Разговорник

bg Въпроси – Минало време 2   »   sr Питати – прошлост 2

86 [осемдесет и шест]

Въпроси – Минало време 2

Въпроси – Минало време 2

86 [осамдесет и шест]

86 [osamdeset i šest]

Питати – прошлост 2

[Pitati – prošlost 2]

Изберете как искате да видите превода:   
български сръбски Играйте Повече
Ти каква вратовръзка носеше? К-ј- -рава-- с- но-ио - но-ил-? К--- к------ с- н---- / н------ К-ј- к-а-а-у с- н-с-о / н-с-л-? ------------------------------- Коју кравату си носио / носила? 0
Ko---k-avat--si-nosio-/-n-s--a? K--- k------ s- n---- / n------ K-j- k-a-a-u s- n-s-o / n-s-l-? ------------------------------- Koju kravatu si nosio / nosila?
Ти каква кола си купи? К-ј--а-т- -и -уп-о - к-п---? К--- а--- с- к---- / к------ К-ј- а-т- с- к-п-о / к-п-л-? ---------------------------- Који ауто си купио / купила? 0
K-ji-au-o----ku--o / k--il-? K--- a--- s- k---- / k------ K-j- a-t- s- k-p-o / k-p-l-? ---------------------------- Koji auto si kupio / kupila?
Ти за какъв вестник се абонира? На-к-је н-вине--и п--тп-а--- /-пр------е-а? Н- к--- н----- с- п--------- / п----------- Н- к-ј- н-в-н- с- п-е-п-а-е- / п-е-п-а-е-а- ------------------------------------------- На које новине си претплаћен / претплаћена? 0
N---oje-n--ine -i-p-e-pla-́e----pr----aće--? N- k--- n----- s- p---------- / p------------ N- k-j- n-v-n- s- p-e-p-a-́-n / p-e-p-a-́-n-? --------------------------------------------- Na koje novine si pretplaćen / pretplaćena?
Кого видяхте? К--а-сте---де--? К--- с-- в------ К-г- с-е в-д-л-? ---------------- Кога сте видели? 0
Ko---s-e-v-del-? K--- s-- v------ K-g- s-e v-d-l-? ---------------- Koga ste videli?
Кого срещнахте? К----сте--рел-? К--- с-- с----- К-г- с-е с-е-и- --------------- Кога сте срели? 0
K-g----- -r-li? K--- s-- s----- K-g- s-e s-e-i- --------------- Koga ste sreli?
Кого разпознахте? Кога -------по---л-? К--- с-- п---------- К-г- с-е п-е-о-н-л-? -------------------- Кога сте препознали? 0
Koga -t---r--ozn-li? K--- s-- p---------- K-g- s-e p-e-o-n-l-? -------------------- Koga ste prepoznali?
Кога станахте? К-да--те ---а--? К--- с-- у------ К-д- с-е у-т-л-? ---------------- Када сте устали? 0
Ka------ u-t-li? K--- s-- u------ K-d- s-e u-t-l-? ---------------- Kada ste ustali?
Кога започнахте? Кад--сте по-ели? К--- с-- п------ К-д- с-е п-ч-л-? ---------------- Када сте почели? 0
K-da-------č--i? K--- s-- p------ K-d- s-e p-č-l-? ---------------- Kada ste počeli?
Кога свършихте? К-----т- пр-с--ли? К--- с-- п-------- К-д- с-е п-е-т-л-? ------------------ Када сте престали? 0
K--a --e p-e--al-? K--- s-- p-------- K-d- s-e p-e-t-l-? ------------------ Kada ste prestali?
Защо се събудихте? За-то с-- се--р--у---и? З---- с-- с- п--------- З-ш-о с-е с- п-о-у-и-и- ----------------------- Зашто сте се пробудили? 0
Zašto st- ---p-ob--i--? Z---- s-- s- p--------- Z-š-o s-e s- p-o-u-i-i- ----------------------- Zašto ste se probudili?
Защо станахте учител? За-т- --е--о----и---и-ељ? З---- с-- п------ у------ З-ш-о с-е п-с-а-и у-и-е-? ------------------------- Зашто сте постали учитељ? 0
Za-to s-e p-st-li-uč--elj? Z---- s-- p------ u------- Z-š-o s-e p-s-a-i u-i-e-j- -------------------------- Zašto ste postali učitelj?
Защо взехте такси? З---- ст- уз-л- т-к--? З---- с-- у---- т----- З-ш-о с-е у-е-и т-к-и- ---------------------- Зашто сте узели такси? 0
Zašt---te-uz--- -----? Z---- s-- u---- t----- Z-š-o s-e u-e-i t-k-i- ---------------------- Zašto ste uzeli taksi?
Откъде дойдохте? О-акл--с-------и? О----- с-- д----- О-а-л- с-е д-ш-и- ----------------- Одакле сте дошли? 0
O---l--st--došl-? O----- s-- d----- O-a-l- s-e d-š-i- ----------------- Odakle ste došli?
Къде отидохте? Где -т- ---и? Г-- с-- и---- Г-е с-е и-л-? ------------- Где сте ишли? 0
Gde -t- ----? G-- s-- i---- G-e s-e i-l-? ------------- Gde ste išli?
Къде бяхте? Г-е-с-е---л-? Г-- с-- б---- Г-е с-е б-л-? ------------- Где сте били? 0
Gd- st- --l-? G-- s-- b---- G-e s-e b-l-? ------------- Gde ste bili?
Ти на кого помогна? К----си-пом-г-- /----ог-а? К--- с- п------ / п------- К-м- с- п-м-г-о / п-м-г-а- -------------------------- Коме си помогао / помогла? 0
K-m- si po---ao-- -----l-? K--- s- p------ / p------- K-m- s- p-m-g-o / p-m-g-a- -------------------------- Kome si pomogao / pomogla?
Ти на кого писа? Коме ---п-са- - ---ал-? К--- с- п---- / п------ К-м- с- п-с-о / п-с-л-? ----------------------- Коме си писао / писала? 0
K-m- si -is-o / pis-la? K--- s- p---- / p------ K-m- s- p-s-o / p-s-l-? ----------------------- Kome si pisao / pisala?
Ти на кого отговори? Ком-----одгов---- /---г-в--и-а? К--- с- о-------- / о---------- К-м- с- о-г-в-р-о / о-г-в-р-л-? ------------------------------- Коме си одговорио / одговорила? 0
Kom--s- o-go-or-- - -dgo-or---? K--- s- o-------- / o---------- K-m- s- o-g-v-r-o / o-g-v-r-l-? ------------------------------- Kome si odgovorio / odgovorila?

