Разговорник

bg Въпроси – Минало време 2   »   zh 问题–过去时2

86 [осемдесет и шест]

Въпроси – Минало време 2

Въпроси – Минало време 2

86[八十六]

86 [Bāshíliù]

问题–过去时2

[wèntí – guòqù shí 2]

Изберете как искате да видите превода:   
български китайски (опростен) Играйте Повече
Ти каква вратовръзка носеше? 你 -过的 是 -条--带 ？ 你 带-- 是 哪- 领- ？ 你 带-的 是 哪- 领- ？ --------------- 你 带过的 是 哪条 领带 ？ 0
n- d-i-u- d- sh--nǎ-ti-o lǐ---ài? n- d----- d- s-- n- t--- l------- n- d-i-u- d- s-ì n- t-á- l-n-d-i- --------------------------------- nǐ dàiguò de shì nǎ tiáo lǐngdài?
Ти каква кола си купи? 你------哪辆-车-？ 你 买- 是 哪- 车 ？ 你 买- 是 哪- 车 ？ ------------- 你 买的 是 哪辆 车 ？ 0
Nǐ m-i d--s-- nǎ l--n--c--? N- m-- d- s-- n- l---- c--- N- m-i d- s-ì n- l-à-g c-ē- --------------------------- Nǐ mǎi de shì nǎ liàng chē?
Ти за какъв вестник се абонира? 你 -过----报- ？ 你 订- 哪- 报- ？ 你 订- 哪- 报- ？ ------------ 你 订过 哪份 报纸 ？ 0
N- d-ngg----ǎ-f-n--ào---? N- d------ n- f-- b------ N- d-n-g-ò n- f-n b-o-h-? ------------------------- Nǐ dìngguò nǎ fèn bàozhǐ?
Кого видяхте? 您-看- -了 ？ 您 看- 谁- ？ 您 看- 谁- ？ --------- 您 看见 谁了 ？ 0
Nín---n-i-- -hu---? N-- k------ s------ N-n k-n-i-n s-u-l-? ------------------- Nín kànjiàn shuíle?
Кого срещнахте? 您 和-谁 见-面 --？ 您 和 谁 见-- 了 ？ 您 和 谁 见-面 了 ？ ------------- 您 和 谁 见过面 了 ？ 0
N---hé sh-- -i---u- miàn-e? N-- h- s--- j------ m------ N-n h- s-u- j-à-g-ò m-à-l-? --------------------------- Nín hé shuí jiànguò miànle?
Кого разпознахте? 您-认--谁---？ 您 认- 谁 了 ？ 您 认- 谁 了 ？ ---------- 您 认出 谁 了 ？ 0
N-- --n c-ū ----le? N-- r-- c-- s------ N-n r-n c-ū s-u-l-? ------------------- Nín rèn chū shuíle?
Кога станахте? 您 -么-时- -床- ？ 您 什- 时- 起-- ？ 您 什- 时- 起-的 ？ ------------- 您 什么 时候 起床的 ？ 0
N-n shénme--h--òu qǐ--u-n- -e? N-- s----- s----- q------- d-- N-n s-é-m- s-í-ò- q-c-u-n- d-? ------------------------------ Nín shénme shíhòu qǐchuáng de?
Кога започнахте? 您--么--- 开始的-？ 您 什- 时- 开-- ？ 您 什- 时- 开-的 ？ ------------- 您 什么 时候 开始的 ？ 0
Nín-s--nm---h---u-kāi-h- de? N-- s----- s----- k----- d-- N-n s-é-m- s-í-ò- k-i-h- d-? ---------------------------- Nín shénme shíhòu kāishǐ de?
Кога свършихте? 您-什- -候 停止的 ？ 您 什- 时- 停-- ？ 您 什- 时- 停-的 ？ ------------- 您 什么 时候 停止的 ？ 0
Nín s-é--- -híh-- tíngzh- --? N-- s----- s----- t------ d-- N-n s-é-m- s-í-ò- t-n-z-ǐ d-? ----------------------------- Nín shénme shíhòu tíngzhǐ de?
Защо се събудихте? 您 为什--- --？ 您 为-- 醒 了 ？ 您 为-么 醒 了 ？ ----------- 您 为什么 醒 了 ？ 0
N------sh--- x-ngl-? N-- w------- x------ N-n w-i-h-m- x-n-l-? -------------------- Nín wèishéme xǐngle?
Защо станахте учител? 您---么--了 教师 ？ 您 为-- 当- 教- ？ 您 为-么 当- 教- ？ ------------- 您 为什么 当了 教师 ？ 0
Nín wèis-é-- dān-----i-o---? N-- w------- d----- j------- N-n w-i-h-m- d-n-l- j-à-s-ī- ---------------------------- Nín wèishéme dāngle jiàoshī?
Защо взехте такси? 您 -什- -了 -租--？ 您 为-- 坐- 出-- ？ 您 为-么 坐- 出-车 ？ -------------- 您 为什么 坐了 出租车 ？ 0
Nín -è---é----u--- chū-ū-chē? N-- w------- z---- c---- c--- N-n w-i-h-m- z-ò-e c-ū-ū c-ē- ----------------------------- Nín wèishéme zuòle chūzū chē?
Откъде дойдохте? 您 从哪里--- ？ 您 从-- 来- ？ 您 从-里 来- ？ ---------- 您 从哪里 来的 ？ 0
N-n c--g nǎl- -ái --? N-- c--- n--- l-- d-- N-n c-n- n-l- l-i d-? --------------------- Nín cóng nǎlǐ lái de?
Къде отидохте? 您-去哪--- ？ 您 去-- 了 ？ 您 去-里 了 ？ --------- 您 去哪里 了 ？ 0
Nín-q--n--ǐ-le? N-- q- n--- l-- N-n q- n-l- l-? --------------- Nín qù nǎlǐ le?
Къде бяхте? 您-------？ 您 去- 哪- ？ 您 去- 哪- ？ --------- 您 去了 哪儿 ？ 0
Nín q-le nǎ---? N-- q--- n----- N-n q-l- n-'-r- --------------- Nín qùle nǎ'er?
Ти на кого помогна? 你-帮- --？ 你 帮- 了 ？ 你 帮- 了 ？ -------- 你 帮谁 了 ？ 0
Nǐ--āng -h-í-e? N- b--- s------ N- b-n- s-u-l-? --------------- Nǐ bāng shuíle?
Ти на кого писа? 你-------了 ？ 你 给- 写- 了 ？ 你 给- 写- 了 ？ ----------- 你 给谁 写信 了 ？ 0
N--g---s-u- --ě------? N- g-- s--- x-- x----- N- g-i s-u- x-ě x-n-e- ---------------------- Nǐ gěi shuí xiě xìnle?
Ти на кого отговори? 你 -答 --- ？ 你 回- 谁 了 ？ 你 回- 谁 了 ？ ---------- 你 回答 谁 了 ？ 0
Nǐ hu--á----íle? N- h---- s------ N- h-í-á s-u-l-? ---------------- Nǐ huídá shuíle?

