------- Na koje si se novine pretplatio / pretplatila? 0
Кого видяхте? Koga-st- vi---l-? K--- s-- v------- K-g- s-e v-d-e-i- ----------------- Koga ste vidjeli? 0
Кого срещнахте? Ko----t- s---i? K--- s-- s----- K-g- s-e s-e-i- --------------- Koga ste sreli? 0
Кого разпознахте? K-g--s---p-e-o--a--? K--- s-- p---------- K-g- s-e p-e-o-n-l-? -------------------- Koga ste prepoznali? 0
Кога станахте? K-d- -t---- -s--l-? K--- s-- s- u------ K-d- s-e s- u-t-l-? ------------------- Kada ste se ustali? 0
Кога започнахте? K--- -t--za--č--i? K--- s-- z-------- K-d- s-e z-p-č-l-? ------------------ Kada ste započeli? 0
Кога свършихте? K-da s-e pre--a--? K--- s-- p-------- K-d- s-e p-e-t-l-? ------------------ Kada ste prestali? 0
Защо се събудихте? Z-š-o ste -e-p--bu--l-? Z---- s-- s- p--------- Z-š-o s-e s- p-o-u-i-i- ----------------------- Zašto ste se probudili? 0
Защо станахте учител? Zaš-o s-e-p-----i ----elj? Z---- s-- p------ u------- Z-š-o s-e p-s-a-i u-i-e-j- -------------------------- Zašto ste postali učitelj? 0
Защо взехте такси? Zaš-o--t- --el--t--s-? Z---- s-- u---- t----- Z-š-o s-e u-e-i t-k-i- ---------------------- Zašto ste uzeli taksi? 0
Откъде дойдохте? O-a--- ste--o---? O----- s-- d----- O-a-l- s-e d-š-i- ----------------- Odakle ste došli? 0
Къде отидохте? K--- -te i-li? K--- s-- i---- K-m- s-e i-l-? -------------- Kamo ste išli? 0
Къде бяхте? Gdj------b-l-? G--- s-- b---- G-j- s-e b-l-? -------------- Gdje ste bili? 0
Ти на кого помогна? K-me -- -omo-ao - -omogl-? K--- s- p------ / p------- K-m- s- p-m-g-o / p-m-g-a- -------------------------- Kome si pomogao / pomogla? 0
Ти на кого писа? K-m- ---p-sa- / --sala? K--- s- p---- / p------ K-m- s- p-s-o / p-s-l-? ----------------------- Kome si pisao / pisala? 0
Ти на кого отговори? Kome s- od-o--ri-----d--vor-l-? K--- s- o-------- / o---------- K-m- s- o-g-v-r-o / o-g-v-r-l-? ------------------------------- Kome si odgovorio / odgovorila? 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Двуезичието подобрява слуха

Хората, които говорят два езика чуват по-добре. Те могат да разграничат звуците по-точно. Едно американско проучване е стигнало до това заключение. Изследователите направили експеримент с няколко тийнейджъра. Част от участниците израснали като двуезични. Тези тийнейджъри говорели английски и испански език. Другата част от участниците говорели само английски. Младежите трябвало да слушат определена сричка. Това била сричката "da". Тя не била свързана с нито един от езиците. Сричката била пусната на запис в слушалките на участниците. В същото време, мозъчната им активност била измервана с електроди. След този тест тийнейджърите трябвало да слушат сричката отново. Този път, обаче, те чували и множество други разсейващи звуци. Имало различни гласове казващи безсмислени изречения. Двуезичните участници реагирали много силно на сричката. Мозъкът им показвал голяма активност. Те успявали да идентифицират точно сричката с или без разсейващите звуци. Едноезичните лица, обаче не се справяли така успешно. Техният слух не бил толкова добър, колкото този на двуезичните участници. Резултатът от експеримента изненадал изследователите. Дотогава било само известно, че музикантите имат особено добър слух. Но се оказва, че двуезичието също тренира ухото. Хората , които са двуезични постоянно се сблъскват с различни звуци. Ето защо, техният мозък трябва да разработи нови способности. Той се научава как да отличава различните езикови стимули. Изследователите сега тестват как езиковите умения засягат мозъка. Може би слухът може да се облагодетелства и когато човек учи езици по-късно в живота...