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Двуезичието подобрява слуха

Хората, които говорят два езика чуват по-добре. Те могат да разграничат звуците по-точно. Едно американско проучване е стигнало до това заключение. Изследователите направили експеримент с няколко тийнейджъра. Част от участниците израснали като двуезични. Тези тийнейджъри говорели английски и испански език. Другата част от участниците говорели само английски. Младежите трябвало да слушат определена сричка. Това била сричката "da". Тя не била свързана с нито един от езиците. Сричката била пусната на запис в слушалките на участниците. В същото време, мозъчната им активност била измервана с електроди. След този тест тийнейджърите трябвало да слушат сричката отново. Този път, обаче, те чували и множество други разсейващи звуци. Имало различни гласове казващи безсмислени изречения. Двуезичните участници реагирали много силно на сричката. Мозъкът им показвал голяма активност. Те успявали да идентифицират точно сричката с или без разсейващите звуци. Едноезичните лица, обаче не се справяли така успешно. Техният слух не бил толкова добър, колкото този на двуезичните участници. Резултатът от експеримента изненадал изследователите. Дотогава било само известно, че музикантите имат особено добър слух. Но се оказва, че двуезичието също тренира ухото. Хората , които са двуезични постоянно се сблъскват с различни звуци. Ето защо, техният мозък трябва да разработи нови способности. Той се научава как да отличава различните езикови стимули. Изследователите сега тестват как езиковите умения засягат мозъка. Може би слухът може да се облагодетелства и когато човек учи езици по-късно в живота...