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Двуезичието подобрява слуха

Хората, които говорят два езика чуват по-добре. Те могат да разграничат звуците по-точно. Едно американско проучване е стигнало до това заключение. Изследователите направили експеримент с няколко тийнейджъра. Част от участниците израснали като двуезични. Тези тийнейджъри говорели английски и испански език. Другата част от участниците говорели само английски. Младежите трябвало да слушат определена сричка. Това била сричката "da". Тя не била свързана с нито един от езиците. Сричката била пусната на запис в слушалките на участниците. В същото време, мозъчната им активност била измервана с електроди. След този тест тийнейджърите трябвало да слушат сричката отново. Този път, обаче, те чували и множество други разсейващи звуци. Имало различни гласове казващи безсмислени изречения. Двуезичните участници реагирали много силно на сричката. Мозъкът им показвал голяма активност. Те успявали да идентифицират точно сричката с или без разсейващите звуци. Едноезичните лица, обаче не се справяли така успешно. Техният слух не бил толкова добър, колкото този на двуезичните участници. Резултатът от експеримента изненадал изследователите. Дотогава било само известно, че музикантите имат особено добър слух. Но се оказва, че двуезичието също тренира ухото. Хората , които са двуезични постоянно се сблъскват с различни звуци. Ето защо, техният мозък трябва да разработи нови способности. Той се научава как да отличава различните езикови стимули. Изследователите сега тестват как езиковите умения засягат мозъка. Може би слухът може да се облагодетелства и когато човек учи езици по-късно в живота...