Разговорник

bg Въпроси – Минало време 2   »   hu Kérdezni – Múlt 2

86 [осемдесет и шест]

Въпроси – Минало време 2

Въпроси – Минало време 2

86 [nyolcvanhat]

Kérdezni – Múlt 2

Изберете как искате да видите превода:   
български унгарски Играйте Повече
Ти каква вратовръзка носеше? Mel--- --akkend-t-vi-e--e-? M----- n--------- v-------- M-l-i- n-a-k-n-ő- v-s-l-e-? --------------------------- Melyik nyakkendőt viselted? 0
Ти каква кола си купи? M-l--k --t-----t--- -e-? M----- a---- v----- m--- M-l-i- a-t-t v-t-e- m-g- ------------------------ Melyik autót vetted meg? 0
Ти за какъв вестник се абонира? Me-yi--új---r--fi--tt-- -l-? M----- ú------ f------- e--- M-l-i- ú-s-g-a f-z-t-é- e-ő- ---------------------------- Melyik újságra fizettél elő? 0
Кого видяхте? Kit l--ott? K-- l------ K-t l-t-t-? ----------- Kit látott? 0
Кого срещнахте? K-v-- t-lál-----t? K---- t----------- K-v-l t-l-l-o-o-t- ------------------ Kivel találkozott? 0
Кого разпознахте? Ki- -s-ert ---? K-- i----- m--- K-t i-m-r- m-g- --------------- Kit ismert meg? 0
Кога станахте? Miko--k--- fel? M---- k--- f--- M-k-r k-l- f-l- --------------- Mikor kelt fel? 0
Кога започнахте? Mik-r k-z--t--nek-? M---- k------ n---- M-k-r k-z-e-t n-k-? ------------------- Mikor kezdett neki? 0
Кога свършихте? Mik-- ha-y-- ----? M---- h----- a---- M-k-r h-g-t- a-b-? ------------------ Mikor hagyta abba? 0
Защо се събудихте? Mi--t éb---t--e-? M---- é----- f--- M-é-t é-r-d- f-l- ----------------- Miért ébredt fel? 0
Защо станахте учител? M-ér- -e---ta-ár? M---- l--- t----- M-é-t l-t- t-n-r- ----------------- Miért lett tanár? 0
Защо взехте такси? Mié-t h-v----t-xit? M---- h----- t----- M-é-t h-v-t- t-x-t- ------------------- Miért hívott taxit? 0
Откъде дойдохте? Honna- j-tt? H----- j---- H-n-a- j-t-? ------------ Honnan jött? 0
Къде отидохте? H-v--m-nt? H--- m---- H-v- m-n-? ---------- Hova ment? 0
Къде бяхте? Ho---o--? H-- v---- H-l v-l-? --------- Hol volt? 0
Ти на кого помогна? Ki-e- s-g-te-té-? K---- s---------- K-n-k s-g-t-t-é-? ----------------- Kinek segítettél? 0
Ти на кого писа? Ki--k---t-l? K---- í----- K-n-k í-t-l- ------------ Kinek írtál? 0
Ти на кого отговори? K-nek-v-lasz--tá-? K---- v----------- K-n-k v-l-s-o-t-l- ------------------ Kinek válaszoltál? 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Двуезичието подобрява слуха

Хората, които говорят два езика чуват по-добре. Те могат да разграничат звуците по-точно. Едно американско проучване е стигнало до това заключение. Изследователите направили експеримент с няколко тийнейджъра. Част от участниците израснали като двуезични. Тези тийнейджъри говорели английски и испански език. Другата част от участниците говорели само английски. Младежите трябвало да слушат определена сричка. Това била сричката "da". Тя не била свързана с нито един от езиците. Сричката била пусната на запис в слушалките на участниците. В същото време, мозъчната им активност била измервана с електроди. След този тест тийнейджърите трябвало да слушат сричката отново. Този път, обаче, те чували и множество други разсейващи звуци. Имало различни гласове казващи безсмислени изречения. Двуезичните участници реагирали много силно на сричката. Мозъкът им показвал голяма активност. Те успявали да идентифицират точно сричката с или без разсейващите звуци. Едноезичните лица, обаче не се справяли така успешно. Техният слух не бил толкова добър, колкото този на двуезичните участници. Резултатът от експеримента изненадал изследователите. Дотогава било само известно, че музикантите имат особено добър слух. Но се оказва, че двуезичието също тренира ухото. Хората , които са двуезични постоянно се сблъскват с различни звуци. Ето защо, техният мозък трябва да разработи нови способности. Той се научава как да отличава различните езикови стимули. Изследователите сега тестват как езиковите умения засягат мозъка. Може би слухът може да се облагодетелства и когато човек учи езици по-късно в живота...