Разговорник

bg Въпроси – Минало време 2   »   lv Jautājumi – pagātne 2

86 [осемдесет и шест]

Въпроси – Минало време 2

Въпроси – Минало време 2

86 [astoņdesmit seši]

Jautājumi – pagātne 2

Изберете как искате да видите превода:   
български латвийски Играйте Повече
Ти каква вратовръзка носеше? Kā-u -ak-as-i----- n---ji? K--- k--------- t- n------ K-d- k-k-a-a-t- t- n-s-j-? -------------------------- Kādu kaklasaiti tu nēsāji? 0
Ти каква кола си купи? Kādu m--īn- -u ---i-ki? K--- m----- t- n------- K-d- m-š-n- t- n-p-r-i- ----------------------- Kādu mašīnu tu nopirki? 0
Ти за какъв вестник се абонира? K--- --ī---tu a-o-ē--? K--- a---- t- a------- K-d- a-ī-i t- a-o-ē-i- ---------------------- Kādu avīzi tu abonēji? 0
Кого видяхте? K- -ūs re--ē--t? K- J-- r-------- K- J-s r-d-ē-ā-? ---------------- Ko Jūs redzējāt? 0
Кого срещнахте? Ko Jū- s--ik--? K- J-- s------- K- J-s s-t-k-t- --------------- Ko Jūs satikāt? 0
Кого разпознахте? Ko--ū- a-p-z-n-t? K- J-- a--------- K- J-s a-p-z-n-t- ----------------- Ko Jūs atpazināt? 0
Кога станахте? K-d -ūs-------āti-s? K-- J-- p----------- K-d J-s p-e-ē-ā-i-s- -------------------- Kad Jūs piecēlāties? 0
Кога започнахте? Kad Jū- sāk-t? K-- J-- s----- K-d J-s s-k-t- -------------- Kad Jūs sākāt? 0
Кога свършихте? K-d -ū- -ei-zā-? K-- J-- b------- K-d J-s b-i-z-t- ---------------- Kad Jūs beidzāt? 0
Защо се събудихте? K-p---J-- pa----tie-? K---- J-- p---------- K-p-c J-s p-m-d-t-e-? --------------------- Kāpēc Jūs pamodāties? 0
Защо станахте учител? Kāpē----s ----ā----- sk-lo-āj-? K---- J-- k----- p-- s--------- K-p-c J-s k-u-ā- p-r s-o-o-ā-u- ------------------------------- Kāpēc Jūs kļuvāt par skolotāju? 0
Защо взехте такси? Kāpēc Jūs-p-ņ-mā--t---om--ru? K---- J-- p------ t---------- K-p-c J-s p-ņ-m-t t-k-o-e-r-? ----------------------------- Kāpēc Jūs paņēmāt taksometru? 0
Откъде дойдохте? N- --rienes-jūs--tn-c--? N- k------- j-- a------- N- k-r-e-e- j-s a-n-c-t- ------------------------ No kurienes jūs atnācāt? 0
Къде отидохте? U- ku--en- -ūs--izgā-ā-? U- k------ j-- a-------- U- k-r-e-i j-s a-z-ā-ā-? ------------------------ Uz kurieni jūs aizgājāt? 0
Къде бяхте? Ku----s--ijā-? K-- J-- b----- K-r J-s b-j-t- -------------- Kur Jūs bijāt? 0
Ти на кого помогна? Kam t- -al-dzēj-? K-- t- p--------- K-m t- p-l-d-ē-i- ----------------- Kam tu palīdzēji? 0
Ти на кого писа? Ka- t-----st---? K-- t- r-------- K-m t- r-k-t-j-? ---------------- Kam tu rakstīji? 0
Ти на кого отговори? K---tu--t-i--ē-i? K-- t- a--------- K-m t- a-b-l-ē-i- ----------------- Kam tu atbildēji? 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Двуезичието подобрява слуха

Хората, които говорят два езика чуват по-добре. Те могат да разграничат звуците по-точно. Едно американско проучване е стигнало до това заключение. Изследователите направили експеримент с няколко тийнейджъра. Част от участниците израснали като двуезични. Тези тийнейджъри говорели английски и испански език. Другата част от участниците говорели само английски. Младежите трябвало да слушат определена сричка. Това била сричката "da". Тя не била свързана с нито един от езиците. Сричката била пусната на запис в слушалките на участниците. В същото време, мозъчната им активност била измервана с електроди. След този тест тийнейджърите трябвало да слушат сричката отново. Този път, обаче, те чували и множество други разсейващи звуци. Имало различни гласове казващи безсмислени изречения. Двуезичните участници реагирали много силно на сричката. Мозъкът им показвал голяма активност. Те успявали да идентифицират точно сричката с или без разсейващите звуци. Едноезичните лица, обаче не се справяли така успешно. Техният слух не бил толкова добър, колкото този на двуезичните участници. Резултатът от експеримента изненадал изследователите. Дотогава било само известно, че музикантите имат особено добър слух. Но се оказва, че двуезичието също тренира ухото. Хората , които са двуезични постоянно се сблъскват с различни звуци. Ето защо, техният мозък трябва да разработи нови способности. Той се научава как да отличава различните езикови стимули. Изследователите сега тестват как езиковите умения засягат мозъка. Може би слухът може да се облагодетелства и когато човек учи езици по-късно в живота...