Разговорник

bg Минало време на модалните глаголи 2   »   da Modalverbernes datid 2

88 [осемдесет и осем]

Минало време на модалните глаголи 2

Минало време на модалните глаголи 2

88 [otteogfirs]

Modalverbernes datid 2

Изберете как искате да видите превода:   
български датски Играйте Повече
Моят син не искаше да си играе с куклата. M-n---n --l-e--k-- l-ge -ed d-kk--. M-- s-- v---- i--- l--- m-- d------ M-n s-n v-l-e i-k- l-g- m-d d-k-e-. ----------------------------------- Min søn ville ikke lege med dukken. 0
Моята дъщеря не искаше да играе футбол. Mi---a--er vi--e ik-- -pil---f----ld. M-- d----- v---- i--- s----- f------- M-n d-t-e- v-l-e i-k- s-i-l- f-d-o-d- ------------------------------------- Min datter ville ikke spille fodbold. 0
Моята жена не искаше да играе с мен на шах. Mi- k-ne-v---e ikk- spil-e----k--ed mi-. M-- k--- v---- i--- s----- s--- m-- m--- M-n k-n- v-l-e i-k- s-i-l- s-a- m-d m-g- ---------------------------------------- Min kone ville ikke spille skak med mig. 0
Моите деца не искаха да се разхождат. M-ne-børn-v-l-- i--e-g- ------. M--- b--- v---- i--- g- e- t--- M-n- b-r- v-l-e i-k- g- e- t-r- ------------------------------- Mine børn ville ikke gå en tur. 0
Те не искаха да разтребят стаята. De v-lle--kke --d-- ---på-væ---s-t. D- v---- i--- r---- o- p- v-------- D- v-l-e i-k- r-d-e o- p- v-r-l-e-. ----------------------------------- De ville ikke rydde op på værelset. 0
Те не искаха да си лягат. De v---e ik-e--å i--eng. D- v---- i--- g- i s---- D- v-l-e i-k- g- i s-n-. ------------------------ De ville ikke gå i seng. 0
Той не биваше да яде сладолед. Ha---åtte-ikke s-i---e----. H-- m---- i--- s---- e- i-- H-n m-t-e i-k- s-i-e e- i-. --------------------------- Han måtte ikke spise en is. 0
Той не биваше да яде шоколад. Ha--m-tte-i--- -p--- ----o-a-e. H-- m---- i--- s---- c--------- H-n m-t-e i-k- s-i-e c-o-o-a-e- ------------------------------- Han måtte ikke spise chokolade. 0
Той не биваше да яде бонбони. H-n-m-tte---ke-s-----b---j-r. H-- m---- i--- s---- b------- H-n m-t-e i-k- s-i-e b-l-j-r- ----------------------------- Han måtte ikke spise bolsjer. 0
Можех да си пожелая нещо. J-- m--t- -n--- -ig-n-g-t. J-- m---- ø---- m-- n----- J-g m-t-e ø-s-e m-g n-g-t- -------------------------- Jeg måtte ønske mig noget. 0
Можех да си купя рокля. Je- må--e--ø-e -n-k---e. J-- m---- k--- e- k----- J-g m-t-e k-b- e- k-o-e- ------------------------ Jeg måtte købe en kjole. 0
Можех да си взема бонбон. Jeg m--te -----et sty-ke--yl-----ok--a-e. J-- m---- t--- e- s----- f---- c--------- J-g m-t-e t-g- e- s-y-k- f-l-t c-o-o-a-e- ----------------------------------------- Jeg måtte tage et stykke fyldt chokolade. 0
Можеше ли да пушиш в самолета? Måt----u-r--e--å fl--t? M---- d- r--- p- f----- M-t-e d- r-g- p- f-y-t- ----------------------- Måtte du ryge på flyet? 0
Можеше ли да пиеш бира в болницата? Måt-e du -ri--e-øl -å---g---s--? M---- d- d----- ø- p- s--------- M-t-e d- d-i-k- ø- p- s-g-h-s-t- -------------------------------- Måtte du drikke øl på sygehuset? 0
Можеше ли да вземеш кучето в хотела? Må-t---u -ag- --nde--m-- på h----let? M---- d- t--- h----- m-- p- h-------- M-t-e d- t-g- h-n-e- m-d p- h-t-l-e-? ------------------------------------- Måtte du tage hunden med på hotellet? 0
През ваканцията децата можеха да остават дълго навън. I-f-rie-----t--bør-en--bli-e-l--g-----. I f----- m---- b------ b---- l---- u--- I f-r-e- m-t-e b-r-e-e b-i-e l-n-e u-e- --------------------------------------- I ferien måtte børnene blive længe ude. 0
Те можеха дълго да играят на двора. D- --tte --g--l-----i g-rden. D- m---- l--- l---- i g------ D- m-t-e l-g- l-n-e i g-r-e-. ----------------------------- De måtte lege længe i gården. 0
Те можеха дълго да не се прибират. De--åt-e bliv- ----e o-p-. D- m---- b---- l---- o---- D- m-t-e b-i-e l-n-e o-p-. -------------------------- De måtte blive længe oppe. 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Съвети срещу забравата

Учението не винаги е лесно. Дори когато е забавно, то може да бъде изтощително. Но когато сме научили нещо, ние сме щастливи. Ние сме горди от себе си и своя напредък. За съжаление, можем и да забравим това, което сме научили. Това често е проблем при езиците в частност. Повечето от нас учат един или повече езика в училище. Това знание често се губи след училищните години. Тогава ние вече почти не можем да говорим езика. Нашият роден език обикновено доминира ежедневието ни. Повечето чужди езици само биват използвани по време на почивка. Но ако знанието не се активира редовно, то се губи. Нашият мозък се нуждае от упражнения. Може да се каже , че той функционира като мускул. Този мускул трябва да бъде упражняван , в противен случай заслабва. Но има начини за предотвратяване на забравянето. Най-важното нещо е да се прилага многократно това, което сте научили. Едни постоянни ритуали могат да ви помогнат с това. Можете да планирате малки рутинни действия за различните дни от седмицата. В понеделник, например, можете да прочетете една книга на чужд език. Послушайте чуждестранна радиостанция в сряда. А след това в петък можете да попишете в дневника си на чуждия език. По този начин Вие превключвате между четене, слушане и писане. Вследствие на това, Вашите знания се активират по различни начини. Всички тези упражнения не трябва да траят дълго; половин час е достатъчен. Но е важно да се упражнявате редовно! Проучванията показват, че това, което сте научили остава в мозъка в продължение на десетилетия. То просто трябва да бъде изкопано от чекмеджето отново...